В България липсва европейска социалдемократическа партия, с която да се водят разговори и да се партнира, казва за Фрогнюз евродепутатът от ЕНП.
Интервю на Ана Кочева
- Имаше ли изненади в началото на новата сесия на ЕП?
- Особени изненади нямаше, работата започна; германският социалдемократ Мартин Шулц, който беше водач на загубилата изборите ПЕС и досегашен председател на Европейския парламент, беше преизбран и ще продължи да заема този пост в продължение на още 2, 5 години.
- Означава ли това по някакъв начин, че С. Станишев може да заеме неговия пост, след като изтекат тези 2,5 години?
- Не, такива спекулации, според мен, въобще не биха могли да бъдат правени. Ако щеше да се случва такова нещо, то вероятно щеше да стане още сега. Аз лично не съм чул да има индикации за някакви европейски постове за г-н Станишев и не знам дали подобно нещо въобще може да се случи.
- Имате ли лично Вие обяснение за странната метаморфоза, която претърпя Станишев във връзка с решението си да замине като евродепутат за Брюксел?
- Не бих искал да коментирам нито други партии, нито поведението на техните представители, което вероятно е продиктувано от резултата на евроизборите. Именно като следствие от тях обаче ние имаме зам.-председател на ЕНП, представител в ръководството на ЕП, също така имаме изключително силен и авторитетен еврокомисар, чиято работа се оценява много високо не само от членовете на ЕНП, но и от либерали, и от социалисти, и от зелени. Нашият еврокомисар е желан и за втори мандат, при това за много високата позиция комисар по външната политика на ЕС, така че това е най-важното за нас.
- Макар и да сте от различни политически семейства все пак ще се налага да работите заедно с останалите български евродепутати, особено когато се налага да се работи в полза на страната. Как виждате това сътрудничество, ще се получи ли то?
- Както и в миналия мандат на ЕП, така ще настояваме и сега да продължи практиката на ежемесечни срещи на българската делегация, защото в Брюксел се решават много важни въпроси, които имат пряко отражение върху България. По тази причина предложихме на колегите тази практика да продължи и в настоящия мандат. Затова, независимо от нашите политически различия и принадлежността ни към различни политически семейства, ние трябва с общи усилия да работим в интерес на страната.
- Твърди се обаче, че в името на националния интерес трябва след изборите да се търси широка коалиция ГЕРБ-БСП. Доколко е възможно и реалистично подобно развитие на нещата в страна като България?
- За съжаление, в България липсва европейска социалидемократическа партия, с която да се водят разговори и да се партнира. Тук е налице партия от нереформирани комунисти, които не успяха през 25 годишния преход да извървят пътят от старите си зависимости и да дадат обективна оценка на случилото се през втората половина на 20-ти век, за да продължат напред като европейски социалдемократи. В този смисъл не виждам как бихме могли да си партнираме с тях. Партията на г-жа Меркел в Германия е пример за това как може да се партнира със социалдемократи в рамките на т.нар. голяма коалиция, само че германските социалдемократи не са БСП. Те се родеят повече с левите, които са наследници на ГЕСП, т.е. старите управляващи от ГДР, носители на тоталитаризма. С тях в Германия никой не иска да си партнира и да влиза в коалиции. Така че в този смисъл паралел трудно може да се направи. Ако има у нас една нормална социалдемократическа партия, контактите с нея сигурно биха били по-лесни.
- А какви сигнали изпрати България през последните две седмици към ЕС с катаклизмите, които преживяха две банки?
- Много негативни са новините, които излъчваме напоследък – имаме две спрени европейски програми, зле стоящо в международен план правителство и неприятни сигнали, свързани с изкуствено инсценираната у нас банкова криза, на която, за щастие, обществото вече престана да се подава. Но всичко това в съвкупност не е добре и трябва да се работи много, за да се възстанови отново силно накърнения имидж на страната.
- Вие сте ангажиран трайно и с темата Македония в рамките на ЕП. Какви са очакванията Ви за следващите години; очертава ли се европейско бъдеще за Македония?
- Ще отговоря по-общо на този въпрос, но го правя неслучайно. Пред ЕС в момента стоят години на консолидация вътре в него, без да се прекъсва процесът на разширяване, но реалността е такава, че големите страни-членки искат Съюзът да стане по-монолитен. Т.е. предстои вътрешна консолидация преди следващо ново разширение! Това, разбира се, не означава, че няма да се водят преговори, когато има готовност за тях, вкл. и с Македония. Аз обаче не виждам в следващите 5 години нова страна да стане част от ЕС.
- Тогава има ли опасност вместо разширение да има стеснение, т.е. каква ще е съдбата на Великобритания – във или извън ЕС след вестникарските спекулации, че Дейвид Камерън подтиква Великобритания да излезе от ЕС?
- Г-н Камерън прави всъщност тези изявления в чисто вътрешнополитически контекст заради успехите на Н. Фарадж; той залага на тази реторика, за да възстанови изгубеното си доверие у избирателите. Според мен обаче е избрал неправилната тактика; многократно по-добре би било да наблегне върху ползите, които извлича Великобритания от членството си в ЕС като общия пазар, напр. Но дали номинацията на Юнкер ще стане катализатор за по-ранна дата на референдума, повече изглежда като проблем на вътрешнобританските партии.
