Международният ден на сушито се чества всяка година на 18 юни. В последното десетилитие суши деликатесите навлезнаха и в България като наложиха новата източна култура с голям успех. Каква всъщност е историята, къде и как се заражда ястието, разказва foodpanda.
Интересен и малко известен факт е, че историята на сушито е многовековна. Думата „суши” се споменава за първи път в китайски речник още през II век. Предполага се, че корените на ястието произхождат от далечен Китай и Югоизточна Азия. Едва през VII-VIII век се пренася и в Япония. През ранните векове на дългото си съществуване сушито не е било считано за ястие, а за вид технология, с която хората консервират риба. Чрез този метод те са можели да съхранят рибата за около година без тя да се разваля и ферментира. В целия процес важна роля е играел оризът. По време на ферментацията се отделя млечна киселина, която подобрява вкуса на рибата и активира аминокиселините в нея. Оризът е бил изхвърлян, а рибата консумирана.
В буквален превод думата „суши” означава „кисело”, „прокиснало”, обяснимо с ферментацията на ориза. Когато сушито бива пренесено в Япония се подчинява на японските мирогледи, традиции и култура. Японската кухня е не претенциозна, опростена и природна. Подчинена е на максимално натуралните неща, ръководена от убеждението, че природата не трябва да бъде усъвършенствана. Следвайки този свой принцип, японците вярвали, че рибата трябва да бъде консумирана сурова. Така през вековете и с времето се налага познатият и до днес образ на сушито като вид ястие. Първоначално създаден като нужда и необходимост от храна тип „бърза закуска” до изтънчен и скъп деликатес за ценители в днешно време.
Проучване на foodpanda показва, че България е от страните първенци по поръчки на суши в Европа. Оризово-рибните деликатеси са на трето място след поръчки на пица и китайско. Най-обичани и поръчвани са комбо менютата. Българите за разлика от унгарците и румънците, обичат да похапват суши, основно през уикендите.
