На пъпа на София,
пред храма на културата ежедневно се събират скейтъри и велосипедисти, които
пречат на минувачите и трошат плочките около сградата. Културният й имидж
отдавна е само на хартия.
Районът на НДК от години е известен с печалната си слава на скейтърско сборище. Момчета и момичета трошат плочките със звучни псувни, на които би завидял и самият Христо Стоичков. Сленгът, на който се комуникира пък е ограничен до скромните стотина думи, сред които са „копеле, батенце, изрудско и скивай”. Средната възраст на „хората от гетото” е около 15-16 години. Това обаче в никакъв случай не е проблем за бъдещето на родината ни да смуче бира нон-стоп и да завърта по някой масур за повишаване на тонуса. Именно поради тази причина понякога се стига и до кратки сблъсъци, които случайни минувачи потушават. За жалост обаче те са най-потърпевши от административното безхаберие в „центъра на просветата” – изпотрошени от скейтборди плочки, изпитание „премини през скейтърски и велолабиринт” и пр. За капак на цялото разложение не са рядкост лудите опити на разни екстремни корифеи да скачат от арката до НДК върху покривите на автобусите, предизвиквайки недоумение в и без това шашнатите туристи. Те всъщност спокойно могат да си представят, че са на африканско сафари, а екзотичните акробати са просто съвременен вариант на Маугли. Грозният паметник, по-известен в миналото като „осмокрилия петох**ник” сякаш нарочно стои като второстепенен интериор на дивашката културна реалност в храма на музите, който има опасност в обозримо бъдеще да си остане единствено на думи и на стари лаври...
Снимки: Неделчо Хазърбасанов
Сред случайните тийнейджъри попадна Васил Василев
