Но за това нашето общество все още като че ли няма сили. Затова трябва политическа организация и борба за налагане на нашите идеи, обявява за Фрогнюз общинският съветник от Варна.
интервю на Ана Кочева
- Като се обърне каруцата, пътища много, но все пак отговорихме ли си на въпроса - какво я обърна в Аспарухово?
- Роден съм в този хубав варненски квартал, имам десетки братовчеди там, но нито аз, нито те, нито който и да е друг някога си е представял, че някога в единствения ни крайморски квартал ще има подобно наводнение. Сега всички се питат каква е причината и откъде е дошла голямата вода, без да има скъсана язовирна стена или нещо подобно. Първо, над Варна се изля огромен дъжд. Както твърдят метеоролозите, при норма от 53 литра на кв. м за месец юни, в четвъртък само за няколко часа са се събрали над 100 литра. Второ, гората над Аспарухово се сече бясно и незаконно от години. Склонът се обезлеси и водата, която преди попиваше там, вече се стича безпрепятствено надолу. Трето, деретата, които отвеждаха водата към морето постепенно се задръстиха с боклуци от циганите, които ги използваха като сметища, а отделно ги затапиха с незоканни постройки. В резултат на което деретата станаха безполезни. Очевидно комбинацията от тези три фактора, при превес на последните два, доведе до трагедията.
- Ти беше при доброволците в Аспарухово. Какво видя, какви изводи си направи за хората?
- Имаше много доброволци – млади, активни, загрижени хора. Футболни фенове, аматьорски спортни клубове, младежки организации, фирми… Разнообразни, но водени от една мисъл хора – трябва да вземем нещата в свои ръце! Организацията на доброволците можеше да бъде по-добра. Всъщност през първите два дни самоорганизацията беше доста голяма и свършихме много повече работа. След обяд на втория решихме да се включим в по-централизираната спасителна операция, разпределиха ни къде точно да отидем да помагаме… но на място нямаше кой да ни “поеме”. Рискът да се мотаеш като муха без глава беше голям. Все пак работата е толкова много, че все се намира какво да правиш. Най-важното беше, че хора от цялата страна и всички краища на нашия град доблестно и самоотвержено помагаха на напълно непознати хора.
- В крайна сметка имаше ли цигани доброволци?
- Нямаше. Докато ние изгребвахме калта от къщите на хората, отвън циганите вече започваха да тарашат извадената покъщнина. Докато ние чистехме деретата, задръстени от боклуците и незаконните постройки на тези наши „съграждани“, същите се редяха на опашка за помощи пред кметството в Аспарухово. Не стига това, ами се разви истински "помощен" туризъм - цигани от други цигански махали на Варна като Максуда пристигнали тук за да получат и те дарения. Когато ме сигнализираха за това, отидох пред пункта на БЧК пред кметството на квартала. Когато им поисках лични карти за да докажат че са от квартала, а не от Максуда, всички казаха че документите им са отнесени от наводнението. Когато ги снимах всички се обърнаха. На опашката, която снимах, имаше само двама българи... Това беше петък и събота. В неделя за това се вдигна голям шум и една циганска фондация побърза да оповести, че е изпратила няколко доброволци. Дали са доброволци наистина, дали са дошли, не знам. Цялата работа ми прилича на класически кризисен пиар за изчистване образа на циганите. Знам само, че докато пострадалите аспаруховци търпеливо и упорито продължаваха да ринат калта и боклуците, на нито един от тях не му остана време да отиде до центъра на квартала и да си вземе помощи...
- Кои са основните и най-важни въпроси, които не търпят отлагане и трябва незабавно да се разрешат както на местно, така и с помощта на централната власт?
- В района на застроеното от цигани дере под ул. „Розова долина” в Аспарухово има 150 поземлени имота, върху които са построени 315 постройки, населени с около 1600 жители. За периода от 1966 г. до 2012 г. са дадени 44 бр. разрешения за строеж и 11 бр. актове за узаконяване. С други думи 55 от постройките са законни. Приемаме, че става дума за 55 отделни строежа, но ако се окаже, че става дума за пристройки, узаконените постройки може и да са по-малко. Т. е. едва 55 от 315 са законни. Забележете условността на данните - те са от отговор на мой въпрос от 2012 г. към районната администрация на Аспарухово, от който става ясно, че тя не знае нито точният брой на жителите на гетото, нито дори точният брой на законните имоти. Ще предложа всички тези незаконни сгради да се съборят, деретата да се разчистят и укрепят, а дъждовната канализация да се почисти. Това първо. Второ, макар че Общинският съвет няма юрисдикция над гората от държавния горски фонд, той може да изиска от полицията и държавното горско стопанство да предоставят отчет за незаконно изсечените горски площи. Също така може и да изиска отчет за предприетите действия срещу закононарушителите. Поне ще стане публично ясно какво се прави, какво не се прави и поради какви причини не се прави.
Това са на първо време най-неотложните мерки. Вчера предложих на извънредната сесия на съвета да се създаде работна група, която да проучи причините за катастрофата и която да изготви план за предотвратяване на бъдещи подобни бедствия. Групата, която се сформира от 7 съветника, трябва да изработи доклад в срок до три месеца по закон. Тъй като председател на групата съм аз, ще се постарая най-късно до три седмици докладът да е готов.
- Ти предупреждаваш за следващи беди. Какви, кога?
- Подобен проблем като този под Аспарухово назрява и под Каменар. Същата комбинация между незаконна сеч, обзлесени склонове и затлачени и задръстени дерета. Сега обаче мисля, че за разлика от 2012 г., когато никой не обърна внимание на сигналите ми, ситуацията ще е различна. Надявам се, че ще направим нужното подобни трагедии да не се повтарят.
- На 15 юни, навръх Видовден в Плиска се събрахте хора от всички краища на България, за да говорите за бъдещето на нашата Родина. До какви изводи стигнахте?
- Хора от всички краища на България се събрахме в читалището на старата българска столица, за да поговорим за бъдещето на нашата Родина. Събрахме се точно там, защото няма друго място, което така добре да олицетворява миналото, настоящето и бъдещето на страната ни. Миналото величие, сегашният упадък и бъдещето разложение са едновременно видими в този град, от който преди повече от 1300 години почна историята на Дунавска България. Градът е бил с повече от 2000 души население преди 25 години, а днес в него живеят по-малко от 700. В единствената детска градина от 22 деца едва 4 са българчета, а в училището са 8 от 80. Както каза една местна жителка, Плиска е последната българска крепост в плисковското поле. Всички други населени места са циганизирани...
Не че не можехме да изберем и друго място за нашата среща. Лъскави зали с климатици и всички удобства има навсякъде по големите градове. Но големите градове вече не са България. Те са анклави, изпълнени със самодостатъчно и самодоволно население, все по-непознаващо и неразбиращо останалата част от страната. Защото от 5 500 населени места у нас, селата са 5 250, а големите градове са едва няколко десетки. А в селата вече сме малцинство в повече от 1 600 от тях... Ако искахме да говорим открито за нашите проблеми, трябваше да бъдем на самото място.
Но кои сме ние? Ние сме млади, работещи, национално мислещи, образовани и семейни българи, които искаме да запазим България и за нашите деца. Защото, както е тръгнало, не е много сигурно какво наследство ще им оставим. По-голямата част от нас не са членували в политически партии, но всички сме обединени от едно - разочарованието от политическата ситуация в страната и нежеланието ни повече да стоим безучастни сред общата деградация на народа, обществото и държавата. Защото това, че сме разочаровани не значи, че сме отчаяни. Ние не искаме повече някой друг да определя съдбата ни, не искаме и някой друг да ни оправя. Пораснахме и можем да се справяме сами. И понеже не искаме, когато дойдат избори, да се питаме отново за кого да гласуваме, и понеже ни омръзна да гласуваме не ЗА, а ПРОТИВ някой, само и само да спрем поредното по-голямо зло за сметка на по-малкото, и най-вече защото ни омръзна да гледаме как след изборите двете злини, голямата и малката, успешно се сработват заедно в управлението, решихме да направим нещо ново. Да поемем отговорност за себе си и да създадем нова организация, която нарекохме "Възраждане".
- Поредната формация...
- Да, ще се каже че това е поредната, че вече са стотици, но в крайна сметка това е хубавото на демокрацията. Когато нещо не ти харесва, опитваш се да го промениш. В родния политически батак промяната няма да дойде от улицата с граждански натиск. Само революция би могла да реши радикално ситуацията у нас, но за това нашето общество все още като че ли няма сили. Затова - политическа организация и борба за налагане на нашите идеи.
Принципите, които ни водят, почиват на нашето разбиране за свободата, достойнството и силата на националната общност. За нас основни стълбове, които изграждат и поддържат държавата и обществото са семейството, морала и образованието. Ще направим всичко необходимо, за да убедим нашите сънародници, че има смисъл в борбата и че не всичко е загубено. Това, което ни е останало, е нашата Родина и нашите деца. Само от нас зависи какви ще бъдат те след нас.
Ето защо насрочихме учредително събрание на 2 август, Илинден, отново в Плиска, отново в старото и овехтяло градско читалище. Защото Видовден е ден за разплата, а Илинден е ден за бунт. Бунт срещу конформизма, инерцията, нихилизма, упадъка и неверието. Ние не вярваме на онези от поколението с картончетата от Държавна сигурност, не вярваме и на отгледаните от тях наследници, но вярваме в себе си. И ще се борим, за да успеем!
