Истерията срещу Корпоративна банка започна да придобива абсурдни размери и това наложи бързата реакция както на БНБ, така и на Асоциацията на банките в България. Във вторник Централната банка излезе с нарочно изявление за медиите, в което се казва: "По повод на публикации и предположения в медиите относно Корпоративна търговска банка Българската народна банка заявява, че внимателно и отблизо следи развитието на целия банков сектор, включително и на споменатата банка.
На базата на тази информация БНБ категорично потвърждава, че банковата система, включително и КТБ, е с висока ликвидност и капиталова адекватност и функционира нормално".
Малко по-късно и Асоциацията на банките (АББ ) изрази своето становище по случая. "Изразяваме своето безпокойство от публичните опити за необосновано замесване на банкови институции в ситуации, несвързани с тяхната дейност и продиктувани от определение политически и икономически интереси. Подобни опити са неприемливи и опасни не само за отделната банкова институция, но и за репутацията на банковата система", обявиха членовете на управителния съвет на Асоциацията.
Тези реакции бяха предизвикани от необоснованото обвързване на името на Корпоративна банка, което някои медии си позволиха, вземайки за повод войната, която депутатът на ДПС Делян Пеевски поведе срещу Цветан Василев, пише в сайта на в. "БАНКЕРЪ". В статията се съобщава, че всичко е започнало, когато банката е предприела законови действия за събиране на два просрочени заема с общ размер 28 млн. лв., които две свързани с "Булгартабак" фирми спрели да погасяват. Въпросните компании са опосредствено свързани с "Булгартабак". Едната е през офшорните собственици на пловдивското дружество "Юри Гагарин", другата е през дружеството "Вили Вист". Както заяви изпълнителният директор на Корпоративна банка Илиян Зафиров, самият тютюнев холдинг няма необслужвани кредити към банката. Той потвърди, че от известно време "Булгартабак" се изтегля от кредитната институция. Дружеството е започнало да рефинансира своите задължения към Корпоративна банка със заеми от други кредитни институции. И че не става дума само за държавната Българска банка за развитие, но и за заеми, отпуснати от някои големи частни банки. Което е повод да запитаме: Трябва ли да намесим целия банков сектор в някаква енигматична война? И кому е нужна тя. Впрочем подобни операции са обичайна практика от корпоративната и финансовата практика, и то не само у нас, но и по целия свят.
Преди година в. "Капитал", медията на Прокопиев, която тогава воюваше срещу Корпоративна банка, направи специална разработка, за да внуши, че тя нарушава надзорните регулации, но БНБ я закриля. И тогава в. "БАНКЕРЪ" коментира, сега отново припомня, че надзорът на БНБ е единствената институция, която може да прецени дали един заем или група кредити са отпуснати в нарушение на банковите регулации. Ще обърнем внимание на факта, че при тази преценка се вземат предвид множество фактори, включително и видът и размерът на обезпеченията, с които се намалява номиналният обем на заемите. Без това не може да се оценява дали те отговарят на регулациите. И няма как който и да е журналист да има достъп до подобни детайлни данни. Освен ако издателите им не са част от някоя група, водеща организирана кампания срещу определена кредитна институция, и не получават на флашки или по друг път информация, представляваща търговска и банкова тайна.
Маркираме не особено чистоплътните прийоми съвсем общо. Обвиненията, публикувани от някои медии през седмицата по отношение на банковите заеми, дадени от Корпоративна банка, обаче са повече от нелепи. Достатъчно е само да обърнем внимание на факта, че писачите на въпросните публикации явно не правят разлика между акционерен и собствен капитал, след като твърдят, че собственият капитал на Корпоративна банка бил 60 млн. лева. Достатъчно е да се погледнат официалните отчети на банката (които се проверяват както от БНБ, така и от Комисията за финансов надзор), защото кредитната институция е публично дружество, за да се види, че към март 2014-а акционерният й капитал е 65.52 млн. лв., а общият размер на капитала й - това е собственият капитал, в който се включват всички резерви и неразпределената печалба от изминали години, е 621.6 млн. лева. Именно този собствен капитал се взема предвид, когато се изчислява размерът на големите кредити. От което излиза, че Корпоративна банка може да отпусне заеми, или както е прието да се казва в банковите среди - да има експозиция (това е за сведение на прокуратурата) към едно дружество и свързаните с него фирми в размер на 155.4 млн. лева. Тази максимално допустима сума може да нарасне, ако заемите са обезпечени с ипотеки, с особени залози или друг вид ликвидни активи. Но да не навлизаме толкова дълбоко в детайлите на банковите регулации.
Безотговорността и на медиите, а и на прокуратурата да обвържат Корпоративна банка с разни политически и бизнес сблъсъци опира до следното - всякакви писания и изявления, поставящи необосновано под съмнение авторитета на една кредитна институция, са удар върху сигурността на нейните клиенти. Става дума за четвъртата по големина банка, която е от системно значение за сектора. Словосъчетанието "системно значение" не е гола фраза - това означава, че произволните "шегички" с такава банка може да доведат до проблеми в целия банков сектор. Именно това обстоятелство предизвика засега дипломатичните реакции и на БНБ, и на АББ. Защото атаките срещу Корпоративна банка са атаки срещу стабилността на цялата банкова система и срещу всички нейни клиенти, които са й доверили парите си.
Тук въобще не става дума за държавните предприятия, чиито депозити в банката са в размер, не по-голям от 140 млн. лева.
Атакуват се спестяванията на гражданите в Корпоративна банка, чийто размер е 4.5 млрд. лв., и на частните компании, които държат по сметки в нея 1.7 млрд. лева. Подобно посегателство може да се окачестви не само като безотговорно. Ние бихме го нарекли посегателство срещу националната сигурност. Добре е, че самата Корпоративна банка е добре структурирана и има достатъчно ресурс да поеме стабилно подобни атаки. Както заяви Емил Хърсев, ликвидността на Корпоративна банка е 30%, което ще рече, че в рамките на няколко дни тя може да извади достатъчно пари - по наши сметки около 1.2 млрд. лева, с които да плаща и на гражданите, и на фирмите. А всички, които са преживели кризата през 1996-а и 1997-а, са наясно, че при най-голямата паника, когато клиентите виждат, че депозитите се изплащат, от банките се изтеглят не повече от 10% от привлечените средства. След това започват да връщат парите обратно в кредитната институция. В това отношение Корпоративна банка се е презастраховала и всеки, който тръгне да вади пари оттам, ще загуби лихвата по депозита. С други думи, ще се прецака.
