Президентът използва правото си по Конституция да се обърне към народните представители с “няколко думи”, 1/4 от които са за “специалния случай КТБ.” В обръщението му аналогията, която президентът прави, с комунистическите тайни служби е изключително странна.
Защо президентът не вижда това, което виждат мнозина – че една политическа партия и свързани с нея финансови и бизнес кръгове чрез елементи от прокуратурата, медиите, обществени фигури и длъжностни лица (БНБ) направиха опит да откраднат една банка и в същото време да прикрият собствените си престъпни деяния и да извлекат полза в името на също престъпния си интерес.
Ако човек познава законите и банковата система, казусът, на който президентът обърна специално внимание, е ясен – има конкретни стъпки, дефинирани и разписани в българското законодателство. Единственото, което трябва да се направи, е да се спазва законът. Точно държавният глава ли демонстрира непознаване на законите и недоверие в спазването и силата им? Какво всъщност влага президентът в израза да се “отворят досиетата КТБ”, какъв е този евфемизъм?
Защо държавният глава изобщо допуска, че ако се скрие информация по случая КТБ, истината може да бъде “търгувана”, превърната в “златна мина” и използвана като инструмент за изнудване?
Държавните институции са тези, които отговарят за пълното разкриване на истината. Още повече, че един от собствениците на КТБ - Цветан Василев, ясно е дал индикации, че е напълно съгласен и би съдействал да бъде разкрита цялата истина. Г-н президентът готов ли е да стигне наистина до край, а не да бъде адвокат и страна в избирателното разкриване на факти само и единствено около КТБ? И защо определя един частен случай като “стратегическа грешка на държавата”. Едва ли цялата “истина за нерегламентираните връзки на политици, съдии, прокурори, общественици” е свързана само и единствено с КТБ. Как точно си представя г-н президентът, че с “отварянето на досиетата КТБ” (каквото и да означава това) ще “приключи подменения преход”. Само разнищването докрай на “случая КТБ“ ли ще даде началото на истинския, неслучил се досега преход?
Интересна е тезата на държавния ни глава, че само чрез частния случай КТБ ще се стабилизира държавността в страната. Не смята ли той, че е редно да се отворят всички банкови досиета? Защо допуска отново да има двойни стандарти?
Коментарът относно евентуална дупка в банката отново е несъстоятелен. Не трябваше ли вече да е ясно има ли дупка в КТБ, или няма. Защо президентът не попита управителят на БНБ къде е въпросният одиторски доклад, който трябваше да даде тази информация. Ами ако няма дупка? От къде президентът знае, че няма “дупки” и на други места във финансовата система?
По повод темата за “офшорките”, да попитаме нашия президент: г-н Президент, офшорките само с КТБ ли са обвързани?
И на финала, ако президентът смята, че КТБ е заплаха за държавността, защо изобщо не сподели пред народните представители явната опасност за националната сигурност - срутването и пълната уязвимост на Военно-промишления комплекс на България? Очевидните проблеми в енергийната и социалната система? Тези сфери са свързани с оперативната дейността на КТБ, днес, а не след 6 месеца. Това са три опорни стъбла, които могат да взривят сигурността всяка една държава! Г-н Президентът по Конституция е върховен главнокомандващ, както и председател на Консултативния съвета за национална сигурност. Би трябвало прекрасно да знае и да осъзнава какъв елемент от националната сигурност е Военно-промишленият комплекс. Защо президентът не говори за това пред народните представители?!
Защо изобщо призоваването на институциите да си свършат работата докрай намира място в обръщение към народни представители в едно отиващо си народно събрание?
КОЙ вмъкна в речта на президента целия абзац?
