Арбитражният съд в Хага подкрепи иска на акционерите на някогашния петролен гигант "Юкос" като разпореди Москва да плати около 50 милиарда долара за нанесени щети.
В понеделник съдът издаде присъди по три отделни дела, с които се искат компенсации общо на стойност 100 милиарда долара от Русия за изземане на активи на "Юкос", който в миналото бе контролиран от Михаил Ходорковски, някога най-богатия човек в Русия.
Отделно от това Русия ще трябва да плати 65 милиона долара разходи по делото. Плащането трябва да започне от 1 януари 2015 г., иначе следват тежки наказателни лихви. Присъдата бе прочетена в Холандия в понеделник.
Арбитражният съд е удовлетворил половината от първоначалния иск за 114 млрд. долара.
Делото продължи почти 10 години и засяга един от най-големите търговски искове срещу Русия. Той бе заведен от кипърски поделения на регистрираната в Гибралтар група "Менатеп", чрез която Михаил Ходорковски контролираше петролния гигант и беше навремето най-богатият човек в страната. Днес групата е холдингова компания по името Group Menatep Limited (GML), но Ходорковски, амнистиран след 10 години престой в затвора, не е акционер в нея и не е страна по делото в Хага.
Тим Осборн, директор на GML, изрази удовлетворение от присъдата. Малко преди това руският външен министър Сергей Лавров заяви, че руската държава ще обжалва.
Ходорковски бе арестуван през 2003 г. и обвинен две години по-късно в неплащане на данъци в особено големи размери. Компанията, оценявана някога на 40 млрд. долара, бе раздробена и национализирана, като повечето й активи отидоха в държавната "Роснефт". Тази компания се оглавява от Игор Сечин, един от най-приближените на президента Владимир Путин. Както Сечин, така и компанията са обект на международни санкции заради политиката на Русия в Украйна.
Според съда Русия е нарушила международна енергийна харта от 1991 г., в която има обвързващи я клаузи, засягащи инвестициите в енергийния сектор. На практика съдът признава, че компанията е експроприирана от руската държава.
Присъдата е удар за Русия в момент, когато страната е подложена на международни санкции заради намесата си в Украйна и свалянето на малайзийския самолет в територия, контролирана от проруските сепаратисти в Източна Украйна.
Руските съдилища са се подчинили на волята на руската изпълнителна власт да бъде доведен до фалит "Юкос", присъждайки активите на фирмата на държавна компания и вкарвайки в затвора човек, който е започнал да се оформя като политически противник, посочва съдът.
Съдебният състав, който разглежда делото от 2005 г., посочва, че исканите компенсации са огромни, като общо стойността на исковете е достигнала 114 милиарда долара. Съдът заключава, че първоначалната цел на Русия не е била да събере дължими данъци, а да доведе до фалит "Юкос" и да придобие ценните му активи.
Съдът разпореди Москва да обезщети щетите, които са били нанесени на ищците, но посочва, че е имало нарушения и от страна на самите ищци, което е довело до намаляване на исканата сума.
Съдът отбеляза още, че "служители на Руската федерация в близки връзки с президента Путин са действали при прилагането на политиката на Руската федерация".
Най-голямата част от обезщетението трябва да отиде при Леонид Невзлин, който имаше дял от около 70% (след като Ходорковски прехвърли своята част на "Менатеп") и избяга в Израел, за да не бъде преследван в Русия. Останалите четирима, притежаващи еднакви дялове, са Платон Лебедев, Михаил Брудно, Владимир Дубов и Василий Шакновски.
Как се стигна до делото
През 2003 г. руските власти обвиниха ръководството на "Юкос" в икономически престъпления. Редица ръководители на компанията бяха осъдени на затвор заради измами и неплащане на данъци. Впоследствие компанията бе обявена в несъстоятелност, а активите й преминаха към "Роснефт". През 2005 г. акционерите в концерна - "Yukos Universal" и "Hulley Enterprises", както и присъединилият се впоследствие към тях пенсионен фонд "Veteran Petroleum" – се обърнаха към арбитражния съд в Хага с иск за обезщетения от щетите заради банкрута на "Юкос", обвинявайки Москва в нарушение на Енергийната харта.
Нарушение на Енергийната харта
Енергийната харта, който Русия е подписала през 1994 г., защитава инвестициите в енергийния сектор, забранява дискриминацията, нечестното и пристрастно правосъдие.
В иска на GML се твърди, че Русия е нарушила тези изискванията, като е разорила "Юкос" чрез избирателно прилагане на закони, което е довело до незаконна експроприация на имуществото на компанията.
Руската страна настоява, че решението е неоснователно, тъй като Енергийната харта е подписана от премиера Виктор Черномирдин през 1994 г., но тя така и не е ратифицирана от Руската Дума и е действал само частично, т.е. в онези текстове, които не противоречат на Конституцията и руските закони. Освен това според адвокатите на Русия съдът в Хага няма компетенции да разглежда подобно дело и случаят "Юкос" може да се урежда единствено в руската правораздавателна система.
През 2009 г. обаче тези аргументи бяха отхвърлени. Тогава арбитражният съд в Хага реши, че хартата може да бъде приложена, тъй като Москва е поставила подпис под документа. Освен това GML и дъщерните й компании се явяват чуждестранни инвеститори и са под защитата на този документ.
В присъдата пише, че макар да приема, че "Юкос" се е опитала да скрие доходи чрез подставени структури в руската автономна република Мордовия, исканите от държавата сума "са представлявали пълномащабна атака срещу "Юкос" и нейните собственици с цел да бъде докарана компанията до банкрут".
Руската страна твърди, че съдът не е взел предвид факта, че данъчни спорове се решават в трите страни, където са регистрирани засегнатите в делото компании - Русия, Кипър и Великобритания.
"Роснефт" не очаква да му бъдат предявени претенции
Малко след като бе огласено на решението на съда в Хага, руският петролен гигант "Роснефт" съобщи, че не очаква да бъдат предявени претенции към компанията. "Роснефт" посочва, че не е ответник по делото и че решението няма да има отрицателни последици върху търговската дейност или активите на компанията.
"Роснеф" купи голяма част от активите на "Юкос" на търг, след като компанията бе обявена във фалит.
Според "Роснефт" всички сделки, отнасящи се до придобиването на активи на "Юкос", са били законни.
Лавров: Процесът не е приключил, Русия ще обжалва
Съдебният процес по делото "Юкос" в Хага не е завършен и Русия ще отстоява своите права, заяви на пресконференция в понеделник руският външен министър. Руската страна, а също и ведомствата, които представляват Русия в този процес, ще използват всички съществуващи правни възможности за отстояване на своята позиция, каза Сергей Лавров, цитиран от ИТАР-ТАСС.
В същото време Тим Осборн не изключи завеждане на иск срещу "Бритиш петролеум", като акционер в "Роснефт", в случай, че Русия не изпълни задължението си да изплати 50 млрд. долара. На пресконференция той заяви, че се разчитат да получат компенсацията от Русия "своевременно".
Съдът даде на Русия срок да плати до 15 януари 2015 г. След това върху сумата започват да се начисляват лихви. Москва има 10 дни, започващи от 28 юли, в които може да се обърне към съдилища в Холандия, на чиято територия се разглежда искът, със заявление за анулиране на решението.
