„Оманският фонд, който държи около 30% от капитала на КТБ АД, е поискал да се срещне в понеделник с управителя на БНБ Иван Искров.
Това съобщи бившият банкер и министър на финансите Стоян Александров.
Оманците са пратили писмена позиция, че са готови да подкрепят банката. Засега не е ясно дали имат намерение да я купят, предаде „Труд“. Аналогични публикации със същата информация успяха да се появят в немалка част от българските медии на 22.06.2014 г., когато бе изминал едва един ден от затварянето на КТБ. Да не забравяме все пак и че петък и събота са почивни дни в арабския свят. В този смисъл, реакцията на Държавният общ резервен фонд на Оман (State General Reserve Fund - SGRF) може да се счита за напълно адекватна и навременна, дори светкавична. Естественото за инвеститора е да е в курса на нещата, да е предвидил подобен сценарии, да е реагирал, както е счел за удачно.
Явно ходът е бил адекватен, но не и по вкуса на кръговете, които са замислили или пък просто само се опитват да се възползват от създалата се ситуация. Следваме хронологията – след анонимното писмо, прочетено по БНР следва моментална ескалация и паника - на 19 и 20 са най-големите тегления на суми. За да се защити, КТБ иска на 20 юни, петък, да бъде поставена под специален надзор, което и е изпълнено от БНБ. Съобщението на БНБ е да се оздрави и да заработи отново на 21 юли... Но товаспоред сценаристите явно не е предвидено да се случи. Становището на БНБ да се оздрави КТБ и да заработи, рязко и внезапно се промени и се обоснова недоказани твърдения и при явното отсъствие на ясен механизъм това да се случи. Вместо това на народа бяха подвърлени недоказани и смехотворни твърдения и предложен модел, който несъмнено е част от зловещия сценарии. Били сме свидетели на подобни големи игри не само у нас. Аналогиите дори идват малко в повече. Да си припомним само популярната и проточила се години история около „Юкос” и как кръгът Путин използва цялата мощ на държавния апарат, за да се разправи с Ходорковски при изявлението му, че може скоро да влезе в политиката. Явно и у нас политиците действат твърде решително и в синхрон.
Явно, от самото начало планът е съвсем друг. И на ум не е минавало да се оздрави банката, а не дай си боже, да заработи отново! Капанът е щракнал, а целта е била винаги само една – с ликвидирането на банката да се прикрият следи, да се отърват по определени механизми големите длъжници от кредитите им, а с така откраднатите пари поръчителите на сценария да се озоват на кешови позиции и купят апетитни хапки.
Какво по хубаво от това да придобиеш работещи мегапредприятия на безценица? Играта си струва огромния риск и впрягането на държавните институции, превръщайки ги в проститутки в мръсната игра.
Да си зададем въпроса, кои атакуваха КТБ? Вече няколко години кръгът „Капитал” и Иво Прокопиев се опитват да сринат доверието в КТБ. Докато Пеевски подмазшайки се на Цветан Василев е имал интерес да „работи” с КТБ, за да получи заветните 400 000 000 милиона (с цел да ги открадне, по схемата, на което сме свидетели всички днес), плановете на кръга „Капитал” не е било възможно да се изпълнят.Просто операцията е била в ход и не му е било дошло времето. Когато групата около Пеевски е била готова и са натиснали последното копче, кръгът „Капитал” продължиха да” помагат”, преследвайки своята част от плячката като чакали. А плячката са предприятия взети на безценица. Нужен ли е по-красноречив пример от „Каолин”, струващ стотици милиони и купен за жълти стотинки от „Алфа финанс холдинг”.
Кой има интерес май е повече от ясно – тези, които се гласят с откраднати пари да купуват. И това дава отговор защо никой не иска да говори с оманците – просто защото ако остане банката – няма да има нищо за купуване под тезгяха.
