Важни са отношенията Миков-Мерджанов, не Миков-Станишев. Още Лилов и Луканов искаха да сведат БСП до една малка, стегната партийка, но парламентарно представена, казва за Фрогнюз шефът на пресслужбата на МС при Жан Виденов.
Интервю на Ана Кочева
- Какви изводи да си направим от конгреса на БСП за бъдещето на столетницата?
- Перспективите за БСП оттук нататък е те да се редуцират до състояние, в което ще успяват да се събират в една телефонна кабина. Не знам какви ще са отношенията тепърва между Станишев и Миков, но по-интересни са тези между Миков и Мерджанов, защото познавайки втория и неговата същност, не знам накъде той ще поведе Миков. Те са много близки приятели от едно време. Тези взаимоотношенията между Миков и Мерджанов не са само междуинституционални. Мишо, като беше министър на вътрешните работи, Мерджанов не излизаше от кабинета му. Затова сега е любопитно накъде другарят Мерджанов ще поведе своя председател, каква пътеводна светлина ще му зададе. Може би ще му бъде идеен ръководител в сегмента на определени отношения, в сферата на материалното, не на сексуалното. Мерджанов е доказал себе си, че не се навежда в това отношение, иначе се навежда пред всеки; навремето до 1997 г. беше от групата на активните Жановисти, след това се присламчи при Първанов; след това при Сергей Станишев. Не знам по каква причина на тези хора толкова са им необходими хора като Мерджанов, но това си е техен проблем, не е мой.
Това, което става в БСП, напомня много онази реклама за хапчето против диария. Който и да стане председател на БСП, не може да изпълни функциите на хапчето, защото това, което става в тази партия, не е диария, а идеологическа констипация. И Господ да слезе от небето, не може да поправи нещата. Там няма вече идеология, тя така се е спекла, че няма накъде повече. Всеки един председател идва в името на това да подобри нещата, защото хората искат в бита си да се чувстват добре, те нямат нужда от идеология. След обещанията, които се дават, в крайна сметка излиза така, че някой наистина е по-добре, само че в личен план.
- Навремето имаше един лозунг „Всичко за човека, всичко в името на човека”...
- Да, знаехме и името на човека, нали?
- Значи допускате, че изборът, който беше направен, би довел до по-голямо капсулиране на партията?
- Изборът не е толкова важен. Който и да дойде, процесът вече е необратим; процесът е заложен. Началото на този процес беше заложен в началото на 90-та година от двама души – Лилов и Луканов.
- Тогава е поставено началото на края, така ли?
- Да, тогава те разбиха според възможностите си партийните структури в столицата. Тази партия съществува само поради факта, че не успяха да разбият партийните структури в провинцията. Край, по смисъла на глобален край, няма да има, но ще се стигне до концепцията на Лилов и Луканов, които поотделно, независимо един от друг, имаха идеята да направят една малка, стегната партийка, парламентарно представена и те винаги да са в парламентарната група. От типа на Гръцката комунистическа партия.
- Сега и Станишев иска да превръща Коалиция за България в нещо като ПАСОК...
- Само че те доста бъркат понятията. ПАСОК не е това, за което се говори в България. ПАСОК е съвсем друго нещо, а освен това вече минаха обективните организационно-партийни условия за създаване на такава структура. Какво е в крайна сметка партията? Средство за упражняване на власт! Но власт в името на кого? Сега човеците са няколко. Има един протокол от една кръгла маса през 1996 година преди президентските избори за това какъв трябва да бъде кандидатът за президент на „Позитано”, на всички леви. Появява се Андрей Райчев и започва да обяснява: Ние сме сега в началото на прехода, а преходът с няколко думи означава разделяне на обществото на бедни и богати. На много бедни и на много малко хора, които са действително богати. Едно слабо правителство ще улесни такъв един процес. Това е концепцията на Луканов, а най-последователният ученик на Луканов в този сегмент, е Андрей Райчев. След 95-96-97 г. какво стана в България? Точно това! Само че богатите се броят на пръсти, като сред тях са и те, а останалите духат супат.
- Жалко звучи, но изглежда е така...
- Ами то нямаше и как да стане другояче. От другата страна, като се замисли човек, как изглежда? Там са абсолютно същите. Същото мислене, същите социални лъжи и демагогия. Ние сме си виновни за всичко това. Все гласуваме на принципа на грешка-грешка-опит. Такова е мисленето ни откакто съществуваме ние и България като държава.
