Четвърти срив в доверието към политиците и политиката ни чака, ако сегашните управляващи не успеят бързо и енергично да поправят грешките и да накажат крадците, присвоили европейски пари. Това предрече президентът Желю Желев.
„В сегашната криза, която се очертава около усвояването на парите от европейските фондове, полагащи се на България, ако управляващите не действат достатъчно бързо и енергично, за да се поправят грешките и да се накажат крадците, които разбраха усвояването на европейските пари като присвояване, то нищо чудно през есента да бъдем свидетели на четвъртия срив на доверието към политиците и политиката с всички останали негативни последствия за България и нейните граждани". Това заяви президентът на България от 1990 до 1997 г. Желю Желев по БНР. Той уточни, че това означава хората да излязат на улицата. „Недоволството ще бъде тотално. За хората това ще означава, че управляващите не са били способни да управляват парите, които се предоставят от фондовете на Европейския съюз за българската икономика и за изграждането на магистралите, укрепването на земеделието, на селското стопанство в България, по предназначение по различните фондове", обясни още д-р Желев.
Той направи
ретроспекция на предешните случаи, при които е рухвало доверието на хората в
управляващите. „Първият срив в доверието към политиката и политиците
дойде с рухването на комунистическата система, когато през 1989 г.
тоталитарната система в цяла Европа, всъщност става дума за Централна и
Югоизточна Европа, рухна и доверието към политиката и политиците. Това хвърли
бившите комунистически държави, специално България, в дълбока криза. Да си
спомним Лукановата зима. Вторият срив дойде в края на 1992 г., когато се
разпадна управлението на Съюза на демократичните сили. Немотивираният вот на
доверие, който Филип Димитров тогава поиска за своето правителство от
парламента, а получи вот на недоверие. Последваха разцеплението на ПГ на СДС, загубването на
изпълнителната власт, на законодателната и до голяма степен на местната власт.
Когато през ноември 1994 г. бяха проведени предсрочни парламентарни избори, СДС
получи съкрушителна загуба, което показа, че изборите бяха спечелени от БСП, а
СДС получи малцинство и то с огромна разлика. Това показва, че когато веднъж
загуби политическото доверие едно управление на определена политическа сила, то
трудно е след това отново да го спечелиш", констатира експрезидентът. И продължи: 
„Третият подобен срив през прехода се случи с
управлението на БСП, по-точно с правителството на Жан Виденов, само след две
години в края на 1996 г., началото на 1997 г. Това стана, защото отказаха да
правят икономическите реформи, опитаха се да ревизират някои от законите,
приети от 36-ото ОНС, като законът за земята, някои
реституционни закони; отказаха се да ползват подкрепата на международните
финансови институции, за да стабилизират финансовата система на страната. И
така се стигна до печалния резултат. Резултатът беше хиперинфлация, която изяде
спестяванията на хората с всички останали последици, които изкараха народа на
улицата и свалиха управлението на БСП за втори път".
Желю Желев каза
още, че в кризисна ситуация е много трудно само с приказки да се
изгражда авторитетът на една политическа сила. Според него хората са се наслушали, вече все пак минаха цели 18
години от началото на прехода и всички тези партии, които фигурират в
политическото пространство, са били във властта, имали са своите провали и своите успехи, разбира се. „Но във всеки случай от уроците на прехода хората се научиха да не
вярват на приказки и на обещания. Те вярват само на реални действия, където
резултатите са видими", категоричен
бе д-р Желев. Затова той
препоръча да се направят тези неща, които в доклада на Европейската
комисия бяха по същество набелязани. „Ако те се направят, аз мисля, че по съответен начин ще реагира и
Европейският съюз - съответните фондове ще се отворят и ние ще можем
действително да продължим реформите в България", посочи Желю Желев. Той е убеден, че ако това стане, ако сегашната
управляваща коалиция успее да го направи, тя ще се задържи на власт. Ако се провали обаче, си отива, тъй като
през есента се трупа достатъчно недоволство, а винаги ще може да се генерира и още повече.
Frognews.bg
