През 811 г. в битката при Върбишкия проход българският кан Крум разгромява войската на византийския император Никифор I, самият император е убит.
В началото на 811 г. византийският император Никифор I Геник организирал поход срещу Плиска, столицата на българските ханове. Хан Крум предприел дипломатически мерки, целящи мир, но Никифор отхвърлил предложението му. Императорът лично повел тагмите през проходите на Стара планина и навлязъл в българска територия на 20 юли. За следващите три дни Никифор достига и обсажда Плиска.
Докато византийският император бил зает с разорението и опустошението на Плиска, Крум мобилизирал всички налични сили и се подготвил за справедливо възмездие. Той бил разгневен, както от отказа на императора да сключи мир, така и от невижданите жестокости, грабежи и произвол в държавата му.
Българите заградили входовете и изходите на планинските проходи с дървени укрепления и направили засеки в тесните места. Крум събрал войската си и нападнал изплашените византийски войници. На разсъмване българите се нахвърлили върху палатката на Никифор, където той бил убит.
Поражението на император Никифор във Върбишкия проход избавило България от страшна опасност. Българите закрепили всичките завоевания на запад заедно със Сердика и се осигурили от бъдещи нападения от страна на Византия. Българският хан се прославил като победител над ромейския император.
Гордостта на Крум от великата победа най-ясно изпъква в разказа за Никифоровата глава. „Като отрязал главата на Никифора, пише летописецът, Крум очистил черепа и го обковал отвън със сребро, с гордост карал славянските князе да пият”.