Снимки на захвърлени детски играчки, на отворени куфари и размахване на паспорти – всичко това са неща, превърнали нашата мъка в гняв.Това казва в изказването си външният министър на Холандия Франс Тимерманс пред Съвета за сигурност на ООН.
Ето част от изказването:
„Събрали сме се тук, за да обсъдим една трагедия: свалянето на граждански самолет и смъртта на 298 невинни души. Мъже, жени и потресаващ брой деца изгубиха живота си на път за ваканционните си дестинации, към дома, любими хора, работни места или към изпълняване на международните си задължения като един важен симпозиум по проблемите на СПИН в Австралия.
От четвъртък насам не мога да мисля за нищо друго освен колко ли ужасни са били последните им мигове, когато са разбрали, че самолетът пада и ще се разбие. Дали са държали ръцете на любимите си, дали са притиснали децата си до сърцето, дали са се погледнали в очите за последно безмълвно сбогуване? Никога няма да узнаем.
Загубата на почти 200 от моите сънародници остави зееща празнина в сърцето на холандския народ, причини мъка, гняв и отчаяние.
Мъка от загубата на обичните близки, гняв от престъпното сваляне на пътнически самолет и отчаяние от мъчително бавния процес на осигуряване на сигурността за разследващия екип на мястото на катастрофата и събирането на останките на жертвите. (…)
Човечността изисква към телата да се прояви уважение и останките да бъдат събрани незабавно и затова приветствам резолюцията на Съвета за сигурност на ООН, която бе внесена от Австралия и подкрепена от Холандия. Благодаря на всички страни, които я подкрепиха.
През последните дни получихме множество тревожни съобщения за разнасяни, влачени и ограбвани тела.
Само си представете за миг, некато политици и представители на вашите страни, но като бащи и майки, съпрузи и съпруги, само си представете първо, да полуяите съобщение, че вашият съпруг е убит и след това 2-3 дни да гледате ужасяващи картини как някой бандит измъква брачната халка от ръката му. Само си представете, че това може да бъде вашият съпруг.
До последния си ден няма да разбера защо отне толкова време да бъдат допуснати аварийните екипи да си свършат трудната работа, както и защо човешки останки трябва да се употребяват в една отвратителна политическа игра. Ако това е политическа игра - кашата с човешки останки, това е долнопробна политическа игра.
Надявам се никога повече да стана очевидец на подобно нещо."
