Днес целокупният американски и преобладаващата част от българския народ празнува. И докато зад океана е общоприето празникът да се чества най-често на пикник с колеги, близки и познати, нашите любители на този празник най-често, улисани в борбата за насъщния, едва ли си задават въпроса какво, в края на краищата, празнуват американците на тази дата (не че и всички американци са наясно с отговора на този въпрос).
На 4 юли 1776 г. Декларацията за независимост на САЩ е приета от Континенталния конгрес и подписана от президента на Континенталния конгрес Джон Ханкок (Масачузетс) и 56 мъже от тринадесетте (тогава) американски щата Ню Хампшър, Масачузетс, Роуд Айлънд, Кънектикът, Ню Йорк, Ню Джърси, Пенсилвания, Делауеър, Мериленд, Вирджиния, Северна Каролина, Южна Каролина и Джорджия.
Във встъплението, написано от Томас Джеферсън, четем:
„Ние считаме тези истини за видни от само себе си, че всички хора са създадени равни, че те са дарени от своя Създател с някои неотчуждаеми права, че сред тези права са живот, свобода и стремеж към щастие.”
Безспорно велики думи. Но... както винаги има поне едно „но”.
През 1854 г. тогавашният президент Ейбръхам Линкълн застъпва идеята, че правата на живот, свобода и стремеж към щастие не са ограничени само за бялата раса. В своето Гетисбъргско обръщение на 19 ноември 1863 г. той се позовава на Декларацията с думите:
„Преди осемдесет и седем години нашите бащи родиха на този континент една нова нация, зачената в свобода и посветена на твърдението, че всички хора са създадени равни“.А-ха! Значи равенството е само за едни определени хора с определен цвят на кожата и с определено обществено положение и в едни определени географски граници!
И докато днес Америка всячески се стреми да докаже и покаже на останалия свят, че негрите (пардон, афроамериканците) са равнопоставени в обществото, време е днес, 238 години от подписването на въпросната Декларация, някой нов европейски Линкълн да тропне по масата и да заяви най-после, че и останалите народи по света „са дарени от своя Създател с някои неотчуждаеми права, че сред тези права са живот, свобода и стремеж към щастие.” И че тези неотчуждаеми права не трябва да се налагат нито с дипломатически, икономически и политически натиск, нито с атомни бомби, авиационни и ракетни удари, използване на специални и не толкова специални сили и военна техника по всяка точка на земното кълбо.
Защото на мен ми е по-близко до сърцето заявлението на нашите търновски учредители, залегнало в чл. 61 на първата ни следосвобожденска Конституция:„Всякой роб, от какъвто пол, вера и народност да бъде, свободен става, щом стъпи на българска територия.”
Какво повече има да се добави?
Митко Ганев
