Обществото най-сетне трябва да успее заедно да пробие политическата линия Мажино; тя вече е уязвима, казва за Фрогнюз политологът.
Интервю на Ана Кочева
- Клише ли е мантрата, че БСП е най-демократичната партия, че в нея всеки може да се кандидатира и да бъде избран за лидер?
- Първо ще кажа, че БСП не е най-демократичната партия, въпреки че има и доста по-недемократични от нея, но на второ място – погрешно е да смятаме, това, че всеки може да се кандидатира за лидер на една формация, говори за нейната демократичност. Идеята е да се излъчват най-подходящите хора за определена функция и мисия, особено когато става въпрос за най-високата позиция в партията. Нямам нищо против да има демократичност, да се огитурява един поток от хора, които се издигат отдолу нагоре; необходимо е да се пробват най-различни, вкл. и млади и по-неопитни хора. Но когато става дума за най-високите позиции, там преценката трябва да е в полза единствено на хората, които имат качества.
- Как ще излезе БСП от конгреса – с нова енергия или отправена към поредна изборна загуба?
- Дори и въпросът за ръководството, не просто за лидера, а за ръководството, да бъде решен по един добър начин, в рамките на възможното, това няма да предизвика чудо. Т.е. смяната на ръководството е необходима, за да се предпази БСП от тежка изборна загуба, но ако го направи, това няма да й гарантира победа. Тук дори не става въпрос за някакъв прилив на енергия, просто е необходимо да се създадат условия БСП да прави една добра политика в интерес на своите избиратели, а не в интерес на една шепа хора, които нямат никаква връзка с нейната същност, колкото неясна и неопределена да е тя. Сегашното ръководство на БСП я доведе в една много тежка, бих казал и унизителна позиция. Това трябва да се промени и ако се извърши такава промяна по разумен и обоснован начин, ще се създадат условия нещата нататък да тръгнат по-добре.
- Целувката на БСП с ДПС очевидно не се оказа животворна, а по-скоро в духа на приказката – тя беше отровната ябълка, която поведе левицата надолу. В този смисъл при определени обстоятелства възможни ли са нови прегръдки или взаимоотношенията са окончателно развалени?
- То и в живота, да не говорим за политиката, има едно правило: Никога не казвай никога! Но ДПС, такава, каквато е, и особено БСП, такава, каквато е, дават една токсична комбинация и големият губещ от нея е БСП. Вече виждаме за втори пореден път. Това е въпрос от принципно естество. За съжаление (кавзва за съжаление, защото това се отразява на цялата държава), БСП, правеше всякакви компромиси с ДПС само и само да бъде във властта. Смятам, че с никого не си струва да се съюзяваш, нарушавайки принципите си, ако целта е само да си на власт. Това е големият въпрос, защото утре може да не е ДПС, може да е някой друг, но в това е предизвикателството – дали БСП е готова да се прегърне на каквато и да е цена, за да се оплячкоса нещо. А ДПС върви по един път, който няма да е добър за нея, защото няма как да имаш претенциите да си национална партия, при положение, че 90% от гражданите на държавата не те приемат. Това, че голяма част от политиците искат да направят с теб ешмедеме, е друг въпрос, но с такова отношение към ДПС, което не е незаслужено, къде иска да стигне тази партия, как иска да управлява де факто държавата, това е явно противоречие, дисбаланс.
- А митологема ли е, че вземе ли БСП властта, държавата неминуемо стига до разруха?
- Не може да се каже, че всичко се свежда до някаква прокоба или генетична неспособност на БСП да управлява; има конкретни обстоятелства. По един начин стояха нещата в началото на 90-те, след това другояче през 96-97-ма; след това Тройната коалиция, сега – по четвърти начин. Това, което се вижда с просто око обаче, е, че БСП не желае или не може, но става дума по-скоро за нежелание на ръководството й, да осмисли своите грешки при предходни управления. Много често съм давал този пример – БСП така и не пожела да направи политическа оценка на управлението си по времето на Жан Виденов. Всичко беше стоварено върху няколко души, най-вече върху самия Виденов и оттам нататък нищо не се каза къде е сбъркала партията, къде е взела погрешни решения, кои политики са били неправилни. Същото се случи и с управлението на Тройната коалиция. БСП можеше да отиде на някакво партньорство с ДПС, но трябваше да посочи кое от управлението й през 2005-2009 е било добро, кое лошо, кое не бива да се повтаря, в това число и начина на изграждане на взаимоотношенията с партньорите. БСП не го направи и зае една двусмислена позиция. В крайна сметка, а то и в живота става така, като не си вземеш поука от грешките – наказват те още по-жестоко и ние на това сме свидетели в момента. Всъщност сега БСП повтори голяма част от нещата, които правеше и през 2009 г. и плати доста сериозна цена. Станишев още тогава трябваше да си отиде, а не сега. Не може да се каже за една партия, че е демократична, ако тя не може да контролира ръководството си, ако не може да го озапти да върши неща, които са лоши и за партията, и за обществото, и за бъдещето на тази идея в България.
- Да погледнем към кандидатите за лидерския пост, не са ли те в по-голямата си част хора с минало, за да не използвам метафората „жени с минало”?
- За съжаление обаче те не отговарят на другата част от метафората, която е „жени с минало и мъже с бъдеще”. Всеки от тези хора има своите лични качества и слабости. Преди това БСП трябва да си отговори на въпроса какво точно иска. Не може една партия, която е в тежко положение, в криза, да не избере проверени, доказали се хора, способни да носят отговорност и да имат авторитет. А стремглавата кариера на бързо изгряващи политически звезди, незнайно откъде изстреляни, не върши работа. Може да имате прекрасна диплома, да сте образован, да владеете чужди езици, но това не е достатъчно, за да пъководите една голяма партия; важно е какъв път си изминал в живота, къде си се доказал, какво си правил. Давам, ясно е, пример, със Стойнев, въпреки че той важи за всички останали. Трябва да си много пристрастен, за да кажеш, че той е един успешен министър. Ами как ще е успешен, като не е! Той дори не е в състояние да вземе една убедителна позиция. Как можеш да твърдиш, че бизнесът е признал колко хубави неща били направени за България, след като няколко дни преди това всички работодателски организации и синдикати излязоха с обща, уникална, невиждана, единна позиция по въпроса за това какво правят българските политици и най-вече управляващите. Стойнев няма този опит, той не е работил с хората; бил е съветник на Станишев и оттам е изстрелян по високите орбити – депутат, председател на Комисия, министър. Как става това нещо, в коя нормална държава може да го видите..?
- Тогава, какъв трябва да е новият лидер на БСП и в чие лице може да се персонализира той?
- Имам предвид такива хора, но няма да ги посоча, защото ще им създам проблеми и ще направя много трудно, да не кажа невъзможно избирането им, ако те въобще попаднат в полезрението. Но това трябва да са улегнали хора, което означава и по-възрастни, да са с ясна политическа и управленска биография и да имат интеректуална стойност и авторитет. Не е нужно да са членове на досегашното ИБ. Има хора, които по-нищо не отстъпват, напротив в много отношения са по-добри от тези, които сега се бутат сами. Няма да ги посоча поради особеното си положение по отношение на БСП – добрите ми думи за някого може да станат отровната целувка, за която говорихме... Но ние се намираме в момента в такава тежка, драматична ситуация като нация, че трябва да търсим някакъв друг вид обединителна идея и инициатива над традиционното ляво и дясно. Нещо, което да сплоти силите на нацията, защото с класическите деления нищо не можем да постигнем. Виждате, че и дясното, и лявото в България, в точния смисъл на думата, са смачкани, те са се разтворили; има една безлична маса, наричаща се по различен начин, но без политическа и социална физиономия.
- По-страшното е, че държавността започна да се рони като суха пръст...
- Точно така е! Когато партиите не могат да осигурят работоспособно и позитивно излъчване, когато не могат да бъдат надеждни посредници между обществото и държавата, така се случва. Аз обаче не съм никак оптимист за тези избори. Смятам, че сегашните политически партии и политици са необратимо изчерпани. Трябва да дойдат нови политически формации и нови хора, които не означава непременно само млади, но незаразени от бацилите на българската политика на прехода, които ще имат друг манталитет и друго отношение към властта. И това спокойно може да стане; защо да не стане и в България. Вижте какво се случи преди няколко дни в Словения и се е случвало и в други страни – в Испания се случи на европейските избори. Това са хора, които не са били в политиката и въпреки всичко внушават доверие и показват, че биха могли да се справят не по-зле от тези, които кой знае защо, се държат като богопомазани; все едно че никой друг освен тях не може да решава проблемите на България. Ама те не ги решават, а ги задълбочават. Но се борят в своята ограниченост и алчност да не допуснат никой нов. Това е всичко! Вижте изборното законодателство, изборната администрация – всичко това се прави, да си остане властта там, в лапите на неколцина. По този път няма позитивни изходи за България, въпросът е кога ще го разберем това. Много хора вече го разбират, но трябва да успеем заедно да пробием тази политическа линия Мажино; защото тя е уязвима. Както линията Мажино е могла да бъде преодоляна, така и този безплоден и вреден политически елит ще бъде сполетян от същата участ!
