Трябва да се намали броят на охраняваните по протокол политици. Изненадах се, когато разбрах, че на НСО са отпуснали бюджет от 60 млн. лв. По мое време той беше три пъти по-малък. Това каза пред Фрог нюз бившият шеф на ГДБОП, НСО и БОРКОР Румен Миланов.
-Г-н Миланов, много експерти днес споделиха, че системата ни за сигунност се нуждае от реформа. Вие поддържате ли тази теза?
-Всички говорят за реформа в системата на сигурност, но много важно е да се оцени каква ще е ползата от нея. Преди да говорим за реформа трябва да признаем, че най-важното е как да подредим отделните звена в глабалната система. То и сега има някаква система, но какво е нейното КПД?! Ние от години си говорим за промени и какаво от това? Само се въртим в един порочен кръг. А резултатът от всичко е, че хората се чувстват още по-несигурни. Не мога да проумея защо сега с новия закон за МВР се наложи да се разделят охранителна и криминална полиция. Та нали те са две страни на един медал. При нас единствено има надпис „Секюрити полис”, което е прецедент в целя свят. Като секюрити в случая не е сигурност, а охрана. Този надпис е продукт или по-точно олицетворение на всички безмислени ходове, които сме правили до сега.
-Твърди се, че парламентарният контрол е неефективен и когато някой шеф на служба каже нещо пред народните представители след това информацията бързо стига до медиите.
- Това е точно така. Ако говорим за ефективен контрол пак трябва да се върнем към системата. Това звучи теоретично, но нещата са елеметрарни. Ако основната система е подредена веднага след нея се нарежда и механизма за контрол. Той също трябва да е на различни нива. Но не да измисляме нови служби за това. Вярно е, че най-високото ниво се осъществява в парламента, но е важно за какво точно ще се следи там. Разработки ли, оценка за дейността, оценка за резултатите, оценка за изхарчените пари, какво? Трябва да има и една друга форма на контрол като гражданиския. Във Великобритания има лица, които са упълномощени от министъра на вътрешните работи и те имат право по всяко време да влизат в т. нар. арести. Там могат да получат информация за начина, по който са били задържани лицата, да проверят спазват ли се правата им, как се използват камерите, да видят храната и т. н. Разбира се говорим за хора проверени, грамотни, експерти, честни и почтени. За парламентарния контрол пък може да се привличат експерти-действащи и бивши служители. Той, обаче трябва да се планира. Не може да си реши някой: „Ей, хаде днес да викнем този и да ни каже нещо по еди кой си въпрос”. Така не става. Защото в бързината той ще каже нещо, но никой няма да го разбере. Във Франция например има две системи за разрешения на СРС-та. Единият се отнася за нормалните дела, по които съдия следовател от Лион може да даде разрешение за подслушване в Марсилия. Това се прави за да се противодейства на възможнаостта от местни обвързаности. Когато, обаче делото касае националната сигурност, исканията за СРС-та се подписват от министър- председателя. При него има назначени трима души, които са много опитни, с по 40 години стаж в службите. Те преглеждат материалите, оценяват ги и казват дали искането е основателно. Подписват се за това и изпращат доклада си до министър-председателя. Едва тогава той слага окончателното си решение.
-Много се спори дали службите да са на едно подчинение. Вие каква теза споделяте?
-Дълбоко в себе си бих искал службите да са на различно подчинение, но при нас не може да се постигне. Управлението на държавата е в ръцете на премиера и за това те са под неговата шапка. Защо жандармерията във Франция не се обедини с полицията? При охраната на френсия президент Елисейският дворец се пази от два кръга. Външния е от полиция, а вътрешния от жанрамеристи. Едната година двете структури се ръководят от шефа на полицията, а на другата се сменят.
-Защо се прави това?
- С една цел-да няма узурпация на власт, т.е да има разделена компетентност. Във Великобритания 51 % от парите на едно полицейско управление се дават от министъра, а останалите от общината. В САЩ и Германия също има по две полицейски структури, които общо можем да наречем местна и федерална. Това се прави за да има баланс. За това би трябвало една част от звената за сигурност да са подчинени на президента, а други на премиера. Хората по света са постигнали този баланс.
-Много разногласия имаше и около сливането на ДАНС и ГДБОП. Вас притесни ли ви това?
-Да си призная отначало бях оптимист, но времето показа, че беше взето грешно решение. ГДБОП е полицейска служба, а в ДАНС вече има предостатъчно контраразузнавателни задачи. През последно верме те много нарастнаха. Ето сега се заговори и за закриването на БОРКОР. Малко хора разбраха, че това е коренно различна философия от досегашната. Хората трябва да работят в различните звена и сектори, но би било добре да се събират в името на един проект-корупция, тероризъм, защита от бедствия. Само така информацията може максимално да се използва. За това БОРКОР не е формален сбор от служители на различни ведомства, а голям междуинституционален проект.
-Чуха се идеи за намаляване на служителите на НСО. Вие сте оглавявали тази служба, има ли нужда от това?
-НСО насочва услията си към застрашени лица и такива, които трябва да охранява по протокол. Според мен броят на последните трябва да бъде минимизиран. Аз много се изненедах, когато казаха, че бюджета на службата е 60 млн. лв. Когато бях директор на НСО той беше 21-22 млн. лв. С толкова пари разполагаше и НРС. Не би трябвало да се режат харчовете на разузнавателните служлби, защото тяхната дейност е скъпа навсъкъде по света.
-Всъщност не стана ясно защо ви махнаха от директорския пост в БОРКОР.
-Да ви кажа честно и аз не разбрах.
