Създалата се през средата на юни банкова криза действително показа известна законодателна празнота, дотолкова доколкото Наказателният кодекс не придвижда точен текст за съзнателно разпространяване на заблуждаваща и невярна информация. Има налични текстове в Закона за кредитните институции, които до момента БНБ не е прилагала, а тези текстове придвиждат доста сериозни санкции – до 30 000 лева, коментира пред Фрог нюз адвокат Михаил Екимджиев.
Арестуваните хора във връзка с предизвикания скандал около КТБ са обвинявани по едни текст, който е за предаване на неверни данни, например на тел. 112 за катастрофи, за бедствия, аварии, който обаче е неприложим към банките, защото има основен принцип в наказателното право, че Наказателният закон не може да бъде прилаган разширително. Тези хора не могат да бъдат съдени, категоричен е правозащитникът.
Използва се тази ситуация около банковата вакханалия, за да бъде предложен първо от Иван Искров, след това от Йордан Цонев текст, който ако бъде възприет, откровено ще преекспонира иначе добрата идея за по-надеждна защита на банките и ще доведе до една драконовска цензура. Защо ще стане така? Защото предложения законопроект предвижда в първата си алинея наказателна отговорност за съзнателно злонамерено разпространяване на заблуждаваща и невярна информация за банките. Дотук добре. Но втората алинея предвижда наказателна отговорност от 2 до5 години лишаване от свобода за действия, които всяват смут и страх в населението. Това е прекалено, защото теоретично означава, че наказателната отговорност се носи и за вярна информация. Ще онагледя със следния пример: разследващият журналист публикува информация от типа: Днес има големи опашки пред еди коя си банка, или друга банка има подозрително висок лихвен процент... Изведнъж може да се окаже, че това са точно такива действия, които всяват страх и смут в населението и журналистът ще бъде подведен под наказателна отговорност. Точно сегашната ситуация показва колко нужна е навременната и обективна информация за банките и ролята на журналистите е именно да изнасят информация, която е в интерес на обществото.
Ако този текст във вида, в който е предложен, влезе в сила, ще бъде противоконституционен, защото свободата на словото е защитена и от българската конституция. Това противоречи и на член 10 от европейската конвенция за правата на човека, която също защитава свободата на словото, посочва Екимджиев.
Страхувам се и за нещо друго: в последните няколко месеца имаше добра тенденция за оздравителен натиск към банките по отношение на господстващото й положение, т.е. бяха коригирани в полза на потребителите, бяга намалени възможностите за едностранна промяна на лихвените проценти. Имаше балансиране на взаимоотношенията между банките и техните клиенти. Страхувам се, че банкерите в случая, които имат силно лоби в парламента, ще спекулират с момента и ще използват ситуацията да си възвърнат тези позиции точно с една такава драконовска мярка срещу свободата на словото. Не е редно да гарантираме на банките едно спокойствие в лошия смисъл на думата и да ги освободим от гражданския натиск и контрол, подчертава адвокатът.
