ГЛАСЪТ

Дали Първанов е президент на всички българи е въпрос с различни отговори. Но че е президент на всички ловджии - това е факт. В събота ще го видим на 11-я ловен събор, а не при протестиращите на различни места у нас.

По напечени кърища и шосета, където полудели от мъка фермери се бият с полиция и са готови да режат гърлата на добитъка. Не, Първанов отива на хладно в Габровския балкан, в партизанската местност Узана, за да озари с присъствието си националната сбирка на авджии и рибари. Там вече били опънали 150 палатки и кладяли огньове за 50 чевермета (Дали не са от арестуваните овце и ярета?). От странство щял да пристигне лично президентът на Федерацията на ловните организации от ЕС барон Жилбер дьо Тюркхайм. Уау! Министри и депутати си запазили места в официалната ложа (заграденото място, където ще е Първанов и което ще се пази от офицери от НСО), както едни други хора си запазват билети за Виенската опера. Над 15 000 авджии и рибари напират да напълнят поляните, където някога се крило 13-годишното партизанче Митко Палаузов. Имаше едно време филм „Незавършени игри" за гибелта на малкия партизанин. Странно защо този филм не го повтарят по БНТ, сякаш ги е срам от нещо. Актьорите обикаляха градовете и се срещаха с пионери, а бащата на Митко разказваше за  своя син. Беше вълнуващо, наистина. Но както се казва, не за партизани, а за глигани ще се говори на задаващия се събор.  

Не ме разбирайте погрешно - съборът си е събор, всеки има право да празнува и да кани важни особи. Но присъствието на президента точно в този момент е почти равно на разходката му в Симитли, когато край опожарения влак и изгорелите 9 души още миришеше на човешка плът... Не разбраха ли някои съветници на държавния глава, че му дават лош акъл и така ПР не се прави. А той от своя страна не разбра ли, че съветниците му го вкарват в нелепи и дори тъпи ситуации, поне що се отнася до публичните му изяви. За непубличните не знаем.

След очевидният фал, който направи Първанов, като препоръча на ДАНС да провери изнесеното в доклада на ОЛАФ, би трябвало да се забележи поне частична промяна на поведението му. Нещо от сорта на „човешко е да се греши, важното е да си признаваме грешките", което мнозина биха приели. В смисъл, като ни спират стотици милиони по европрограмите, да слезеш сред народа, както се изразяват бившите другари на държавния глава, и да кажеш няколко откровени думи. Фермерите трета седмица водят битки и преговори по планини, пътища и стърнища с полиция, с чиновници и със самия земеделски министър. Искат пари, които им се полагат, а не подаяние. Иначе заплашват да ударят ножа на добитъка и да хванат гората. Но не на лов, а от страх, че банките ще ги натиснат за кредитите, които държавни чиновници им препоръчаха да теглят. Брадясали, озверели и отчаяни стотици селяни се опитват да оцелеят и в мъката си търсят начин за измъкване от ситуацията. Хванали са калъчките и засега ги възпират единствено чувствата към семействата и животните. Арестуват ги, „съветват" ги в районните, лъжат ги с някакви мъгливи обещания, наричат ги манипулатори и рекетьори, сочат ги като подставени лица на нечистия бизнес, опитват се да ги противопоставят на останалите българи. А става дума за хляба. И за ножа. Освен това е доста подло да изправиш едни срещу други животновъди и полицаи, повечето от които са от една черга и да се спотаиш в хладните резиденции, докато стихнат размириците.

От другата страна са наскачали еколозите. С телата си преграждат пътя на багери и фадроми. Искат спасение за незнайно как оцелелите планини, реки и плажове. Искат, но платени провокатори ги разделят, цепят и дискредитират. Останаха комай само екзалтирани ученици и студенти  да измиват срамът на нацията. Но и те плашат властта, затова можем да очакваме в скоро време у нас да се затрие въобще идеята за чиста природа.

Десетки жители на Шипка пък излязоха да блокират прохода заради далавера със стопански имоти. Камбаните в култовото селище, както би се изразила Кондолиза Райс, бият както са били в памет на загиналите за свободата на България. Шипченци развяха и знамето с надпис „Свобода или смърт", сякаш подсказвайки ни, че отново е застрашено самото ни оцеляване. Чува ли някой техния вопъл? Или Шипка е много далеч от Узана...  

Досами София елинпелинчани се вдигнаха с една единствена молба - да им оправят пътищата. Вече и магаретата не искали да трамбоват през кратерите в някогашния асфалт. Ами да бяха се сетили те да организират ловния събор и сега валяците щяха вече да завършват пътя за баровските кортежи. Ама откъде толкова акъл у шопи. Виж габровци са по тънките сметки. На Узана все ще решат някой и друг местен проблем.  

Но да се върна към протестите. Ври и кипи и в „Кремиковци". Гордостта на социалистическата металургия е на път да премине от едни хищни ръце в други, не по-малко хищни. Някой манипулира работници и подкупва синдикати пред очите ни, но държавата е пас. Президентът мълчи. Вероятно няма информация. Жеваго идва. Той очевидно знае какво да прави и как. Знае и с кой и колко ще му струва. Честито. За заплатите, условията на труд и замърсяването на въздуха, ще стане дума след няколко месеца. Но това е друга тема.

Георги Първанов е голям ловджия. Сам е разказвал за тази своя страст в някои медии. Негови някогашни приятели твърдят, че преди да стане президент нямал такова увлечение. Дали банкерът Кюлев, лека му пръст, или още някой са го запалили по авджилъка - не е толкова важно. У нас ловът е повече етикет към социалното положение, отколкото хоби и тръпка, но нейсе. Щом Пенчо Кубадински след партизанлъка стана водещ ловец в държавата, защо други да не опитат и те. Може пък на Първанов наистина да му идва отвътре. Нямал е преди време и възможност, а сега нещата са се променили. Няма лошо. И както си му е редът, из държавата се понесоха всякакви истории за ловните му подвизи, някои от които направо невероятни. Твърди се, че е голям спец да убива вълци. На диво прасе също знаел чалъмите. Но има и истории, които са малко смущаващи, ако са верни де. Например един вестник писа, че лани край Хасково изгорели стотици декари гори, защото пожарните коли осигурявали лова на президенстката свита и отказали да напуснат поста. Дали е било така няма кой да ни каже, защото от президентството мълчат, а от пожарната го извъртат, сякаш става дума за САПАРД. Дано медията да се е заблудила, иначе излиза, че..., а не е хубаво.

В интернет се появиха и слухове, че президентът пипнал срамна болест по време на лов. В смисъл, че срещнал една „червена шапчица", която се оказала малка мръсница. Редно е всички да сме убедени, че това е гигантска инсинуация, защото ако не е: 1. Лошо за момичето. 2. Много лошо за президента. 3. Еба ти държавата!

В сезона на отпуските сме. Почиват съдилища, парламент, повечето от чиновниците, някои граждани също. Би трябвало по тази причина август да е спокоен месец. Обаче не е. От ЕК ни пратиха доклад, който ни потопи в съмнения, че въобще сме за ЕС. От ОЛАФ преди това също ни казаха, че вървим по лош път. Политиците ни, начело с президента, обаче вместо да търсят изход - поеха към морета, яхти, чужбини и ловни полета. Това ли само можа да роди въображението им? Или са разбрали, че народът и държавата не си заслужават усилията?...

Интересно, как ще се чувства Първанов на Узана, ако през стената от речи, хвалебствия, чинопоклоничество и откровен слугинаж, през гръмките наздравици, ловджийски лакърдии и бодрячески песни все пак пробие тревожния звън на камбаните от Шипково? Ще се сети ли за останалите българи, излезли на импровизираните барикади. Те чакат една топла дума, малък жест на съпричастност... Освен ако екипът му не е изчислил, че ловджиите са вече повече от фермерите, металурзите, еколозите и недоволните селяни. Тогава сметката е друга.

И понеже напоследък каквото и да правим, все се питаме дали е по критериите на ЕС,  ви предлагам два текста по една и съща тема. Десетте разлики ги търсете сами.

Песен на ловеца

Едуард Мьорике

Бързи стъпки птица по снега реди,
Виждам върху хълма нежните следи:
Дваж по-нежно пише милата ми днес,
Писъмце ми праща в девствения лес.

Вдига се бекас над стръмната скала,
Няма да го спре куршум или стрела:
По-високо, устремно като на лов,
Литват мислите на вярната любов.

Така в Европа някои поети са си представяли нещата през 1837 г.

170 години по-късно у нас нещата изглеждат по следния начин:

И ловец съм и рибар съм! Дебре, дебре...

1. Малка черна форд фиеста кара майна само 200,
пускам силно "Рибната Фиеста" евала на КАТ за
жеста.
Трепя мечки във гората, мрежи хвърлени в реката,
думнах, бумнах и сърната, най-добър съм в занаята.

Припев:
100 шарана, 100 глигана
за закона мина през тигана.
Чужди булки във коли, язовири и гори.
И ловец съм и рибар съм,
на закона мамата ебал съм (на купона цар и господар съм),
чужди булки във коли,
язовири и гори.
дебре, дебре ..

2. Язовир Доспад стената,
тук докарах аз момата.
Мрежи, въдици, водата,
пожелах го на тревата.
Зарибих я аз момата,
после тръгнахме с колата,
спрях за малко в механата,
тук засече ме жената.

Припев:
100 шарана, 100 глигана
за закона мина през тигана.
Чужди булки във коли, язовири и гори.
И ловец съм и рибар съм,
на закона мамата ебал съм, (на купона цар и господар съм)
чужди булки във коли,
язовири и гори.
дебре, дебре ..

3. Хванах, хванах 100 шарана
и една голяма мряна,
300 едри каракуди, много,
много паламуди.
Хванах, хванах какво?,
една голяма мряна,
300 едри каракуди,
много, много паламуди.

Припев:
100 шарана, 100 глигана
за закона мина през тигана.
Чужди булки във коли, язовири и гори.
И ловец съм и рибар съм,
на закона мамата ебал съм, (на купона цар и господар съм)
чужди булки във коли,
язовири и гори.
дебре, дебре ..

Леонардо да Винчи е казал, че „Умереността е надеждна защита от пороците". Преди него обаче китайците са открили, че най-трудно е да знаеш мярката. Ако ни познаваха, щяха да знаят, че понякога това е невъвзожно.