Драги съотечественици, по-долу ще цитирам откъси от сутрешното предаване „Здравей, България” на Нова телевизия. Моля читателите със слаби нерви и болно сърце, да си намерят някаква друга работа. Текстът е опасен дори и за здравите, но предвид неговата значимост, поемаме риска да го публикуваме.
И така. В студиото са Георги Коритаров и неговият гост ген. о.р. Димитър Димитров, ексшеф на Държавния резерв.
Коритаров: Има ли други имена, споменати в този доклад?
Димитров: Да. Това е за Резерва и за териториалните дирекции, които са назначени. След това той продължава: “за назначаването на Нихат Кабил дадох 1 милион лева и той вече е министър на земеделието”.
Коритаров: На кого ги е дал пише ли?
Димитров: Не, казва само “дадох”. “Същото ще направя и за Емел Етем. Емел и Нихат познавам лично и съм в изключително топли отношения с тях”. Това е, което цитира тук този господин Мирчо Митюв Петков. Освен това, допълва: “други 2,5 млн. лв. дадох на ДПС за резиденцията в Бояна”... значи за сарая, както е известен. Значи и там е дал безвъзмездно 2,5 млн. лева за построяването на този сарай.
Коритаров: Какво друго пише?
Димитров: Че е дал 1 млн. и 300 хиляди лева на заместник-главния прокурор ...
Коритаров: Кой е той? За кой става дума...
Димитров: За Христо Манчев, който му е извършил някаква услуга около резиденцията в Правец.
По-нататък:
Коритаров: Този Мирчо Петков къде е?
Димитров: Тук в София, в България.
Коритаров: А с какъв статут е, какво прави сега?
Димитров: Не мога да ви кажа дали е следствен, дали някой въобще го търси ...
Коритаров: Добре де, той може да ви гръмне, както вас, така и …
Димитров: Какво да направя? Трябва да ходя с бронирана жилетка ли?
Коритаров: Ако прокуратурата ви покани за разговор, можете ли да защитите произхода на този документ, да обясните модела?
Димитров: Аз мога да кажа къде е оригиналът, а те да си го вземат.
Ей с такива неща се забавляваха водещ и гост тази сутрин. Но у нас сякаш нищо друго не се случва освен нови и нови скандали. Вече и документи започнаха да излизат.
Случаят обаче е много сериозен, за да се шегуваме със случилото се. Въпросът е дали скандалът ще се случи въобще.
В следствието изполват термина „сюжетна линия”, когато трябва да опишат различните версии за развитието на даден процес. Ще ползвам назаем този подход, за да се опитам да подредя развитието или продължението на смразяващите разкрития.
Първа сюжетна линия. Журналисти от медиите трескаво търсят „героите” на въпросния доклад. Попадат на министър Емел Етем. Тя е раздразнена от случката, но запазва самообладание: „Този човек /Димитър Димитров/ е освободен от длъжността шеф на Резерва и сега търси някакъв реванш с някакъв измислен доклад. Това е несериозно. Ние преодоляваме щетите от наводненията, помагаме на хората, екипите ни работят денонощно, без почивка, а вие ме занимавате с твърденията на някакъв човек с болни амбиции. Каквото е трябвало, съм направила, дала съм документите в прокуратурата ...”
Журналистите намират и министър Нихат Кабил. Той е кратък и ясен: „Давал пари за назначаването ми?! Това са пълни глупости. Моля ви, не ме занимавайте с глупости. Ние се мъчим да помогнем на стопаните за загубите от сушата, търсим пари да ги обезщетим ... Моля ви ...”
Напориста репортерка се свързва с министър Румен Петков. В слушалката се чува леко пращене, след което шумовете пробива ясният глас на министъра: „Очевидно някой не си е пил хапчетата тази сутрин. Нямам спомен да познавам това лице. Обществото има нужда от стабилност, от ред, за да могат хората да работят спокойно, да се развива бизнесът ... Това са несериозни неща.”
Намерен е и главният прокурор Борис Велчев. Него камерите и фотоапаратите го обичат. Той тях – също. По лицето му пробягва сянка на умора, угрижен е: „Не съм запознат със случая, не съм гледал предаването. Нали не искате да коментирам нещо, което не познавам. Трябва да се проверят нещата ... Така изречени думи, неясен документ ... Оставката на шефа на следствието Александров аз нямам право да искам ... Има процедура, нещата ще се изяснят ... Моля ви ...”
Медиите отразяват зараждащия се скандал като затихващ. Някои от тях са получили указания „отгоре” и ги изпълняват стриктно. Димитър Димитров е показан в светлина, която намеква за лична вражда към Емел Етем, оттам и към ДПС. Между редовете ще се подразбира, че той е обиден и търси реванш, че не си е реализирал болните амбиции, че нещо психически е малко лабилен. В някои редакции „случайно” ще се получат компроматни подробности от неговата биография. Някои ще го изкарат напълно луд. В акцията ще се включат и социолози и политолози. Тежката артилерия Андрей Райчев и Кънчо Стойчев ще „открият” дългата ръка на Румен Овчаров в тази история, който се опитва да измести фокуса от собствената си личност и незавидно положение. „Последен мракобесен опит да се промени хода на нещата, да се манипулират очакваните промени в кабинета”, ще е мъдрото заключение на Райчев, например. Ехото от тази колосална мисъл ще се разнесе от медия в медия, докато случаят заглъхне. Като подсказка за домашно ще ни пуснат стария рефрен, че Коритаров мрази Румен Петков и се мъчи да му отмъщава, дето му извади досието ... Нали разбирате колко нечистоплътно е скроена работата.
В една редакция пък ще се обади лично Мирчо Циганина и ще заяви в откровен дух каква долна инсинуация е всичко това. Той нито се познава с Доган, нито с Румен Петков, нито с който и да било. Той е един почтен бизнесмен, който вярва в правосъдната система и очаква в скоро време петната от името му да бъдат избърсани от българската Темида, най-честната и неподкупна Темида в света.
Ахмед Доган няма да бъде открит.
В очите на обществото смелостта на Димитър Димитров постепенно ще избледнее и ще отстъпи място на образа му на глупак, тръгнал да се бори със системата. Дори на маса, с чаша в ръка, и най-критично настроените българи ще признаят обречено: „Нищо няма да стане ... Тия са толкова силни и недосегаеми, че най-много да изпържат някой, че го е пуснал тоя Димитров да говори по телевизията ...”
Премиерът Сергей Станишев ще откаже да коментира.
Президентът Георги Първанов ще потъне в мълчание, от което всъщност не е излизал отдавна.
Опозиционните партии, ако още мърдат такива, ще креснат един-два пъти, колкото да се обозначат, и ще легнат отново под ножа на собствените си проблеми.
Бойко Борисов ще заяви най-отговорно, че тази коалиция е вредна за България и трябва да си ходи. Бареков пък ще го пита за коалиция с БСП, но генералът ще го отреже като кисела краставица, че вече милион пъти е казал, че това е невъзможно да стане. Само че Тошо Тошев, главният редактор на „Дневен Труд”, каза преди дни, че точно това ще стане, но да не минавам в друга тема.
Волен Сидеров също ще призове за предсрочни избори, но гласът му няма да бъде чут.
Времето постепенно ще се изниже, ще минат партийни пленуми и конгреси, ще ни залеят с общи приказки за светлото ни бъдеще, след това ще настъпи отпускарският сезон и мастиката ще удави надеждите за промяна.
Втора сюжетна линия няма. Поне у нас, поне до юнския доклад на ЕС. И ако Франко Фратини е пич, нека ни каже истината в очите. Но да има едно наум за „ония” снимки, дето ги споменаваше Ангел Александров, пък Борис Велчев каза, че нямало такива. Терминът „българска следа” едва ли е измислен случайно...
Ако тези редове не ви донесоха утеха, вината си е само наша.
За освежаване ви предлагам виц вместо швепс:
Попитали радио Ереван:
- Може ли да се живее само от заплата?
- Не знаем, не сме опитвали.
- А кога ще стане по-добре?
- Вече беше...
