При сформирането на Българската земска войска през август 1878 г. се създава и Софийска №1 конна сотня, от чийто състав се изгражда впоследствие българската гвардия. След избирането на първия български владетел на Третата българска държава княз Александър I възниква и необходимостта от създаване на военна част за лична охрана и за изпълнение на церемонии при тържествени случаи, които протоколът на всяка държава и монархически двор налагат.
Пристигането на новоизбрания княз на българска земя е подготвено от княз Дондуков. Доскорошният поручик Александър Батенберг е произведен в чин български генерал. За него е приготвена специална българска униформа. Към шапката му за първи (според Симеон Радев) път се добавя “казашко перо”. За посрещането е назначен и първият му адютант Александър Мосолов.
Новообразуваната Софийска конна сотня №1 заедно с нейния командир и отскоро адютант на княза Александър Мосолов получава задачата да организира официалното посрещане и да съпровожда българския владетел по улиците на София. За целта на 30 юни (стар стил) или 12 юли (нов стил) конната сотня и официалните лица заминават за село Враждебна, където на моста на река Искър дочакват пристигането на княза. Това е първото влизане на българския княз Александър I Батенберг в София. Софийската конна сотня №1 изпълнява за първи път особената служба на почетен караул на български владетел.
Поемайки управлението на страната, Александър I се заема и с организацията на българската войска. Неговият указ № 28/30.08.1879 г. разпорежда: “В ознаменование на нашето благоволение към войската възлагам на себе си званието Шеф на Софийска №1 пеша дружина и Софийска №1 пеша батарея. Софийска № 1 конна сотня назначавам за Собствен конвой на Александър I.”… Избраните части занапред имат привилегията да носят неговото име и пагони с княжеския вензел. Така през 1879г. се слага началото на българската гвардия.
През годините гвардията приема различни наименования: Конвой на Негово височество 1879 г.; Лейбгвардейски конен ескадрон 1891 г.; Лейбгвардейски конен полк – края на 1903 г.; Гвардейски конен дивизион 1942 г.
От 150 души през 1879 г. числеността на гвардията достига до 589 гвардейци през 1942 г. От самото си създаване гвардията има за полкови празник Гергьовден, много преди да е утвърден за общовойскови празник.
Царските особи, управляващи България, имат амбицията да превърнат гвардията в първостепенна сила. Гвардейците се явяват техният най-предан и най-силен военен резерв. Затова имат специална протекция при осигуряване с въоръжение и снаряжение. Конете на гвардията винаги са с доказан произход и са най-добре гледаните.
В гвардията се експериментират всички новости в подготовката на войската. Първите устави, наставления и правилници по бойна подготовка се разработват сред тези елитни части и след това се утвърждават. (До 1892 г., когато влизат новите устави, всички команди и наредби са на руски език. На Богоявленския парад през 1892 г. княз Фердинанд лично командва на български “За почест”.) С благоволението на българските монарси се ползва най-вече гвардейското офицерство. Гвардейските офицери са най-близко стоящите до властта, от тях се избира свитата на царя. Командирът на гвардейското подразделение винаги е адютант на владетеля и съответно го придружава в чужбина. Мнозинството гвардейски офицери усъвършенстват обучението си в Русия, Италия, Белгия. Така в гвардейската школа се създават добри професионалисти, които заемат възлови места във военната йерархия, водят победни битки във войните за национално обединение, имат конкретен принос за развитието на военното изкуство .
Представителните функции, които изпълнява гвардията, определят и специалното внимание, което се отделя на гвардейската униформа. Тя е най-красивата, най-пищната, най-близко до националната символика. Веднъж създадена, с малки изменения парадната униформа е запазена до днес. В нея са съчетани най-добрите елементи от руската хусарска униформа и от историческата традиция на българската държава. Заслуги за създаването на гвардейската униформа има предимно княз Александър I, по чието предложение се изготвят първите проекти, след което рисунките са изпратени в Петербург. Тук е ушита и първата гвардейска униформа. Всички други промени впоследствие се извършват от видни софийски шивачи. Красотата в детайлите на униформата пагони, темляци, копчета, намира висока оценка на Световното изложение в Лондон през 1907г., когато софийският майстор Никола Петров получава висока награда за участие. Най-атрактивен в униформата, безспорно, е гвардейският калпак. До 2002 година върху калпака е липсвал един от основните княжески елементи така наречената Александровска звезда. Заповедта от 1883 г. регламентира униформата на всички чинове на княжеския конвой. Формата има няколко варианта: парадна, придворна, празнична, строева и бойна. Часовите винаги са в парадна униформа. В годините на тежката икономическа криза след Първата световна война само гвардейците имат парадна униформа. За останалите офицери и войници тя временно отпада и се въвежда отново след 1924 г.
Като елитни части гвардейците са не само в първата линия при подреждане на парадите, но и първите, на които се връчват бойни знамена, наречени (както е прието в кавалерията) щандарти. Конвоят на Негово височество княз Александър I получава щандарта си на 30 август 1881 г. При княз Фердинанд конвоят получава личния щандарт на княза на 15 октомври 1888 г. На 6 май 1937 г. цар Борис III връчва новия образец знаме на Гвардейския конен полк. След 1944 г. съдбата на това знаме остава неизвестна.
Успоредно с така наречената особена служба гвардейските части имат и славна бойна история. Гвардията се бие във всички войни, които България води за своето национално освобождение и обединение. Това е израз и на общоприетия принцип в съществуването на гвардейците по света: във всички държави и във всички епохи това са били и елитни бойни части, прославили се в епични сражения. Така най-близо до владетелите винаги са били най-юначните им воини. Девизът, който през столетията е вдъхновявал тези мъже, е широко популярен и днес: “Гвардията умира, но не се предава!”
Из статията Юначни, верни, вдъхновени , Хр. Стоянова, сп. Български войн бр.7/2004г
Бойна история на Лейбгвардейския конен полк
Сръбско-българска война
Драгоман 7.ХI. 1885 г.
Бански дол Ржана 14. ХII. 1885 г.
Балканска война
Одрин 13.III. 1913 г.
Междусъюзническа война
Букова глава 24. VI. 1913 г.
Първа световна война
Букова глава 3. Х. 1915 г.
Клисурски пост 7. Х. 1915 г.
Гара Бояновци 17.Х. 1915 г.
Връх Копиляк 19-20. Х. 1915 г.
Връх Елача 25-26. Х. 1915 г.
Прищина 28-29. Х. 1915 г.
Велика планина 1-2. ХI. 1915 г.
Жеговица планина 6-10. ХI. 1915 г.
Призрен 16. ХI. 1915 г.
Куртбунар 2. IХ. 1916 г.
Кочмар 3. IХ. 1916 г.
Мустафа ачи 21. IХ. 1916 г.
Кота 90 1-4.Х. 1916 г.
Кюстенджа 22. Х. 1916 г.
Сатул Ноу 18.ХII. 1916 г.
Мачин 3.I. 1917 г.
Командири на полка (1879-1938)
Ротмистър Александър Мосолов
