Каква е истината за така наречения Народен съд от 1944-1945 г., доколко издадените присъди по него са законни и каква е цената - морална и материална, на случилото се преди 70 години. Отговор на тези и на други въпроси безпристрастно се опитва да даде Държавната агенция „Архиви“, която преди ден пусна новия си сайт http://archives.bg/narodensud.
В него всеки документ „говори“. Там може да се разгледат и прочетат 14 301 листа архивни материали - дигитални копия на документи, обвинителни речи, пледоарии, показания и разпити по делата от Народния съд. Огромната документация е свързана само с работата на Първия състав на трибунала в София, който съди царските регенти, дворцовите съветници и министрите от 4 правителства. Освен всички тези материали в сайта има достатъчно документи, които сочат шокиращи данни за действията на управниците преди преврата на 9 септември 1944 г., представени в обвинителните актове. Сред тях личат огромни суми, заплащани за убийството на много български граждани, които не са съгласни с политиката на тогавашните властимащи в Царство България.
От разсекретените архиви на Народния съд за първи път излиза на бял свят неизвестен факт: една от сестрите на цар Борис III - Eвдокия, е призована за свидетел и към нея е отправен въпросник с 16 питания. Всъщност тя е свидетел при разпитите на Димитър Генчев, арх. Юрдан Севов, Любомир Лулчев, ген. Рафаил Жечев и др. Отговорите й представляват 25 саморъчно написани страници. Един от въпросите е кои лица са били с прогерманска ориентация и са давали в такава насока съвети на царя. 47-годишната тогава княгиня отговаря, че на първо място това е Богдан Филов, после поставя Габровски, останалите министри и арх. Севов. Специално за него Евдокия свидетелства: „Нямам никакви положителни данни, но съм убедена, че Севов е бил агент на германската тайна полиция. И като такъв е и действал в двореца.“
На въпрос с кои министри се е срещала и какво е говорила, княгинята цитира съвсем случайна среща с г-н Буров във Варна, когато две години преди това е на гости при старата г-жа Станчова. Тогава Буров я моли да повлияе на брат си цар Борис III, за да се спрат „непрестанните плоски и глупави критики по нашето радио и пресата“ по адрес на Англия и Америка: „Ние сме малка страна и не можем да си позволим да критикуваме и да даваме акъл на великите сили.“ „Обещах, че ще му предам още щом се върна в София, което и сторих“, уточнява сестрата на царя. Запитана кои според нея трябва да са регентите, тя не заема позиция, но изказва мнение, че „Филов не е на мястото си“ и не става за регент. Според нея министър Кьосеиванов обаче е човек, който би могъл да бъде добър регент, „макар и да е мързелив“.
Данните за действията на властта в последните години преди установяването на народната власт през септември 1944-та са почти нищожни. В страната тогава има много нелегални, акции на партизаните смущават управляващите и царския режим. От публикуваните документи излизат наяве фрапиращи данни.
Петима с награда за убийството на Вела Пеева
Знаете ли колко е било платено за главата на известната партизанка от Велинградско Вела Пеева - 50 000 лева! Всъщност за нейното ликвидиране през пролетта на 1944 г. в чепинското корито, както и на още двама нейни другари - Стефан Добрев и Стою Калпазанов, са възнаградени петима души, на които е била изплатена сумата 150 хил. лева. Наградата им е дадена заради „проявена дейност в защита на реда и сигурността в държавата“.
Десетки са архивните страници, в които може да се видят подобни данни. Изключително интересно и показващо политиката на тогавашното управление е едно лично поверително писмо от юни 1944 г. на военния началник-щаб на област Дупница полк. Михайлов. В него той дава подробни заповеди как да не се дразни населението с убитите партизани, но същевременно с това да се увеличи двойно енергията за по-добри „резултати“ (виж цялото писмо в карето).
През 1941-1944 г. МВР раздало 197 млн. лв.
В доклад до министъра на вътрешните работи и народното здраве проф. Александър Станишев един от началниците на отдел в министерството докладва за помощите, отпускани на семейства на убитите от нелегални, както и какви да са наградите на проявилите се при преследване на същите. По 50 хил. лева са давани на глава - убит или заловен, на войската и жандармерията за разделяне сред участвалите в акция. От Дирекция на полицията пък се раздават награди за своите - те са за „проявени храброст и себеотрицание“.
В сведение от 7 март 1945 г. е пресметнато и записано подробно по години: изразходваните суми от МВР за периода от 1941 до 1944 в борбата за залавянето и избиването на нелегалните и други борци против фашизма е 196 816 286 лева. Публикувани са строго поверителни документи, и то до министрите на вътрешните работи и на здравето като този от 21 март 1944 г. от Пловдив. В него е посочено, че съгласно дадените указания от началника на отдел Г. Трифонов са представени два списъка - първият с имената на 144-има нелегални от Родопския партизански отряд „Антон Иванов“, унищожени от втора ловна дружина, и вторият - с имената на 34-има нелегални от Пазарджишка околия, унищожени от 27-и пехотен чепински полк. Накрая има и нареждане, с което на началника на 2-ра дивизионна област да се преведе сумата 7,2 млн. лева за възнаграждение на ликвидираните по първия списък и 1,7 млн. лева - за тези от втория.
Седем десетилетия след ужасните събития, свързани с процесите около Народния съд, емоционалният заряд още не е напуснал интересуващите се и най-вече засегнатите по темата.
Съществува проблем от морално-политическа гледна точка - дали изобщо съдът е бил допустим и законен. Това обаче зависи от коя гледна точка се изследва този процес. Според доц. Върбан Тодоров дори и днес на този съд се гледа от позицията на засегнатите и на незасегнатите. Действително е имало политически натиск отгоре за даване на възмездие върху подсъдимите. Вярно е също, че и ангро са раздавани тежки присъди. От тази гледна точка процесът е несправедлив и необективен. Политическият натиск е силен и по Първи, и по Втори съдебен състав.
Заповед:
По-добре труповете да се изгарят, а не да се заравят
„При преследване на партизанските отряди, когато следва да се унищожат заловените нелегални, да се постъпва така, че да не предизвиква възмущението и озлоблението на населението. Поради същите причини да не се палят къщите на партизаните и ятаците и да не се излагат на публични места главите или труповете на убитите.
Заловените живи партизани да се разпитват подробно, за да се извлекат от тях ценни сведения за преследването на партизанските групи, и след това да бъдат унищожени далеч от населените места, без това да се разбере от населението. В никакъв случай да не се допуска унищожаването на нелегални в присъствието на жени и деца от местното население. По-добре е труповете на убитите да се изгарят, а не да се заравят плитко, така че впоследствие да бъдат изравяни от кучетата или от близките на убитите, които да им устройват религиозни обреди.
Тази мярка цели единствено да се избегне възмущението на населението и да не се дава възможност на съмишлениците на партизаните да ги представят като мъченици на своите идеи.
Напротив, унищожаването на нелегалните да се продължи със същата енергия и с по-голямо старание, като се има предвид, че от последните акции те са много разстроени, изгладнели, отпаднали духом и откъснати от базите си. Всичко това дава възможност на преследващите ги части, които действат при много по-благоприятни условия, като удвоят енергията си, да постигнат още по-решителни и ценни резултати.
Подписал: Михайлов, полковник, началник-щаб на областта
12 юни 1944 г. Дупница
Димитров от Москва към обвинението:
Покажете предателската роля на Кобургите
Много любопитен се оказва един документ, подписан от Георги Димитров. В него той пише 10 указания, които изпраща чрез Минчо Нейчев до главния народен обвинител Георги Петров.
Димитров нарежда от Москва в обвинителните речи „да се покаже хищническото лице на немско-фашисткия империализъм и да му се противопостави освободителната мисия на СССР, на Червената армия и нейните съюзници“. Според него съветското предложение от 1940-а за сключване на пакт за приятелство и взаимна помощ не бива да се цитира изцяло.
Насочвайки главното обвинение към националното предателство и държавната измяна против отговорните за прогерманския курс, да се разясни ролята на едрите финансови кръгове, комисионери и спекуланти да заробят страната. Необходимо е да се създаде база за проследяването и задушаването на всички съучастници на германските хищници.
Необходимо е ясно и нагледно да се покаже пагубната роля на великобългарския шовинизъм, който създаде благоприятна атмосфера за предателските планове на германската агентура за превръщането на България в оръжие на германския империализъм.
Димитров прави няколко характеристики на Кобургската династия и нейната „предателска роля“. Той отчита, че „първоначално Фердинанд беше агент на австрийските реакционни среди, проправящи пътя на германския империализъм на югоизток. В Първата световна война Фердинанд игра ролята на ратай храненик на германския империализъм. Режимът на Борис бе подготовка на окупаторската война на страната на Германия. В книгата на Мадол на френски език „Фердинанд Български“ има много автентични документи, доказващи предателската роля на Фердинанд като германски агент.“
Той обвинява Фердинанд и за разрива на Балканския съюз от 1912 г. Димитров дори стига по-далеч, като каегорично заявява, че решаващата роля за това е изиграл „Фердинанд със своята клика, действащ в качеството си на отявлен германски агент, както по-късно той призна пред австрийски министър.“
Накрая Димитров прави и извод: „Да се укрепва Отечественият фронт, да се пази като зеницата на окото патриотическото единство на българския народ, безпощадно да се унищожава фашизмът, в никакъв случай да не се допуска връщане към мрачното и позорно минало.“
