Изследователи от САЩ и Германия са регистрирали в боливийските Анди рекордно ниво на ултравиолетово излъчване на повърхността на Земята. Ултравиолетовите лъчи там са около четири пъти повече, отколкото може да понесе човек, достатъчно, за да бъде нанесена максимална вреда на целия биологичен организъм.
„Рекордните показатели не са регистрирани в безлюдната Антарктида, над която отдавна има озонова дупка, а в тропическия пояс, в съседство със села и неголеми градове“ – заявява ръководителят на научния колектив Натали А. Каброл.
Каброл, нейни колеги в НАСА и института SETI са измерили ултравиолетовото излъчване около високопланинско езеро в Андите в рамките на астробиологичен проект за изучаване на „марсианския ландшафт“ на Земята. Дозиметри са били монтирани на върха на вулкана Ликанкабур (на границата на Чили и Боливия, на височина 5917 метра) и край бреговете на разположеното наблизо езеро Лагуна-Бланка (4340 метра).
Обедното слънце, голямата надморска височина, тънкият озонов слой – всички тези фактори обясняват високата интензивност на ултравиолетовото лъчение. При ултравиолетов индекс над 8 лекарите препоръчват да не се стои на слънце повече от 10 минути, а 11 се смята за екстремна величина. В Андите обаче в нещо нормално се превръща ултравиолетовият индекс да е равен на 26. На 29 декември 2003 година измерената стойност е 43.
Прекомерното въздействие на ултравиолетовите лъчи се отразява неблагоприятно не само на здравето на хората, но и върху биосферата като цяло. Те увреждат ДНК, нарушават процеса на фотосинтеза и намаляват жизнеспособността на яйцата и личинките.
