Всички данни сочат, че на парламентарните избори през есента, ГЕРБ ще бъдат първа политическа сила. Ако успеят да съставят правителство /тук детайлите не това не обсъждам, защото не са по темата/, те ще имат два варианта да завършат мандата си – предсрочно или след четири години. Никога не съм гласувал за ГЕРБ, няма и да гласувам, но ми се струва, че от гледна точка на националния интерес е важно да им се подсказват определени правилни решения, след като мнозинството от гласуващите все пак са им дали доверието си.
Да бъдат предупреждавани, ако решат да се вземат много насериозно и директно атакувани, ако започнат да назначават доказани в публичната власт оперативни работници и агенти на Държавна сигурност и РУМНО, както правеха това по време на предишния си мандат. Не може да се отрече, че по въпроса с досиетата имаха множество ценни решения /особено МВР с предаването на целия архив на ДС, с премахването на Параграф 12 и т.н./. Но трябва да се каже, че политиката им в тази и други сфери често следваше лениновото „крачка напред, две назад“. Спомням си, че в края на октомври 2013 г. в парламента се проведе конференция „Предизвикателствата пред разкриването на досиетата в България”, организирана от фондация Конрад Аденауер”. Бях поканен и участвах в нея. Там обърнах внимание на бившя министър на вътрешните работи Цветан Цветанов за поредицата скандални назначения на хора със зависимости към ДС и РУМНО по време на управлението на ГЕРБ, вкл. назначението за директор на НРС на бившият офицер от ДС Драгомир Димитров и за директор на Служба „Военна информация“ на бившият офицер от РУМНО Веселин Иванов. И една дузина дипломати със зависимости, назначени по времето на ГЕРБ, докато същата партия твърдеше, че трябва да се прекрати практиката да се назначават подобни персони. Днес поведението и част от хората, които са наобиколили ГЕРБ в очакване на плячка /под формата на административни и други властови позиции/ дават ясни сигнали, че е напълно възможно да станем свидетели на римейк на тази двулична и много безпринципна политика. Особено възмутително е присъствието на една нечистоплътна персона, която от известно време се мъдри по първите редове на форумите на ГЕРБ, прави се на по-гербер от герберите в медийните си изяви, а е сред най-виновните за сбъркания преход в България. Защо ли?
Ами защото като член на Конституционния съд блокира с гласуванията си възможността още през 90-те години в България да се случи лустрация и радикална декомунизация. Човечето се казва Георги Евдокиев Марков и е известен като агент „Николай“. Още през 1992 г. излезе неофициална информация, че тогавашният кресльо от СДС Георги Марков е бил агент на ДС с този псевдоним. Той кресливо отричаше. Вродената ми кресливост го поставяше над хората, които имаха някакъв морал и сдържаност. Агент „Николай“ просто мачкаше с кресливост, угодничество пред правилните хора и рядка, дори и за тези георгифски ширини, безпардонност. И проби. Не само проби, ами задълго се установи в лоното на сладкия живот, който присъствието във висшата публична власт в България осигурява. Прочетете историята на мерзавството му и си отговорете на въпроса що за морал и принципи трябва да имаш, за да изтъпаниш този подлец като свой основен експерт при създаване на нова конституция, както това направи ГЕРБ. И така, нека мръсната приказка за агент „Николай“ започне сега. Началото на 70-те години е.
Отдел „ДС“ към Софийско градско управление на МВР прави проучване /по искане на Шесто управление/ на лицето Георги Евдокимов Марков, което в този момент работи като инспектор IV клас в Института за чуждестранни студенти, в отдела по културно-масовата работа. В същото време е студент по право, задочно, в СУ „Кл. Охридски“. След като проверката приключва, на 30 ноември 1972 г. началникът на отдл II ДС, Софийско градско управление на МВР подписва „Предложение относно вербовка в качеството на агент лицето Георги Евдокиев Марков“. Това е нашият човек. Същият, който от началото на прехода попадна на конвейера на „фабриката за луксозни съдби“, каквато основна функиця има българската политика и си живя живот, какъвто само роден в дантелени пелени /по собственото му натрапчиво признание/ може да си пожелае и да живее.
Каква е цената за тази кариера? Естествено, служене на репресивните служби на комунистическия режим и пълна безпардонност след 10 ноември, когато от него не можеше да се вреди човек. За нищо. Днес марксистът Жельо Желев дрънка откровени глупости как трябвало да бъде забранена БКП в началото на прехода /същата, която го направи президент/, но той беше факторът, който направи агент „Николай“ конституционен съдия. Девет години мандат. Шапка на тояга. Единственото последователно нещо, което правеше този човек там беше да блокира всеки закон за досиетата, а за лустрация да не говорим. Дори намека за нея му действаше като тамян на дявол. Явно тези му качества са забелязани, защото мотивът да бъде вербуван е изключително подъл – както пише в предложението за вербовката му „в последно време в резултат от идеологическото влияние, което редица капиталистически граждани, временно пребиваващи в НРБ, оказват на редица млади хора – полтически неукрепнали и трудово некалени, последните предприемат подготовка и опити за бягство през граница. С цел своевременното долаване на сигнали за подобна дейност и разработването на лица от горната категория се налага вербовка на агентура из техните среди. Като подходящ и пригоден за горната цел се явява кандидата Георги Евдокиев Марков…“ Георги Марков, Агент „Николай“ е вербован, за да бъде използван по конкретно ДОП /дело за оперативна проверка/ на лице, което иска да се измъкне от комунистическия „рай“. Това лице е Лъчезар Стефанов, обект на разработка по ДОП „Скакалеца“. Днешният експерт по конституционализъм на ГЕРБ Георги Евдокиев Марков, който е в близки с Лъчезар Стефанов, се съгласява да доносничи за него и да уведомява ДС как лицето се подготвя да бяга от България. В ГЕРБ има ли експерти по морал? Какво е тяхното мнение по казуса? На 27 ноември 1972 г. оперативни работници от ДС правят среща с Георги Евдокиев Марков, който вече е прослушал намеренията на приятеля си и го клепа /а ще бъде вербован две седмици по-късно/. С охота обяснява на куките от ДС как Лъчезар Стефанов, обект по ДОП „Скакалеца“, имал намерение да подаде документи за отиване в Полша, но при всички случаи желаел да мине през СФРЮ:
„Между двамата се е създала много близка връзка и Л. Стефанов е станал по-разговорлив и доверчив. Изхождайки от това на Марков му бяха поставени задачи по Лъчезар Стефанов, които той прие с желание.“ На 6 декември 1972 г. е проведена вербовката на Георги Евдокиев Марков. Както пише в рапорта на оперативнвия работник провел вербовката:
„Кандидатът съобще интересни данни за обекта на ДОП „Скакалеца“ и му бяха поставени допълнителни задачи за цялостното изясняване на ДОП. При срещите си кандидатът се стремеше да ни информира най-подробно по поставените му поръчения. От направените проверки се установи, че даваните данни отговарят на истината. Но определените срещи кандидатът винаги се е явявал с желание. Има положително отношение към нашите органи и желание да ни помага. На 6.XII.1972 г. с кандидата бе проведена вербовъчна беседа…На кандидата бе предложено сътрудничество с органите на ДС, което той прие с желание…Кандидатът Георги Евдокиев Марков си избра псевдоним „Николай“, под който да подписва сведенията. Излагайки горното предлагам агент „Николай“ да бъде включен в сътрудническия апарат на Соф. градско у-ние МВР и се регистрира по линия „Подготовка бягство през граница“. Агентът да бъде заведен на ст.лейт. Иван Добринов Василев отдел II, отделение III ДС.“ Екземпляр от сведението на агнет „Николай“ е изпратено и на Шесто управление за сведение. След време Георги Евдокиев Марков става агент и на това управление. Ще кажа само, че няколко седмици след доносите на агент „Николай“, въпросният обект на ДОП „Скакалеца“, Лъчезар Стефанов, е бил уволнен от Института за чуждестранни студенти „Г.А. Насър“ и изпада в нервна криза. Това се отразява на отношенията му в семейството, със съпругата му, с майка му, с неговия баща. В крайна сметка, след непрекъснатия тормоз на ДС, Лъчезар Стефанов остава месеци наред без работа, с разбита нервна система, с едно лутане между желание да стане таксиметров шофьор, за да се издържа, докато накрая започва да урежда документите си за работа в ТКЗС „Бенковски“.
Няма да изписвам целите документални доказателства за подлата дейност на агент „Николай“, съучастник в съсипването на живота на Лъчезар Стефанов, който е искал да избяга от „рая“ на комунистическа България. Фрогнюз е едно от много малките места в българската интернет среда, където публикуваме тези документи в техния автентичен вид, така че сами можете да прочетете всичко, което им в делото на този човек. Ще завърша с това, че когато комисията по досиетата обяви неговото сътрудничество с Държавна сигурност като агент, Георги Марков каза безсрамно, типично в неговия арогантен стил:„През живота си никога не съм написал нито един донос.“ Сещам се за много малко на брой престъпници, който са си признали. Така и тук. По-важното е да се предотврати поне сега, за пореден път, агент „Николай“ да твори моята и вашата съдба – този път като конституционен експерт към партията, която най-вероятно ще спечели изборите. Възможно ли е поне веднъж в тази България някой да постъпи принципно и да каже „Баста“?
Антон Тодоров
