Лидерът на ДПС претърпя десетки метаморфози и
му предстои да допусне сериозна политическа грешка, членството на България в
Европейския съюз го поставя в неестествена и рискова среда.
Мнозина вече не си спомнят Янко Янков. Един от най - отявлените противници на комунистическия режим бе сигурен, че бившият вътрешен министър в правителството на Иван Костов Богомил Бонев, неслучайно е включил в списъка на доносници един следовател от Главно следствено управление на Държавна сигурност, и то в комбинация с разследван от него ръководител на „нелегална промосковска” организация. Става дума за днешния лидер на ДПС г-н Ахмед Доган. Следователят е Ангел Александров. Тези спомени от миналото нагарчат в устите на някои хора, а при други са просто част от непосилната лекота на битието, както казва Милан Кундера. Участието на г-н Ахмед Доган в българския политически живот оставя забележима следа. Почти винаги той се ползва с неоспорим авторитет на балансьор, изразител на специфични бизнес интереси и на още по- специфични идеологически възгледи, схеми и конструкции. Рядко обаче в медийното пространство се задават въпроси като този – защо г-н Доган има статут на недосегаем политик? Въпреки светлините на прожекторите, зад които се усеща и още по- голямо журналистическо любопитство, защо точно г-н Доган в някакъв вид е свещен, непокътнат, непоклатим и напълно необезпокояван, каквото и да значи всичко това. Бившият съветник на Тодор Живков Костадин Чакъров твърди, че Доган е прехвърлен с нарочно писмо на Начо Папазов от Шуменския педагогически университет, по искане не министерството на вътрешните работи в СУ „Климент Охридски”, в специалността философия. След това чрез началника на Второ главно управление на ДС Иван Иванов, който е близък със Сава Гановски, Доган е „вкаран” във философския институт на БАН.
снимки Вяра Йовева
До този момент елитарните познания на г-н Доган за „Критика на чистия разум” от Кант са неизвестни на широката публика у нас. Ако бъде направена една безпристрастна хроника на жестовете и действията на лидера на Движението за права и свободи и се дистанцираме от философската материя и преминем на територията на опредметяването и реалността, можем да се досетим за популярната мисъл на Артур Шопенхауер – „Повечето хора са толкова субективни, че всъщност не се интересуват от нищо друго освен от самите себе си.”. Една от основните тези на бившия Живков съветник Чакъров е, че Турция трябва да си прибере Доган. Според неговите думи – „Вече 10 години се изграждат духовни училища, дават се по 5 000 лева на момче, което се записва в мюсюлманско, а не българско училище, в Якоруда вече 7 000 души се пишат за турци, а преди време са били само 1 000.” Костадин Чакъров стига и по- далеч – „В Гърция за сто години няма построена нито една джамия. В България за 15 години са построени 1 200 джамии.” Ако част от казаното е вярно, никой не бива да се заблуждава, че то се е случило без някаква конкретна роля на ДПС. Също така не би следвало да убегне от общественото внимание, че г-н Доган бе дарител с 10 000 лева за изграждането на православен храм. „В политическата матрица за възпроизвеждане на кадровия потенциал е ясно, че прелетните птици в политиката се почитат, но не се обичат.” – твърди известният с прякора Сокола политик. Както малцина се сещат за Янко Янков, който е бил много добър познат на Доган преди 1989 година, също така и малцина биха се сетили кога лидерът на ДПС е правил лесно смилаеми изказвания за обикновените избиратели на неговата партия. Нека се вгледаме в няколко изречения от една негова реч – „Партия, която започва да губи апетита си към властта, започва да изневерява и на доверието на избирателите си.” Три години след това знаково изказване Ахмед Доган заяви, че електоратът на ДПС "бачкал" здраво и заради това забогатявал. Една абсурдна теза. Безспорен факт е, че в районите с преобладаващо етническо население с турско самосъзнание, с просто око се вижда крайна бедност, висока безработица, достигаща понякога до 80% от активното и трудоспособно население, стъпаловидно увеличаване на престъпността заради остри и неразрешени социални проблеми. Но тази тема не се засяга от повечето български медии, защото би се изтълкувала като излишно, дори нарочно насаждане на някакво етническо напрежение например. Факт е, че българските турци са едни от най- засегнатите и ощетени в икономическо отношение през годините на прехода. Същото е положението и сега. Гореспоменатите факти, а заедно с тях и още други такива като – села в Кърджалийско, Разградско, Смолянско, около Гоце Делчев, където местното население през 2008 година, активно гласуващо за ДПС, даже гласуващо 100% за ДПС, живее в някаква система на натурална замяна – килограм картофи срещу килограм сол, са в крещящо противоречие с едни други думи на г-н Доган – „Социално- либералния вектор е целта като модел за развитие на обществото и държавата. Либерализмът програмно се свързва с активното насърчаване на общата инвестиционна дейност от микро до макро равнище с основен акцент – стабилното възпроизвеждане на предприемаческото мислене и действие.” Думите на Ахмед Доган са изречени на една показателна дата – 1 април 2006 година. Подобни тези той е изразявал и десетина години преди това. Ако сега, в горещото лято на 2008 г-н Доган се срещне очи в очи с протестиращите хора, животновъди или както е по- модерно да се казва фермери, ще лъсне един факт – нито Доган, нито другите ръководители на ДПС не са изпълнили дори 20% от обещаното. Само заради това такъв род политик или политици в огромна част от страните членки на ЕС биха отишли в миманса. Но представянето на желаното и възможно осъществимото за действително е характерно за г-н Доган. Нека да си припомним култовата му фраза – „Купуването на гласове е европейска практика.” Преди време наш евродепутат ми сподели, че когато е трябвало да говори за думите на Доган се е натъкнал на тотално ошашавяване от страна на своите колеги от други държави в Европарламента. Наистина е доста конфузно да обясняваш пред възпитани хора как така далечен твой роднина си попръдва на масата и го смята за висша благодат, че даже и внушава, че и отвъд Виена същото го правели с голям рахатлък. През последните години у нас упорито се насажда мнението, че г-н Доган е блестящ философ. Нямам представа в какви отношения е той в момента с д-р Желю Желев, който също е философ. Но Желев има една книга – „Фашизмът”. Г-н Ахмед Доган също има докторска титла. За коя негова основополагаща публикация или книга се сещате? Ще е трудно да се сетите за заглавието, защото такава просто няма. Бих се изкушил да цитирам още един показателен пасаж от неговата реч, произнесена на 1 април 2006 година, който фрапантно се набива на очи – „ДПС успя да избегне една типична политическа грешка на всички управляващи сили по време на прехода. А именно: след победата на изборите целият партиен актив се надпреварва да заеме колкото се може повече административни кресла. В резултата на това, политическата сила, която представляват, се оголва и започва да линее.
И става така, че следващите избори няма кой да ги организира и провежда, защото обидените в партийната структура се оказват доста повече от облажените с власт партийни функционери.” Звучи някак парадоксално. Струва ми се, че това е първата и голяма политическа и управленска грешка, която сам Доган допусна. Думите му са в пълен контраст с това, което ДПС придоби като властови ресурс по време на правителството на Симеон Сакскобургготски и в още по – голям контраст при правителството на Сергей Станишев. Същата контрастна картина е част от онзи пейзаж, в който се очертават силуетите на Стоян Ганев, който бил дал прословутия списък с разузнавачи на Доган и той веднага отишъл в турското посолство. По твърдения на очевидци Доган, след предаването на списъка е поискал веднага да напусне България. Горното е спорно, защото г-н Доган е още в родината си. Водачът на ДПС наскоро допусна още една голяма грешка в политическото си битие – призна, че 350 некадърни чиновници били виновни за спирането на средствата по еврофондовете. Но това не бе призната вина. А просто жест, направен от човек свикнал да прави такива, сякаш пръска с изящество на ръката звезден прах в публичното пространство. Очевидно е, че безгрешният политик, за какъвто минава Ахмед Доган започва да допуска все по- значими грешки. През май 1995 година в Джебел г-н Доган казва, че без майските събития от 1989 година, когато населението се е изправило срещу държавния тероризъм и геноцид, нямало да има 10 ноември. В свое журналистическо разследване Люба Манолова споменава, че Доган е казал някъде по същото време следните думи – „Аз съм български гражданин от турски произход, това означава, че по националност съм турчин.” Преди 1989 година пък, когато живеел под наем при една арменка той жонглирал с името си и писал на табелката на вратата си – Меди Догасян. От друга страна е похвално, че един от най- влиятелните политици изрича свободно, макар и с известна доза цинизъм очевидни истини от българската съвременност. Има една поговорка – „Под всеки камък турците са свикнали да виждат скорпион.” Би било чудесно на Доган в България и сред българите да не му се привиждат рептили. Защото най- лесния начин да пренебрегваш и покриваш собствените грешки, е когато търсиш недостатъци в другите, дори и когато си се сприятелил или коалирал с тях в името на някаква кауза. След горещото лято на 2008, Доган вероятно ще допусне още някоя значителна грешка в политически аспект, която ще му струва скъпо. Тъй или иначе и на един философ му става ясно, че проблемите и противоречията идват точно тогава, когато си внушавал дълги надежди през твърде краткия човешки живот.
Александър Иванов
