“Защото по време на стажа на никого от докторите не му дреме за нас, а сестрите гледат само как да се отърват и да минат метър понеже сме били досадни”, твърди студент от втори курс по медицина.
Студент съм в Медицинския във Варна, във втори курс. След края на сесията всички колеги сме длъжни до започването на учебната година да издържим 22-дневна практика в различни специализирани лекарски кабинети. Те се разпределят от канцеларията в университета, от която всеки получава "дневник за учебно-производствена практика", където се вписват манипулациите, които си правил през периода. След това някой лекар или медицнска сестра се подписват и си тръгваш доволен. След 22-рия ден завеждащият отделение слага печат и си носиш дневника във ВУЗ-а.
До тук всичко е ОК, правилникът е утвърден отколе, само че и от толкова отдавна не се спазва. Никого не го е*е за нас, стажантите в болниците, ама никого. Сестрите и лекарите гледат само как да се отърват от нас, защото смятат, че сме досадни, колегите пък се хващат на бачкане за някой друг лев като бармани или сервитьори, момичетата раздават флайъри по Златни пясъци и Дружба..., защото всички знаят, че ще минат метър. Например вчера, отивам в 7.30 ч и питам: "тук ли е доц. М.". Казват ми, че било твърде рано, щял да дойде към 8.00. Чакам. Става 8.30 ч и отивам да проверя какво става с този М. Отговарят ми: "а, той няма да дойде, ама си дайте дневника да ви подпиша посещението...". Ето затова си говорим. Миналото лято ходих точно на 5 практически упражнения - останалите 17 ми ги подписаха от добро сърце. През тези 5 дни научих общо взето нищо - приготвихме няколко инжекции, сложих 2 системи с глюкоза и изтеглих малко кръв. За 5 пъти - толкоз! Тази година май пак се очертава същата схема.
Аз плащам около 400 лв. годишно, но от миналия "сезон" мисля, че за зайците е двойно. Най-куриозното в цялата история е, че чужденците, които учат при нас кихат 6000 $ годишно, а някои от тях също посещават "практиката българска".
Доколкото съм запознат, ако нямаш пълен брой посещения, не можеш да запишеш годината. Хващам се на бас, че никой досега е нямал подобен проблем в българските университети с това. Най-тъпото е, че всички знаят как стоят нещата, но на никого не му дреме и не му се занимава с нас. И така процедурата си продължава всяка година. Не съм наясно, след като завърша един ден какъв лекар ще стане от мен с тези практически безотговорности, но се надявам поне при специализацията нещата да стоят другояче.
Frognews.bg запазва анонимността на автора по негово желание, тъй като все пак има намерение да завърши висшето си образование.
