Девет души загинаха във варненското наводнение. Такава драма местните хора не помнят. Морската столица на България, модерният град, най-добрият град за живеене - клишета, които не помогнаха на жертвите да се спасят. Под вода остана и Проходът на републиката, а Килифарево изчезна наполовина под водя и тиня. Пороят си играел с ТИР-ове, камиони и коли като с играчки.
Добрич е блокиран.
Пътища във Великотърновско са заляти.
Села и градове бедстват.
Положението е страховито в много краища на страната. Българи реват край съсипаните си имоти, опитват се с кофи, маркучи и помпи спрат стихията. С голи ръце срещу водния ужас! Сами.
Девет жертви... Засега. Не ни трябват война и пияни шофьори - всяко по-екстремно положение е заплаха за живота на нацията. През зимата ни блокират 10 см сняг, лятно време ни убиват дъждовете. Ако пък не вали десетина дни - пак ще вием на умряло от сушата, защото язовири, реки и поливните системи отдавна са в ръцете на случайни хора.
Но да се върнем на наводненията. Пороят си е порой, но истината е, че държавните институции не са готови да посрещнат подобно предизвикателство. Вижда се с просто око. Държавните институции в повечето случаи само констатират щетите и имитират дейност. В крайна сметка ще се отпуснат жалки суми за ковчези за загиналите мъже, жени и деца.
Няма я държавата. Няма я, колкото й да се напъва вицепремиерът и вътрешен министър Цветлин Йовчев да обяснява, че пожарната и Гражданска защита действали героично. Приказките му са напълно излишни и дори обидни. Имало е незаконна сеч, имало е драстични нарушения на правилата, запушени канали, незаконни строежи и прочие безобразия. Тогава МВР, прокуратурата и останалите институции с контролни органи е трябвало да действат като пожарна. Бездействали са, защото върху самите тях не се упражнява ефективен контрол, включително и граждански. Не се упражнява, защото положението в страната цари хаос. Хаос, защото в институциите назначенията, както и уволненията, са политически. Пълно е с некадърници и тарикати, които използват служебното си положение за рекет, лични облаги и партийни цели. Това съсипва държавата, съсипва и нас като нейни обитатели.
Защото Йовчев не обелва и дума как е възможно целият ресурс на страната да се вдигне срещу един човек, само защото депутат от ДПС не го харесва и разпорежда на министри, магистрати и кой ли още не как да го унищожат. Същият самозабравил се читак бе преди време заместник-министър на измисленото Министерство за извънредните ситуации, което се превърна в министерство на големите кражби. Тогава Станишев го уволни след сигнали за злоупотреби и куп други нередности, след което бе принуден да го върне на поста и едва ли не да му се извини.
Четин Казак, в деня след трагедията във Варна, защити пред една телевизия своя другар по депутатство Пеевски и настоя прокуратурата да се свърши работата докрай. Обвини също ГЕРБ, че закрили министерството на Емел Етем, което сега щяло да се справи перфектно с потопа. Това се сещат да кажат някои в момент на национална трагедия - това говорят...
Поне в този момент Казак можеше да призове прокуратурата да подхване всички, които отговарят за борбата с природните бедствия, но не го правят както трябва, вместо да брани Пеевски. Но май не може. Очевидно щастието на един е по-важно от нещастието на хиляди.
Премиерът Орешарски и то е във Варна. Похвали се, че цяла нощ лично координирал. Какво точно е координилар - не стана ясно. Ясно е обаче и на уличните кучета, че такава координация е след дъжд качулка.
Министърът на транспорта Данаил Папазов първи бе във Варна. Даде интервюта.
Там пристигна по-късно и Цветлин Йовчев. Говори сериозно, с овладян глас и нисък тембър пред микрофони и камери. Опитен човек.
От Люксембург по телефона се включи министърът на здравеопазването Таня Андреева. И тя координирала по телефона: линейки тръгнали към мястото на трагедията.
Военният министър Найденов също е на място. Май само военните са действали що-годе оперативно и адекватно.
Кметът на Варна, небеизвестният Иван Портних, на свой ред обвини министерства и държавата в бездействие. Министри му скочиха контра, като го нарекоха некадърен и политикан. Въобще, започна прехвърляне на топката - сакън някой да не признае някаква вина. Такава ни е действителността: чуйте ни какво говорим, не гледайте какво правим. Политическият девиз на прехода.
Орешарски, обграден от гардове, се спря пред журналисти за първи път от една година. Спря се, за да каже, че кметът Портних не си е мръднал пръста и давал интервюта, докато министрите спасявали положението. Дали му вярва някой?... Той вярва ли си? Разбира се обеща, че сигурно ще се отпуснат помощи, но това щяло да стане по-късно, когато се изчислят щетите. Това у нас е равно на: "Татко обеща да ми куми колело, ама друг път". Цинично, но затова пък вярно.
Кална бездна - така нарече един журналист варненския квартал "Аспарухово". Едва ли някога сме предполагали, че едно такова сравнение приляга за цялата държава в буквален и преносен смисъл.
Докъде се докарахме: 10 см сняг и една приливна вълна могат да ни затрият. А може и това да е целта...
Неподаващото оставка правителство ще поръчва ковчези и некролози на "свои" фирми без конкурс и ще ни "обслужи" за последен път. Ще обяви и национален траур, след което - хайде на "Южен поток" - няма вече кой да се съпротивлява.
Сигурно е дразнещо да намесваме политиката в трагедията, но трагедията е резултат от скапаната политика, провеждана от скапаните политици. Затова ако някой ден този кабинет все пак подаде оставка и все пак се проведат избори - не забравяйте за скапания политически мозък. Приемете го като апел към малцината оцелели.
Борис Петков
