От спешни манталитетни промени се нуждаят не другите европейци, а именно българите. В България както усещането за време и съзнанието за йерархиите все още е по-близо до османското, отколкото до европейското.
Александър Андреев
„Корупция: България замества липсващите ЕС-пари” – това заглавие излезе в един австрийски вестник, след като в София оповестиха плана за действие от 80 точки. Волно или неволно, журналистите вече вкарват едва ли не всяка новина от България в рубриката „Корупция”. Независимо от факта, че в случая става дума за решение, което е съгласувано с Брюксел: разплащането с национални средства по програмите, за които ЕС спря парите. Такава е действителността: в речника на повечето европейци думите „България” и „корупция” вече са синоними, а планът за действие на правителството – колкото и да сме благоразположени към него – няма да успее от днес за утре да промени тази не само езикова, но и мисловна инерция.
Всъщност, не това е страшното. От спешни манталитетни промени се нуждаят не другите европейци, а именно българите. И настоящият прилив на възмущение срещу корупцията по високите държавни етажи е добро начало. Уви, то е тежко контаминирано от неволното лицемерие на средния български човек, който се гневи на правителството, на Вальо Топлото, на Батко и Братко и цялата останала корупционна менажерия, но в същото време прекалено бавно и мъчително се отказва от своите ориенталски навици. Защото: В България все още е нещо съвсем нормално „да използваш връзките си”. В България все още ходатайството е общоприета норма на поведение. В България все още мнозина смятат, че служебното положение автоматично им осигурява привилегирован достъп до средствата, стоките и услугите, които са под тяхно управление или наблюдение. В България все още доста проблеми – от всекидневните, та чак до политическите - се решават не в съзвучие с върховенството на закона, а „по целесъобразност”, по линия на най-малкото съпротивление.
В България както усещането за време, така и съзнанието за йерархиите и за разпределението на обществените роли, все още е по-близо до османското, отколкото до европейското. И най-сетне: с някои малки изключение в България рядко ще видиш човек или организация, които от сърце и безкористно да се ангажират с обществена кауза. Голяма част от българската публика не е съвсем наясно какъв точно е случаят със спрените европари, какво се крие зад тревожно-неразбираемите абревиатури с главни букви и как Плугчиева и нейните колеги смятат да излязат от тежкото положение. Пък и наистина няма нужда да навлиза в детайлите. Но ако се огледа наоколо си, тази публика може да установи, че примерно свръхреколтата от жито тази година се дължи не само на хубавото време и на прословутото българско трудолюбие, но и на онези над 2 милиарда лева, които влязоха в селското стопанство именно през едно от тревожните съкращения – САПАРД Ако пък погледне към Брюксел, дори без специализирани познания пак ще установи, че онези чистички и като измити, добре подстригани, костюмирани и стандартно усмихнати еврочиновници, които наказаха българското правителство, не само изглеждат много по-различно от българските политици, но и взимат съвсем на сериозно (за разлика от мнозина в българската управленска пирамида) върховенството на закона и дълга си към неколкостотин милиона данъкоплатци в ЕС. По една случайност българското правителство оповести плана си за действие точно в деня, в които германският демоскопски гигант ГФК публикува данните за доверието към политиците в ЕС: най-малко се доверяват на политиците си хората в Италия (6%) и в България и Гърция (9%). Това съвпадение като в капка вода отразява значението на екшън-плана, който трябва не само да замаже очите на Брюксел, не само да убеди хората в България, но и реално да стартира нещо като „революция отгоре” в българското общество, за да проветри всичките му етажи от ориенталско-османската спареност. ДВ
* Заглавието е на Frognews.bg
