Ако се прилага стриктно законът, каквото и да бъде решението за КТБ, кредитите, взети от тази банка, ще трябва да се връщат. Дори в най-лошия случай банката да се ликвидира, ликвидаторите ще трябва да съберат тези пари.
Обезценка на активите би имало, ако те се препродадат на трети лица, които да ги съберат, но по принцип номиналът им си остава. Както казват банкерите – дългът не гние. Не би трябвало и сумата на този дълг да спада, освен ако се окаже, че е несъбираем и трябва да се продават обезпечения, които са на по-ниска стойност от номинала на дълга.
Добра новина е телефонният разговор на финансовия министър Петър Чобанов с главния изпълнителен директор на Държавния резервен фонд на Султаната Оман Абдулсалам Ал Муршиди, който притежава 30% от капитала на КТБ. Очевидно е, че има уплах от действията и предложенията на политици и институции от последната седмица, които предрешаваха кризата в КТБ и й предричаха фалит. За мен е странна формулировката на министъра, че спазваме вече закона, но е добре, че се дава възможност на сегашните акционери да осигурят необходимия ресурс, капитал и ликвидност, като държавните институции ще се намесят съобразно правомощията си по закон само, ако акционерите не успеят. Законът трябва да се спазва независимо от това за коя банка става въпрос, кои са акционерите и т.н.
По начало с КТБ трябваше да се върви по стандартните процедури – по-спокойно и по-обмислено. Нямаше нужда от тези резки действия, а и прави впечатление, че по съвсем различен начин се действаше при случая с Първа инвестиционна банка. Наистина е много любопитно, ако е вярно, че Делян Пеевски е прехвърлил всички средства на компаниите си именно в ПИБ.
Ако Оманският фонд има достатъчно пари да рекапитализира КТБ и тя да се върне постепенно към нормалното си функциониране това означава, че отпадат всички останали схеми от последните седмици. Все пак, трябва да сме наясно на какво точно е готов този фонд, а и другите акционери в банката.
Би трябвало този вариант донякъде да успокои вложителите в КТБ, които в момента са поставени в безизходното положение. Те така или иначе трябва да чакат – дали ще има специален закон или друга форма на уреждане на проблемите с банката, всичко зависи от фактори, които са извън техния контрол.
В този момент виждам много малка вероятност да се излъчи ново правителството с по-широка подкрепа в рамките на 42 НС, в частност - на БСП, ДПС и ГЕРБ. Едва ли ще има такъв вариант, но ако българският избирател е интелигентен, той трябва да си направи някои изводи за истинската роля или интереси на българските политици. Затруднявам се да дам алтернатива, но очевидно онези, които са се дискредитирали покрай скандала с КТБ, би трябвало да загубят интереса на българския избирател.
Сътресението около банката ще има последствия за икономиката, тъй като някои предприятия са с блокирани пари, което затруднява тяхната дейност. Освен това, нараства финансовият риск за страната и всички рейтингови агенции несъмнено ще ревизират надолу своите прогнози за България. Най-важното е да се направи много сериозен институционален извод за това как трябва да функционират валутният борд и банковият надзор, тъй като е очевидно, че трябва да станем част от банковия съюз, за което бяха направени и първите крачки. Вторият съществен извод е, че трябва максимално бързо да се присъединим към еврозоната, както направиха други страни във валутен борд.
Гуверньорът на БНБ Иван Искров и целият Управителен съвет на Централната банка, заради действията и бездействията си по отношение на КТБ, биха могли единствено да си подадат оставките, ако почувстват, че са загубили общественото доверие. Според мен, това няма да се случи - в България подобно поведение не е част от институционалната култура.
Проф. Ганчо Ганчев, икономист.
bulgarski.pogled.info
