Игра на тука има - тука нема. Това се оказаха тази година опитите да се прогнозира реколтата от пшеница за 2014 г., която в момента се прибира от нивите.
Първо, на Консултативния съвет по зърното бяха обявени очаквания за рекордни добиви от 5 млн. тона. Веднага след пороите в Добрич очакванията бяха рязко коригирани с 25% надолу. Но само седмица след наводненията изведнъж агроведомството пак започна да прогнозира 5 млн. тона.
Какви ще са реалните добиви ще стане ясно едва когато зърното е в хамбарите. Още отсега обаче земеделските производители са категорични, че житото ще е изобилно, няма опасност от зърнена криза и ще има за износ. И дотук свършват хубавите новини.
Лошата новина е, че се очаква пшеницата да е с лошо качество заради студената пролет.
„Добивите от пшеницата ще са над 4 млн. тона. По-лоши за съжаление ще са резултатите в Северна България, но добри добиви ще има в Южна. Още отсега изкупвачи обикалят и извиват ръцете на по-дребните зърнопроизводители, за да им вземат пшеницата на по-ниска цена - в порядъка от 270 лв. Лошото е, че мнозина продават. Нормалната цена за началото на кампанията трябва да е поне 310 лева", посочи пред „Труд" Ангел Вукодинов, зам.-председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите. За сравнение преди година по време на жътва цената е била поне 300 лв. за тон.
„На Софийската стокова борса няма сделки с пшеница от новата реколта. Любопитно е, че купувачите не дават повече от 250 лв. за тон, а продавачите искат поне 300 лв. за тон без ДДС." Така обобщи ситуацията в началото на жътвата анализаторът на борсата Антонина Белопитова. Тя уточни, че преди година в началото на кампанията купувачите на борсата са давали поне 270-280 лв. за тон без ДДС.
Изобилната реколта в целия Черноморски регион предполага, че няма предпоставки цените на житото да се вдигат. Очаква се добивите в Русия, която ни е основен конкурент, да са около 80 млн. тона, а в Украйна над 20 млн. тона. Казахстан ще изкара на пазара 15 млн. тона, което спрямо м.г. е с 3 млн. тона повече, каза Белопитова. Като цяло производството на пшеница в световен мащаб ще достигне 702 млн.тона и е подобно на миналата година, която беше рекордна за отрасъла. На фона на това голямо производство обаче се отчита спад на потреблението.
Пазарни анализатори при помниха пред „Труд", че е нормално цените да се покачват в месеците след жътвата, защото се трупат допълнителни разходи по съхранението на пшеницата, но едва ли ще стигнат миналогодишните стойности за зимните месеци.
Изненадващо самите зърнопроизводители очакват вместо да растат, цените да падат. „Очаквам в следващите месеци цената на пшеницата дори да продължи да пада. Причината е,че хората са принудени да продават сега на ниски цени, за да могат да освободят място в складовете и след няколко месеца там да съхраняват слънчогледа. Ако не продават сега житото, ще трябва да продават слънчогледа директно от нивите", коментира пред „Труд" Радослав Христов, зам.-председател на Асоциацията на зърнопроизводителите. Наред с ниската изкупна цена на зърното заради високите добиви се оказва, че растат и разходите по прибиране на пшеницата.
„Разходите за производство определено са повишени. Машините не успяват да работят в оптималния си режим. Комбайните жънат с 3 до4 км/ч и разходът е по-голям. Ако обичайно разходът на гориво е бил от 1,3 л до 1,8 л на декар, сега сме между 2-2,5 л на декар. Осреднено това прави минимум 5 лева на декар разход само за гориво. Отдел но може да сложи м и разходите за извозване на продукцията, машините, които работят вътре в складовете, и т.н.", каза Христо Цветанов, експерт от Института за агростратегии и иновации.
Националната асоциация на зърнопроизводителите прогнозира спад и на рентите вследствие на по-ниските цени на житото.
„Цената на пшеницата е с 10-20% по-ниска и варира около 250 - 260 лв./т. Няма как това да не се отрази на спад на рентата, която плащам. Просто производителите не разполагат със същите средства както преди 1 година", посочи зърнопроизводителят Радослав Христов.
„Молим се да не се издъни бюджетът, каквито тревоги се чуват. В следващите 3 месеца зърнопроизводителите правят основните си разходи - купуване на гориво, жътва, доставка на зърното, оран и т.н. За тях предстои държавата да връща ДДС. Ако се окаже, че няма средства в бюджета, парите в бранша съвсем ще свършат. Със сигурност при такава ситуация ще трябва да се очакват фалити", алармира фермерът Ангел Вукодинов.
