Празникът на 5 юли е посветен на началото на жътвата, както и на светеца, който я закриля - Атанасий Жетвар. Забранена е полската и домашната работа. Обикновено на този ден се организират общоселдски сборове. Коли се курбан и всички се събират на оброчно място - близо до селото. Общата трапеза се освещава; за нея жените приготвят обредни хлябове, разчупват ги и ти раздават за да има плодородна жътва и дъжд.
В някои райони на летния Атанасовден се извършват обичаите против суша - Пеперуда и Герман, организират се молебени и шествия за дъжд.
В други краища на този ден гадаят за плодородието, за здравето и щастието по видените пеперуди: ако пеперудата е пъстра - всичко ще е сполучливо, ако е жълта - ще има болести и дори смърт.
Празникът на св. Атанас летни бележи прехода към нов (летен) земеделски цикъл; той е начало на жътвата. От друга страна той е антипод на зимния Атанасовден, представяйки основната тенденция на народния ни календар - двусезонната му подялба. Близначните двойки светци са своеобразно християнско преосмисляне на основните митологични опозиции на соларното и хтоничното начало.
В тази връзка на св. Атанас летни се "приписват" чертите на древните соларни божества - повелители на небесния огън, летните небесни стихии, но и на плодородието, което носи слънцето. Езически по характер са и представите за неделимостта на огъня и водата; светкавиците и дъжда, а също и градушката. Затова честванията на светеца-градушкар са в основните си практики паганистични: Тук присъства отново отрицателната магия (забраните за работа), жертвоприношението - омилостивяването на стихиите, гаданията за плодородие.
Преходността на обредите на летния Атанасовден, тяхната насоченост към осигуряване на благоприятни метеорологични условия за прибиране на реколтата, личи и в свързването на празника с обичаите Герман и Пеперуда.
Преподобни Атанасий Атонски
Преподобни Атанасий живял през X век. Родил се в Трапезунд и при кръщението си бил наречен Аврамий. В ранно детство останал сирак. Отгледала го една стара монахиня. По-късно отишъл да учи в Цариград. Станал ученик на преподобни Михаил Малейн и бил постриган в монашество под името Атанасий. След време отишъл в Света гора, където се отдал на труден аскетичен живот. Но не успял да скрие своята ученост и дарования. Отдавали му почести дори и видните сановници на империята Лъв и Никифор. По-късно Никифор станал византийски император. Той щедро подпомагал Атанасий в изграждането и разширяването на светогорските манастири и особено на основания от Атанасий манастир, наричан сега Великата лавра св. Атанасий Атонски. Получил дар от Бога да върши чудеса, с усърдна и гореща молитва той извел изобилна вода до своята лавра. И сега този извор се нарича на негово име. Свети Атанасий Атонски завършил земния си път в края на Х век.
