ГЕРБ ще спечелят изборите наесен – с много, с огромна и съсипваща дистанция пред БСП, за която пък изобщо не бих бил изненадан, ако изпадне до позицията на трета парламентарна сила. Нека кажа веднага – подобен срив на БСП ще бъде един добър ден за българската демокрация.
Новоизбраният председател на БСП Михаил Миков по-скоро ще „помага“ на ГЕРБ за това, отколкото да им попречи. Ще им помага, разбира се, косвено.
Сякаш за Михаил Миков са казани думите на Чърчил „Взех от алкохола повече, отколкото той от мен“. Борисов да вземе и да черпи едно голямо питие, може и няколко пъти, новоизбрания председател на БСП. По-голям подарък за изборите наесен той не би могъл да получи, дори да беше си го поръчал в новогоишната баница с късмети. Защо изборът на Михаил Миков за председател на БСП е като удар в празно пространство? Първо, този човек е от най-близкия кръг на Сергей Станишев, усвоил до детайли неговите маниери и методи за властване в тази партия. Едно време Папа Йоан Павел II беше казал за горбачовата перестройка, че „Горбачов се опитва да промени социализма, без да го променя“. Тук е същото. Миков по-скоро е трагична фигура, защото вместо Станишев да инкасира поредната загуба на БСП на изборите наесен, това ще стори сегашният председател.
Поради естеството на тукашната политическа памет през октомври Станишев ще е почти забравен, а Миков ще е на топа на устата, както казва народа и ще опере пешкира. Съвсем реалистично е, тогава да има силна вълна вътре в БСП за избор на нов лидер. Ще се опитат също като в народните приказки уж да се пречистят – да изтече червената вода, после кафявата, после зелената, жълтата и т.н. В БСП явно не са наясно, че там чиста вода няма, така че в един момент просто ще отекат всички в канала. И тук идва вторият аргумент, поради който си мисля, че там предстои дълга, студена политическа зима, а не реновиране в българската политика. БСП за пореден път оставиха България и българите на хляб и вода.
Не всички, защото има и такива българи, които намазаха много дебело филията по време на предишната и сегашната тройна коалиция и могат да изкарат своя „la dolce vita“ /сладък живот/ дълго време, може би до самия си край. В неделя изпитах истинска възхита от операторите на Канал 3, които отразяваха в реално време конгреса на най-антибългарската шайка – БСП. Уникални, голям респект пред тях. Примерно, Станишев казва: "Спряхме разграбването на държавата.." и в същия момент операторите фиксират сред делегатите неговия съветник Росен Карадимов. За запознатите това име е като парола. Парола за точно обратното – грабене на публични пари така, както и турчин не е грабил и злодействал по тези земи. Когато казвам, че БСП са „най-антибългарската“ шайка имам предвид това. Имам предвид и пълното разминаване между това, което говорят публично, между това, което говорят в тесен кръг, между това, което решават да правят, между това, което правят, и накрая, между това, което се случва.
Пълна каша. В този смисъл кашата ще става още по-объркана и не е изключено в един момент политическите сигнали и решения в тази партия да напомнят на циганско котле. Какво е циганско котле ли? В изследвания на български цигановеди, на онези от тях, които не са отровени от политкоректността, може да откриете описанието му. През първата половина на миналия век било много разпространено сред циганите да ходят по къщите на българите и да просят подаяния в натура. Оттук черпак чорба, оттам – каша, от трета къща – яхния. При четвърто българско семейство ще получат скара, а пети ще довършат всичко и всички, като им дадат примерно десерт.
Непостижимото за обикновения разум е, че всичкият този сбирток се сипвал на едно място, в котлето. Представете си какво е отнасяла циганката в къщи! Та и при БСП така – очаквайте политическото й поведение след избора на Миков да напомня на циганско котле. В него ще има от всичко, за всички, но нищо от това там няма да става за ядене, за употреба, защото ще е заредено с отровна доза несъвместимост. Ето Ви и третият ми аргумент защо БСП ще загуби много и задълго на парламентарните избори наесен. Заради напълно взаимоизключващи се тези, поведение, решения, послания и мерки. Какви социални послания за пореден път ще очаквате от тези лъжльовци и изобщо, има ли нещо социално в клика, в чийто най-висш орган между конгресите им /Националния съвет/ има най-много свръхбогати, според местните мащаби ,естествено, хора.
При това, самите им партийни съучастници знаят „вдоль и поперёк“ /надлъж и нашир/ целите криминални истории на това забогатяване, но си траят. Защото там целта не е да станеш морален и социален, а да достигнеш състоятелността на другите „другари“, докато си намериш печелившето място сред висшия политико-стопански криминалитет. Такава им е маята на другарите небългарски социалисти. От тази гледна точка, да се продължава вярата в тяхната „социалност“ е доста небъдна работа. А и какво означава „социално“. То е като дървено желязо, защото в България под този оксиморон се разбира да се взема от активното и много работливо българско малцинство, за да се дава на мързеливото и много некреативно, лишено от устрем към успеха българско мнозинство и циганско малцинство.
Това е мъртва хватка. Много по-мощни публични финанси са издъхвали под подобно бреме, а българските са на границата на фалита. Вижте финнансовото състояние на държавата – каквото и да говори Чобанов, истината е, че страната е пред тотален фалит и разпадане на важни публични системи и структури. И ето как „тайно и полека“, както е написал класикът, достигнахме до четвъртия аргумент. Пред БСП предстои процес, който с известна доза условност, може да бъде наречен седесаризация. Такъв процес никога не може да ти донесе сила и успех. Също като СДС през 2003-2004 г., когато синият до 2001 г. мастодонт се разпадна на две партии, така и БСП вече е неотвратимо разцепена. Мечтата на поколения антикомунисти за подобно разцепване беше свършено не от десните, а от самите социалисти, под мъдрото ръководство на др. Георги Първанов. Ето Ви един от парадоксите на времето.
Също като другия парадокс – бившият заклет комунист Бойко Борисов бие до откат на всички избори БСП и компания, с което им нанесе непоправими щети. Факт. Тези две влияния направо разнебитиха доскоро смятаната за непоклатима БСП. Това е добре. Бог ми е свидетел, че още като студент в началото на 90-те съм споделял с колеги, че имам две мечти – БСП да стане извънпарламентарна партия, а вестник „Дума“ да излиза с честотата на алманах. Второто частично се получи, сега е на път да се сбъдне и първата ми мечта. Ако стане ще бъда един безкрайно щастлив човек. Какото и да твърдят днес от БСП, те трябва да знаят, че няма лесно да прилъжат АБВ за коалиция. Защо ли? Много е просто.
Играта на Гоце и компания има друга кондика – най-напред да източат максимално от „кръвта“ на БСП, която да прелеят в своите структури. След това да довършат кликата на Станишев, сред която е и новоизбраният председател. А за това им е нужна смазваща загуба на БСП на изборите наесен. И чак тогава, когато могат да стоварят своите увеличени политически и електорални „дивизии“ на масата на преговорите, чак тогава АБВ ще седнат за преговори. Цинично е, но е в рамките на това, което в теорията се нарича се нарича „Realpolitik“. Нейните принципи са описани в знаменития въпрос на Наполеон, често преповтарян и от др. Сталин: „Колко дивизии има папата?“ И наистина, при преговори е важно да се знае всяка от страните какви ресурси, възможности, потенциали може да стовари под формата на свои конкурентни предимства.
За АБВ засега трупането на такива е от най-висока степен на важност, а тези ресурси, възможности и потенциали могат да дойдат основно от БСП. Диалектика – коалиционното предложение на Станишев в неделя, отправено към АБВ по парадоксален начин може да се реализира само през трупа на столетницата. Какво пък, не е лошо, ако се спомене най-накрая това проклятие в българската история. Ето затова може да се пие по едно. Дори и с противници.
Антон Тодоров
