Улисани в собствените си проблеми, все по-рядко поглеждаме кукво става у съседите. Не са ни замесвали във война вече 69 години и ние свикнахме с тишината. Няма вече Варшавски договор, а НАТО ни е любим партньор. Южните съседи вече четвърт век не са ни врагове.
Трета българска армия не съществува и няма кой да бъде убеждаван да положи кости срещу турците, докато дойдат войските от Прикарпатския военен окръг. Всичко това отиде в нафталина на историята.
Само че край нас, в съседна Турция, ври и кипи. Едни мразят Ердоган и протестираха срещу него, но доста повече от избирателите залагат на него. И твърдят, че го обичат. Защото ги връщал към корените, към някогашното величие на Османската империя и към исляма.
„Тракия е и Солун, и Ксанти, и Кърджали в България, Вардар, Скопие, Призрен в Косово, Сараево. Тракия е нашата жива история в Европа. Тя е нашият представител в този географски регион". Това заяви турския премиер Реджеп Тайп Ердоган в предизборно в Кешан през 2013 г. Изявлението му предизвика възмущението на всички засегнати страни. Гръцките медии оцениха изказването като всичко друго, но не и като приятелско отношение на съседна страна, с която Гърция се опитва да изгражда мостове и да преодолее проблемите. Скочиха също в Македония, Босна и Херцеговина, дори в Косово. Правителството на Пламен Орешарски си затрая. Уж от тактически съображения, но май не знаеше какво точно да каже. А то се иска и дупце, за да защитаваш националния интерес, а кабинетът "Орешарски", ашладисван от ДПС и БСП нямаше кураж за такива неща. Той беше по далаверите.
Кой е Ердоган - новият президент на Турция?
Реджеп Тайип Ердоган е роден в Ризе в северна Турция на 26 февруари 1954 г. Той се премества със семейството си в Истанбул през 1967 г. и там завършва специалност "Мениджмънт" в Бизнес колежа към Университета Мармара.
През 1994 г. Ердоган е избран за кмет на Истанбул с четиригодишен мандат, като кандидат на Партията на благоденствието на Неджметин Ербакан. Като кмет, Ердоган спечелва доверието на обществото заради подобряването на обществените услуги и затова, че прави града по-зелен и по-чист. През 1998 г. конституционният съд забранява Партията на благоденствието и Ердоган се присъединява към Партията на добродетелта, която наследява обявените си извън закона предшественици. По-късно същата година, той е принуден да напусне поста си, защото съдът го обвинява за подстрекаване на религиозна нетърпимост и го осъжда на десет месеца затвор, от които Ердоган излежава четири месеца през 1999 г.
През 2001 г. Партията на добродетелта също е забранена заради нарушаване на светските закони. През август 2001 г. Ердоган създава ПСР и я довежда до пълен триумф на изборите през ноември 2002 г.
Въпреки че Ердоган бе най-популярния политик в Турция по време на изборите, според конституцията той не можеше да заема държавен пост. Това му попречи да влезе в парламента, което е необходимо условие за да застане начело на правителството. Спечелвайки почти 35 процента от гласовете, ПСР можа да сформира свое собствено правителство и да спечели достатъчно мнозинство в парламента. Скоро след това, депутатите от ПСР внесоха поправки към конституцията, разчиствайки пътя на Ердоган към премиерския пост.
По повод безпокойството в и извън Турция, че идването на власт на партия с ислямистки корени може да представлява заплаха за светския характер на държавата, Ердоган и другите партийни лидери дадоха уверения, че ПСР няма таен религиозен план и представиха една про-западна консервативна програма. Ердоган определи като първостепенен приоритет приемането на страната в ЕС, обещавайки реформи, които ще направят Турция по-демократична и плуралистична държава и ще я приведат в съответствие с критериите за членство в ЕС. Той демонстрира също така готовност за стриктно изпълнение на програмата на МВФ за излизане от кризата, в която Турция попадна през 2001 г.
Политиката
Ислямо-консервативният Реджеп Тайип Ердоган, харизматична личност със скромен произход, продължава да олицетворява надеждите на един дълбоко религиозен електорат, който според мнението на наблюдателите се интересува повече от мюсюлманските правила, отколкото от демокрацията - синоним на безредие. Самият Ердоган е уверен, че спечели вота в Турция. Така той ще запази доминиращата си роля в политическия живот, пише AFP. Наскоро, турски висш политик от свитата му поиска да се забрани на жените да се смеят публично, ако ходят на плаж, то да е на определен само за жени и да не посягат към наргилето.
Ердоган и Партията на справедливостта и развитието /ПСР/, която е с ислямистки корени, ръководят страната със 76-милионно население вече над десет години. Получавайки президентския пост, бившият премиер ще продължи да държи юздите на властта в продължение на още два петгодишни мандата.
Той вече би рекорда рекорда по политическо дълголетие след Мустафа Кемал Ататюрк - основателя на модерна и светска Турция, създадена върху руините на Османската империя.
В предизборните си речи Ердоган заяви намерението си да създаде "нова Турция, в която само народът ще решава". Турският премиер никога не е крил, че иска да замени съществуващата парламентарна система с полупрезидентска система, за да контролира изпълнителната власт.
"Ердоган остана глух за исканията за повече свободи от страна на една част от населението; изглежда, че той ще остане такъв и след избирането си на президентския пост и това може да задълбочи разцепленията в обществото", коментира Дениз Зейрек, ръководител на бюрото на в. "Хюриет".
Кандидатът, който е спечелил всички избори в Турция от 2002 г. насам, умее да използва религиозните чувства. Офанзивата, предприета от Израел на 8 юли срещу ислямисткото движение Хамас в ивицата Газа, бе удобен случай за ревностния защитник на палестинската кауза по време на предизборната кампания.
По време на цялото си управление неговата партия чрез серия реформи върна в казармите светската армия, която някога имаше влияние в политически план, и даде възможност на страната да се върне към икономически растеж за голямо щастие на обикновените хора. Но отмъстителният характер на премиера изостри социалните и културни разделения между консервативните традиционалисти и прозападно ориентираните светски среди.
Турската икономика
Ердоган често повтаря, че броят на хората, живеещи в бедност, е намалял с над 20% до 2,3% през 2012 г. През 2013 г. икономиката отбеляза растеж от 4%.
Страната постигна и много големи успехи в инфраструктурата си, като бяха изградени пътища, летища, високоскоростни жп линии и електроцентрали. Миналата година Ердоган откри жп тунел под Босфора. Той успя да намери и решение на Кюркският конфликт, който се води от години насам.
Годината е 2010 г. В Европа бушува еврокризата. Гърция почти е удавена в своята дългова криза и трябва да бъде спасявана с общи усилия. Съчувствие към Атина идва точно от Турция, дългогодишния кръвен враг: „Ние гледаме със съжаление тежкото положение на Гърция, защото гърците са наши съседи и приятели", заяви премиерът Реджеп Тайип Ердоган по адрес на Атина.
Силният човек в Анкара обаче не пропуска при това да подчертае постиженията на своето консервативно ислямско правителство - бърз икономически растеж и намаляване на публичния дълг. В този контекст Ердоган не успява да устои и на споменаването на Европейския съюз - „Турция изпълнява условията за присъединяване към ЕС по-добре, отколкото някои държави, които днес са член на съюза", припомня икономическият германски телевизионен канал N-TV думите му в свой анализ.
Докато европейските лидери обсъждат възможните спасителни планове и спорят в продължение на цели нощи за правилните посоки, турският лидер ликува. Неговият главен съветник Игит Булут пояснява в интервю за Financial Times през октомври 2013 г. какво мисли за европейците Ердоган: „Турция от ден на ден вижда по-светло бъдеще, а европейските държави, които винаги са наричали Турция "болният човек на Босфора", сега все по-бързо се движат към края си“.
Но Булут отива още по-далече: „Ако днес има референдум, 51 процента от гърците ще гласуват за напускане на ЕС и за присъединяване към Турция“. Заради собствената си сила Турция въобще не се нуждае толкова много от присъединяване към ЕС – това е всъщност есенцията на изказването.
Процъфтяващата Турция на Ердоган, от една страна, и боледуващата Европа, от другата - тази картина, представена от турския министър-председател, вече е повредена. Турция, която несъмнено регистрира бърз икономически подем по време на управлението на Ердоган, се сблъсква с все повече проблеми, отколкото в Анкара смеят да признаят.
Ердоган все пак трябва да осъзнае, че той действително е в състояние да повлияе на процесите в своята страна, но е безсилен срещу глобализацията. Към това се включват трудностите, които Турция и други държави с развиващи се икономики ще имат във връзка с намаляването на покупките на облигации от Федералния резерв на САЩ. Милиарди долари ще бъдат изтеглени от страната.
Неолибералната политика на Ердоган за растеж без оглед на загубите достига своите граници. Сега се оказва, че събитията около парка „Гези“ в Истанбул през миналата година са били едва началото на нарастващото недоволство сред турците от техния автократичен премиер. Многобройните случаи на корупция и особено реакцията на Ердоган на тежкия инцидент в мината в Сома със стотици мъртви, допълват списъка на греховете на правителството на Партията на справедливостта и растежа (ПСР).
Икономическият бум и нарастващият просперитет за част от населението предизвикат истински глад за енергия. Турската консумация на енергия почти се е удвоила през последните десет години. Макар страната да разполага с разнообразие от минерални ресурси, енергийните източници са рядкост. Изобилие има от лигнит, чиято деградация се форсира при каквито и да е условия. При това се приема, че може да се стигне и до подобни фатални инциденти.
Турция има малки запаси от въглища, а нефт и газ се внасят най-вече от Иран и Русия и се заплащат с долари. Тази зависимост е особено болезнена за Турция, защото силният спад в стойността на лирата спрямо американската валута предизвика голяма дупка в хазната. Въпреки че сериозното повишение на лихвения процент от Турската централна банка се погрижи за отпускане на валутния фронт, непрекъснатото увеличаване на вноса на основни енергийни източници като нефт, газ и въглища на високи цени повишава външния дълг на Турция. Тя е принудена да харчи само за вноса на петрол около 25 млрд. долара на година.
Армия и съседи
Никога не бива да забравяме, че Турци има втората по численост армия в НАТО след САЩ. Освен това, както Тел Авив, така и Анкара, се ползва с политическата любов на Вашингтон. Само по нашата граница са разположени над 400 000 модерно въоръжени бойци, които са готови да изпълнят всяка заповед на своите командири и на любимия Ердоган. Вярно, че известният политик вкара в затвора десетки висши военни, обвинени в предателство, корупция и злоупотреби със служебото положение, но това му позволи да сложи на тяхно място свои верни хора. Те ще го последват навсякъде.
Надеждата ни, и тя има своите основания, е, че Турция няма да има към нас претенции, които да да трябва да реализира по военен път. Ние към нея пък съвсем нямаме никакви претенции. Е, разбира се, от време на време по избори, политиците ни говорят за обезщетяване на тракийските българи, прокудени от старите земи за агубените имоти, но истината е, че това е просто шум и никой в Анкара не ни обръща внимание. Не ни обръща, защото сме слаби и се раздираме от противоречия в собствената си страна. През последните 25 години политик като Ердоган у нас не се е появявал. Не се забелязва такъв и в близко бъдеще, въпреки желанието на някои партийни лидери, да се сравняват с турския президент. Както се казва, желание има, но липсва мащаб.
Отдавна българските тайни служби не работят по линия на турската инвазия със сериозността и активността, с която би трябавло да го правят. Те като че ли разчитат на миролюбивостта на международната ситуация. И досега май нямаше кой знае какви поводи за притеснение. Събитията в Украйна обаче би трябвало да ни накарат да се замислим, какво би могло да стане, ако... Защото гаранции няма. А големите и силните, колкото й да ги плашат със санкции от ООН през ЕС и НАТО, накрая се разират с тях, малките го отнасят. А ние сме малки, защото такъв манталитет наложиха политиците ни през последните десетилетия.
Освен икономика трябва и дух. Ердоган го доказа по митингите, където хиляди скандираха "Майка Турция", "Аллах" и "Ердоган".
Време е българските управници да си отворят очите за това, което става у съседите и да чуят какво им казват анализаторите специалисти. Защото освен лични има и национални интереси.
