Временно отстранените от длъжност Изпълнителни директори на Корпоративна търговска банка АД подадоха нов сигнал до БНБ, с искането да се предприемат необходимите действия за налагане на административно наказание съгласно чл. 152а , ал. 2 от Закона за кредитните институции*.
Сигналът е по повод е интервюто, излъчено на 04.08.2014г., в сутрешния блок на Нова телевизия „Здравей България” с г-н Йордан Цонев - народeн представител и председател на комисията по бюджет и финанси на Народното събрание. “Отправените от г-н Цонев множество тежки обвинения срещу КТБ АД и нейния мажоритарен собственик, прeките призиви към вложителите да изтеглят вложенията си, внушаването на тезиси за непоправима криза и възникнали условия за обявяване на КТБ АД в несъстоятелност, безспорно може да предизвика непоправими последици за кредитната институция.”, е главният мотив за потърсената от БНБ реакция.
Правните основания и интерес на подалите сигнала към БНБ са отново свързани с факта, че независимо от временната невъзможност за ефективно упражняване на правомощията им, произтичаща от решението на УС на БНБ за поставяне на КТБ АД под специален надзор и отстраняване им от длъжност като членове на Надзорния и управителния съвет, сключените от тях договори за управление съгласно Търговския закон не са прекратени, а в тях те са ангажирани с грижата и отговорното си поведение по отношение интереса на КТБ АД. Поради това не могат да останат пасивни по отношение на процеси и събития, засягащи банката, още повече, такива, представляващи нарушение на законови изисквания.
Факт е, че дни преди интервюто на г-н Цонев в БНБ е публикуван доклад на назначените квестори, които упражняват специален надзор върху КТБ АД. Докладът включва констатации и изводи относно състоянието на КТБ АД, в които няма данни за финансова несъстоятелност на КТБ АД и за престъпно нарушаване на банковото законодателство. Направените от квесторите препоръки и предложените действия са в обхвата на оздравителните мерки. Докладът на квесторите е приет от БНБ и предвид доказаната стабилност на КТБ АД не са предприети действия, навлизащи в регулацията на Закона за банковата несъстоятелност.
В сигнала до БНБ отстранените изпълнителни директори наблягат и на това, че в интервюто си г-н Цонев обявява, че ще работи за откриване на кредитните досиета на КТБ АД, което съгласно Закона за кредитнити институции не е мярка, която се прилага за оздравяване на банка. “Със своите изказвания в насока да бъде нарушена банковата тайна конкретно за клиентите на КТБ АД, г-н Цонев на практика инкриминира всички кредитополучатели на КТБ АД. [...] Без никакви доказателства и доводи в своя подкрепа, г-н Цонев предизвестява, че КТБ АД ще бъде обявена в несъстоятелност, което е представено в интервюто като сигурен и неотменим факт.”, пишат те.
Притеснителното е, че изказванията на г-н Цонев са в “несъответствие със заеманата от него висока позиция на народен представител и председател на една от най-важните комисии на НС. Г-н Цонев си позволява публично, чрез медиите, да разпространява недостоверна информация за КТБ АД, която отблъсква гражданите и фирмите от нея, заличава с лека ръка нейната полезна същност, която е създавана в продължение на много години, с упорития труд на много служители и с коректността на значителен брой клиенти.”
Реакцията на Изпълнителните директори е предизвикана и от многократното позоваване на г-н Цонев на препоръки на Европейската комисия за приемане на специален закон за КТБ АД , които според него са дадени преди един месец на БНБ. Такива препоръки обаче никъде не са публикувани. За тях не се споменава и в прессъобщението на Управителя на БНБ, направено на 11.07.2014г., в което предложените мерки не са обосновани с указания на ЕК, а като мерки, обсъждани с основните парламентарно представени политически сили.
“Предвид обстоятелството, че само преди около две седмици г-н Цонев беше един от вносителите на проект за изменение на НК, който предвиждаше наказателна отговорност за лица, които внасят паника и смут във вложителите чрез разпространяване на невярна информация за финансовото състояние на банка, би било редно именно вносителят на законопроекта да съзнава най-добре неправомерността на изказванията си и необходимостта от тяхната наказуемост.” се казва още в сигнала до БНБ.
===
* ЗКИ, Чл. 152а. (1) Който разпространява невярна информация или обстоятелства за банка, с което се уронват доброто име на банката и доверието към нея, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение – от 3000 до 10 000 лв. (2) Ако нарушението по ал. 1 е извършено чрез средство за масова инфор- мация, глобата е от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 8000 до 20 000 лв.
