Областният управител на Варна Иван Великов коментира пред Фрог нюз причините за нечуваното наводнение в морския град, в което загинаха 11 души. Сред тях са бездействието на общината за почистването на деретата, незаконните постройки, издигнали се с благословията на „длъжностни лица, на административни органи и на служители, които между другото също живеят в Аспарухово”. По думите на Великов община Варна е с голям бюджет, който може да възстанови разрушените домове.
- Г-н Великов, къде според вас институциите през годините грешеха и до ден-днешен продължават да не вземат мерки срещу природните бедствия като това в квартал „Аспарухово”? Колко жертви още трябва да има, за да се предприеме нещо?
- Това е задължение на общината и те не са го изпълнили. Може да се приема, че общината не е имала достатъчно пари, въпреки че специално за община Варна това не е така. Може де се приема, че има други приоритети. Хубаво, но да се носи риска. Има текст в Наказателния кодекс за оправдан стопански риск. Стопанският ръководител си преценява къде е наложително да вложат пари. При положение, че тези дерета не са чистени от много години, мисля, че вече е трябвало да бъдат приоритет, а други неща в града да бъдат оставени на заден план. Защото на първо място е безопасността на хората, а на второ увеличаване на благосъстоянието им - да им е комфортно, където живеят, да има асфалтиране, озеленяване, паркове, градинки, детски площадки, спортни площадки, детски градини. Всичко това, разбира се е важно, но на първо място стои животът и безопасността на гражданите. Дерето е пренебрегвано през годините, но в един момент трябва да се приеме, че е приоритет да се изчисти. И си мисля, че тук се касае за грешна преценка на Община Варна, защото доколкото виждам и разбирам до момента, те всъщност изобщо не са го обследвали и от там не са преценили колко е опасна ситуацията. За това именно не са взели и мерки за почистването му. Трябвало е кметът да си го свърши като дойде на власт. Идва наистина като нов мандат, като нов градоначалник, но би трябвало да обследва всички аспекти на живота в града и да се създаде план за действие от тук нататък. Да се направи план на харчовете в бюджета. За Община Варна не може да се каже, че няма пари. Бюджетът й е 220 млн. лв. почти всяка година, отделно има възможности за теглене на кредити, да не говорим, че въобще не са използвани възможностите за европейски средства. От тези 500 млн. лв., които имаше по ОП „Региони в растеж“, няма проекти за почистване на дерета от Община Варна. Вярно е, че целият град има нужда от преасфалтиране, но това е свързано с благосъстоянието на хората, а не с безопасността им.
- Цялата тази ситуация с наводненията от материален интерес и стремеж към облагодетелстване ли е следствие?
- За съжаление този момент също не трябва да се изключва. Става въпрос за съвкупност от фактори. Със сигурност обаче ще има и хора, които сега ще спечелят пари от чуждото нещастие – пари, които не им се полагат.
- Публично поставихте въпроса, че още не е решен въпросът с отравянето на водата във Варна. Каква е причината да няма виновен? Същият резултат ли ще имаме и при сегашното наводнение?
- Да, поставих този въпрос като един лош пример. През 1996 година водата на Варна бе отровена. Бе образувано следствено дело и хората така и не разбраха какво се случи с това дело. По мои предположения поради това, че минаха много години и всички давности са изтекли, вероятно вече не може да се търси наказателна отговорност. Това е един лош пример, който показва, че като няма виновни, всички могат да си мислят, че са безнаказани и че законите не се прилагат, което определя свобода в поведението. Надявам се, че при сегашния случай това няма да се повтори. На първо място, защото обществото ни е много по-активно и след февруарските събития от 2013 година е по-настъпателно и искащо отговори на всичките си въпроси, изискващо прозрачност в управлението, контакт с него, както и общественото мнение да бъде зачитано. И вярвам, че под натиска на това силно обществено мнение това разследване няма да приключи така злощастно, както приключи разследването през 1996 година. Защото вярно е, че с природата не можем да се борим, но така или иначе можем да направим така, че помагайки си в превантивната дейност, да предотвратяваме човешките жертви и да намаляваме материалните щети.
- Трябва ли да има министерство за бедствията и авариите?
- С оглед на променящия се климат и глобалното затопляне, подобни природни бедствия ще стават по-често. Така че моят отговор е категорично да. Трябва да има една нова структура, трябва да се ангажират повече хора и средства преди, по време и за елиминиране на последиците от подобни нещастия.
- Какви са пропуските на сегашното правителство при овладяването на кризисната ситуация?
- Сегашното правителство прави всичко по силите си и смятам, че се справя добре с преодоляването на щетите от природното бедствие. Министър Йовчев присъства още на първото заседание на Кризисния щаб в четвъртък вечерта, незабавно във Варна пристигнаха и премиерът Орешарски, както и министрите Найденов и Адемов. Ангажирани са достатъчно хора и техника и според мен ще бъде ангажиран и достатъчно финансов ресурс за справяне с последиците от бедствието. Разбира се, това не може да стане за часове или за няколко дни. Ще трябва време и търпение, за да може постъпателно да се решат всички проблеми, които са от това бедствие, които да са превантивни при следващи проблеми и които да доведат до повишаване на благосъстоянието на хората, живеещи в квартала.
- Вярно ли е, че местните хора сами са давали съгласието си за незаконните постройки срещу заплащане?
- Не мога да отговоря със сигурност, но със сигурност въпросът с незаконните постройки е свързан със съучастието на много хора, както на длъжностни лица, на административни органи и на служители, които между другото също живеят в Аспарухово.
- Вярно ли е, че се дават пари на калпак за строежи по Черноморието, вместо тези средства да отидат за обезпечаване на пострадалите при наводнението хора?
- Аз лично нямам такава информация и не бих могъл да коментирам.
Даниела Николова
