Нашата болница е в центъра на Стара София, пациентите ни са от 75 до 90 г. и чакат пари за доплащане от здравната каса. Единствената каса, като монополист, определя цената и правилата. Ако има няколко каси болниците ще се конкурират , касите също, пациентите ще избират. Нека има пазар, а не монопол. Така разсъждава доц. Д-р Георги Гърбев, шеф на Клиника по ендоскопска и обща хирургия в 1 МБАЛ.
- Г-н доцент Гърбев, ако в парламента не гласуват актуализиране на бюджета на здравната каса, какво означава това за болницата и клиниката?
- Ние сме пряко зависими от това колко пари получава болницата и с какво ще лекуваме пациентите. Те не отиват за активи на болницата. Каквото получим, с това лекуваме. От общината перото е сравнително малко. Нашата болница има и специфика на преценките. Ние сме в центъра на Стара София. Хората, които идват при нас, са на 75 - 90 гдини. Откъде този пенсионер ще намери пари за доплащане. Няма. Чакаме от касата. А това са тежки пациенти, имат хиляди болести накуп.
- Колко операции правите на месец ?
- Правим от 70 до 80 операци, лекуваме и около тридесетина неоперативни общо коремни заболявания.
- Имате ли при Вас млади лекари, които да обучавате ?
- Имаме, обучаваме ги и ще бягат навън със сигурност. Бяха шестима, едно момиче и едно момче хирурзи вече заминаха за Германия.
- А има ли в клиниката при вас сирийци или араби, които ще стават хирурзи?
- Не, такива няма. Само българи, като един от тези, които останаха е на едногодишна специализация в Ирландия. Надявам се да се върне /Смеее се/ Или ще се върне, за да си вземе специалността и пак ще отиде там. В университетската болница в Дъблин взема по 2500 паунда стипендия на месец. Тук толкова е една годишна заплата.
- Как стоите като модернизация, технологии и апаратура в сравнение с други клиники в София и в сравнение с някои от частните болници?
- Имаме добра ендоскопска апаратура, до месец ще имаме и последно поколение такава апаратура за т.н. безкръвни операции, които правим. Има операции, които се правят на много малко места в България – във Военномединска академия и при нас – става дума за трансанална ендоскопска микрохирургия.Операцията е без разрез на корема, големите тумори, например, се изрязват през ректума директно. Това в момента в Западна Европа и САЩ е рутинна хирургия. При нас, дали защото няма апаратура, или защото няма интерес , не се практикува навсякъде.
- Защо не се практикува и в другите болници, след като този вид операция е доказано ефективна?
- Ние почти всички операци извършваме по лапароскопски , тоест с 5-10 мм камера се влиза в коремната кухина , правят се 5 мм отверстия, това е т.н. безкръвна операция. Или миниинванзивна операция , минимално натоварваща за пациента. Правим ги с ултразвуков, а не с лазерен скалпел. Вместо с ток, режем с ултразвук, което е много по-безкръвно. Ние правим такива операции не само на жлъчки, а и на хернии, на дебелите черва, бъбречни кисти
- Г-н доцент Гърбев, кой е най-големият проблем на вашата клиника ?
- Слава Богу колективът ни е добър и междуличностни проблеми нямаме. Мечтата ми е да направим малко по добри и уютни болничните стаи, да придобият търговски вид.
- Ще има ли най-после пари в здравеопазването и ще се види ли светлина в тунела на здравната реформа.
- Кога едно семейство е добре? Когато мъжът печели повече, а жената харчи по-малко. В здравеопазването трябва да влизат повече пари от здравни вноски. Това ще стане по два начина. Първо – трябва да се увеличи здравната вноска. Иначе е ясно – евтини вноски , евтино здравеопазване. Второ – хората да си плащат здравните вноски, а не да се осигуряват на минимална заплата. Как би станало? Бизнесменът, който се осигурява на максимална здравна вноска, да се намери начин, да не е наравно с този, който крие здравни вноски, да няма уравниловка. Защото човекът, който плаща, си казва, за какво да го правя, след като в поликлиниката се редя с ромите или с тези, които лъжат, че са безработни или работят на частно. С тези два механизма ще постъпят повече пари в здравеопазването.
А как ще се изразходва по-малко? Ако мойте здравни вноски бъдат на една банкоматна карта, както в една бензоностанция използват карта с точки и се вижда колко гориво си заредил, що да не знам с колко пари разполагам за здраве. Да не е една бездънна яма, да не е един бездънен кюп. Така ще си помисля, ако трябва да отида на лекар, дали ще си изхабя точките или ще си ги пазя. Това ще е карта, с която човек да знае колко пари има от здравните си вноски и колко е изразходвал. Да има и някакъв солидарен модел, да се вземат от тези пари за другите, но аз самият да бъда възпиран за щяло и нещяло да ходя на лекар и да си харча точките. Така ще бъде възпитавана и пестеливост. И няма да се източва касата, защото самият пациент ще бъде заинтересован от това.
- Връщате ли хора , които идват при вас извън София ?
- Никога. Имаме доста такива пациенти.
- Има ли различно отношение на здравната каса към болниците? Може би е дошло времето за втора здравна каса ?
- Можем да отложим някои операции, но раковите не могат да се отложат. Виж какво правят частните болници – хернии, хемароиди. Там няма никакви разходи Правиш операцията, вземаш пътека и шапка на тояга. Но като дойде 75 годишна баба със запушено черво, какво да правим? Да си умре вкъщи ли?
Единствената каса, като монополист, определя цената и правилата. Помните ли, така бе и при единствения мобилен оператор. Какво ни спираше Грашнов да е единствения JSM доставчик? Същото е. Ако има няколко каси болниците ще се конкурират , касите също, пациентите ще избират. Нека има пазар, а не монопол. В другите държави защо има по няколко здравни каси ? Как може да имаме петдесет банки, а касата да е една. Та здравната каса е вид банка. Взема парите и ги разпределя. За съжаление регулаторните и функции са сведени до нула. В Западна Европа, например, за операция от херния се чака от 6 до 18 месеца и здравната каса доплаща. Докато трансплантацията на бял дроб там е безплатно. Хернията при нас се маха веднага, вземат я частните болници, за да въртят оборот и печелят. А не може да чакат раковите болни, спешните състояниия и т.н. Та въпросът не е само в парите, а и в разпределението им.
- Да завършим с мечтата на шефа на клиника в 1 МБАЛ ?
- Нека си върнем доверието между лекари и пациенти. Да знаят болните, че не гледаме на тях като на паричка и не сме изнудвачи. Важно е доверието. То е дефицит не само при нас.
Фрог нюз
