През 1995 г. совалката "Атлантис" прави седем полета до руската космическа станция „Мир”. При втория полет носи и скачващ модул, с който е осъществено скачване на 29 юни 1995 г. и размяна на американски и руски космонавти.
1613 г. театър „Глобус” в Лондон изгаря до основи. Инцидентът става след като сценично оръдие гръмва непредвидено по време на пиеса и подпалва покрива на театъра. След пожара „Глобус” е възстановен в оригиналния си вид едва през 1997 г.
Театърът е основан през 1599 г. Строежът на сградата бил поверен Питър Смит, майстор от класа - човек с една от най-разпространените в Англия фамилии намира и изгодно купува уникален дъбов материал за „вътрешните, декоративни нужди”, който формира такава акустика, за която дълго се носят легенди из театрален Лондон.
Цяла пролет работниците на Смит старателно изграждат най-красивия театър, който някога се е появявал в Лондон. Актьорите знаят какво искат: кръгла сграда, наподобяваща земното кълбо и буквата „о“, изцяло от дърво, без пирони и скоби, с всички необходими стаи и помещения, които правят елизабетинската драма бързо, интимно, риторическо средство за общуване; навлизаща в двора авансцена; ниша, скрита зад завесата, или място, предназначено за разучаването на ролите; тераса, или галерия горе над нея - галерия за музикантите; шатра - небесен свод, частично закриваща сцената; удобно мазе и люк.
Всички с нетърпение очакват момента, когато тържествено ще бъде вдигнато емблематичното знаме на театъра: Херкулес със земното кълбо на раменете. Мотото е избрано просто и символично: „Totus mundus agit histrionem” („Целият свят е театър”).
През 1613 г. обаче, по времето на спектакъла „Хенри VIII” театралният топ, който според сценария трябва да гръмне зловещо и величествено, се поврежда. От неговите искри се възпламеняват няколко греди, а след това и сламата, с която е покрит навесът над сцената.
Началото на втора част е положено през 1614 г., но краят настъпва след по-малко от 30 години. През 1642 г. театър „Глобус” е разрушен от пуританите. Точните му координати дълго време остават неизвестни, докато през 1989 г. останките на основите му не са намерени под паркинга „Анкър Теръс” на Парк Стрийт.
1929 г. открита е първата отсечка от Автомагистрала А3 в Италия, свързваща Неапол и Помпей. Пътят е най-значимият за цяла Южна Италия.
Магистралата пресича три региона: Кампания (171 км), Базиликата (30 км) и Калабрия (294 км), като общата му дължина е 495 км. Автомагистралата е изграждана поетапно в продължение на над 50 години. Първата отсечка, свързваща Неапол с Помпей, е открита на 29 юни 1929 г. Втората - между Помпей и Салерно - на 16 юли 1961 г., а последната - до Реджо ди Калабрия - на 13 юни 1974 г.
1944 г. Червената армия превзема Бобруйск, избивайки над 20 000 германски войници.
През 1941 г. армиите на Хитлер завладяват Бобруйск. 20 000 местни евреи са избити и погребани в масови гробове. В югозападната част на града са създадени гето и трудов лагер. През 1943 г. те са закрити и оцелелите евреи са избити. На 29 юни 1944 г. Червената армия превзема Бобруйск, избивайки над 20 000 германски войници. Градът е в развалини, а от довоенното население от 84 000 души след войната остават около 28 000.
Нападението е част от операция „Багратион”. Това е кодовото име на Белоруската стратегическа настъпателна операция, проведена от Червената армия в периода 22 юни - 19 август 1944 г. Това е една от най-големите военни операции в историята на човечеството. Наречена е в чест на руския принц и пълководец от Френско-руската война (1812 г.) генерал Пьотр Багратион, който е смъртно ранен в битката при Бородино.
В хода на настъплението немските войски са изтласкани от Белорусия и почти напълно е разгромена немската група армии „Център” и три от съставните й армии - Четвърта, Трета танкова и Девета армия. Предварителният етап на операцията символично започва на третата годишнина от германското нападение над СССР. От страна на Вермахта са пожертвани цели армии, тъй като Хитлер забранява всякакво отстъпление. Това са най-големите загуби на Германия в една операция за цялата Втора световна война и тя не успява да ги компенсира.
1976 г. държавата Сейшели става независима от Обединеното кралство. Република Сейшели е островна държава, разположена на 155 острова в Индийския океан.
Австронезийските мореплаватели и арабските търговци вероятно са били първите посетители на островите. Първите, които официално ги документират, са португалците през 1502 г. начело с адмирал Вашко да Гама, който минава през Амирантската група острови, и ги кръщава на себе си (острови на Адмирала).
Първото документирано слизане на суша на тях, и първите писмени свидетелства са направени от екипажа на английския кораб „Асенсион” през 1609 г. След това близо 150 години островите остават незаселени. През 1742 г. французите правят изследвания на островите. Използвани са за транзитна точка на търговията между Азия и Африка, понякога дори и от пирати, до поемането на островите от Франция през 1756 г., под командването на капитан Никола Морфе. Наречени са на името на Жан Моро дьо Сейшел, финансов министър при управлението на Луи XV.
Британците оспорват френския контрол върху Сейшелите между 1794 и 1811 г. Жан Батист Куйо де Кинсе, френски администратор на островите през годините на войната с Великобритания, отказва да воюва с пристигналите британски бойни кораби, и спазарява капитулацията им срещу позиция на неутралитет за заселниците им.
След превземането на Мавриций през 1812 г. Великобритания поема пълния контрол върху островите. Това е официализирано през 1814 г. с Парижкия договор. Сейшелите стават британска колония, отделна от Мавриций, през 1903 г. През 1976 г. придобиват независимост, като република-член на Британската общност.
Първият избран президент е Джеймс Манчъм. През 1977 г. той е свален чрез преврат, който поставя на негово място Франс Алберт Рене. През 1979 г. е приета конституция, която обявява държавата за социалистическа и еднопартийна, и е запазена до 1991 г.
1986 г. Аржентина триумфира като победител на 13-тото Световно първенство по футбол. Аржентинците печелят титлата след победата над Федерална Република Германия с резултат 3:2 на стадион „Ацтека” в Мексико Сити.
1995 г. космическата совалка на НАСА „Атлантис” се скачва с руската орбитална станция „Мир” за първи път. „Атлантис” е част от флотата „Спейс Шатъл” на НАСА. Тя е четвъртата построена совалка, която изпълнява мисии в космоса.
„Атлантис” прави първият си полет през октомври 1985 г., който е определен като военен, един от общо петте такива полети. През 1989 г. космическата совалка извежда две космически сонди - Магелан и Галилео, през 1991 г. извежда гама лъчева обсерватория „Комптън”.
През 1995 г. совалката прави седем полета до руската космическа станция „Мир”. При втория полет „Атлантис” носи и скачващ модул, с който е осъществено скачване на 29 юни 1995 г. и размяна на американски и руски космонавти.
От ноември 1997 г. до юли 1999 г. са направени 165 модификации върху совалката, включително и монтиране на стъклена кабина. Оттогава са направени шест полета със совалката, като всички са свързани с дейността по изграждането на Международната космическа станция.
В България:
1882 г. издигнат е Руския паметник в София. Това е първият паметник, построен в столицата на новоосвободена България от османско владичество. Построен е в тогавашните западни покрайнини на града, на пътя, по който Осман Нури паша бяга от София към Перник на 22 декември 1877 г.
Паметникът е издигнат със средства, събрани от руския народ. Не е известен проектантът, но предположенията са за архитект Вокар или акад. В. Йосифов Шервурд.
Паметникът представлява обелиск - четиристенна пирамида с пресечен връх върху постамент от три стъпала. От източната страна на обелиска стои мраморен релеф на руския държавен герб и руския военен орден за храброст „Св. Георги” (Георгиевски кръст). Върху камъка е издълбан и надписът „В царствованіи Александра II-го императора всероссійского волею и любовью его освобождена Болгария 19 февраля 1878 года”. На западната му страна е вградена втора плоча с надпис „Не намъ. Не намъ, а имени твоему. 1877-1878”.
В края на 19 в. и началото на 20 в. площадът на паметника се превръща в център на градоустройствените планове за тази част на София.
1947 г. открита е първата редовна линия за въздушен транспорт от Дирекция въздушни съобщения. На 29 юни на летище Враждебна министър-председателят Георги Димитров открива първата гражданска въздушна линия София-Бургас.
Първият екипаж летял по тази линия с Junkers Ju 52/3m LZ-UNL е в състав Никола Александров, Стефан Тосунов, Тодор Гургулиев - борден механик и Павел Александров - борден радист. След него излита и Ли-2 с борден номер LZ-LIA с екипаж Никола Дюлгеров, Иван Шивачев, Методи Наков и Георги Сергиев. Редовните полети започват от 1 юли 1947 г.
Месец по-късно на 2 август започват полети по линията София-Варна и временни полети по линията София-Пловдив за обслужване на гостите на Международния панаир в Пловдив. Закупени са и три броя от познатите на българските авиатори Юнкерс Ju 52/3m, модернизирани и произведени от френската фирма Atelier d`Avion Coulombe с наименованието AAC.1 Toucan, приети в Париж и транспортирани до София от български екипажи.
2007 г. е открит Музей на киселото мляко в с.Студен извор, община Трън. Музеят е организиран в двуетажна къща в центъра на селото.
На първия етаж е разположена битова стая, която представя традиционната вътрешна уредба на една типична българска къща от средата на 19 в. На втория етаж са разположени библиотека и изложбена зала. В библиотеката се съхраняват голям брой разнообразни информационни материали за българското кисело мляко - от първата научна публикация на д-р Стамен Григоров за киселото мляко, отпечатана на френски език през 1905 г., до последните проучвания върху противораковите свойства на Lactobacillus bulgaricus, извършени от проф. Акийоши Хосоно, в университета Шиншу, Япония, преди няколко години.
В изложбената зала е представен макет, който подробно показва получаването на сурово мляко, промишленото производство на кисело мляко и реализацията на готовия продукт, в търговската мрежа. На стените са окачени информационни табла, които описват историята на киселото мляко; домашното подквасване и занаятчийското производство на кисело мляко; промишлените технологии за получаване на кисело мляко; хранителната, и биологичната стойност на българското кисело мляко.
По случай откриването на музея през 2007 г. в град Трън се провежда първият Празник на българското кисело мляко.
