“Любов” - пиесата на Елин Рахнев, има най-висок рейтинг в зрителската класация на Народния театър - пълно 6 по шестобалната система. А само на 7 стотни след текста на опитния драматург е класирана “Очите на другите”, написана от “новака” на първата сцена - 31-годишния Иван Димитров и поставена от Марий Росен - ученик на Стоян Камбарев.
“Модерна и необичайна пиеса, отлична режисура”, коментират критици.
На същото мнение било и журито за конкурса за нюйоркския фестивал HotInk at the LARK, прегледало над 400 пиеси. Неговата в превод на Анжела Родел (най-добрата от български на английски) е прочетена от американски актьори на маса в компанията на девет пиеси от цял свят. По-късно е изиграна на сцена в Голямата ябълка в театър “Ню Охайо”. “Очите на другите” е играна 16 пъти за един месец. По американската система на “Оф Бродуей” драматургът има по-голяма власт от режисьора и последната дума. Иван обича да ходи на театър, защото е “колективно преживяване. Защото дори да отидеш на любима постановка пет пъти, никога не е същото. Защото е живо изкуство. Защото не само виждаш, че актьорът диша, а го усещаш.”
“Двама приятели се срещат всеки ден на площад, където са наблюдавани от мистериозен воайор. За тях е важно да изглеждат добре и да знаят, че някой ги наблюдава. Понякога им е невъзможно да осъществят контакт с външния свят, тъй като са твърде вгледани в собствените си проблеми... Една пиеса за това как сами търсим абсурдите наоколо си, за да се преборим с абсурда в самите нас. Накратко казано - красиво приятелство, несподелена любов, самота и всичко, което може да се промуши между тях. Това, но отразено в многото огледала в очите на другите”, дава своя ключ към пиесата режисьорът.
Тази година една от специалните награди на фондация “Стоян Камбарев” отиде точно при писателя, драматург и поет Иван Димитров.
Преди дни той се завърна от престижния фестивал Europe Interplay - най-сериозната платформа за млади драматурзи в Европа, който се проведе в Брегенц, Австрия, на езерото Констанц, пише „24 часа”.
“Много съм щастлив, че имах възможност да бъда част от този уникален фестивал, в който взеха участие 30 млади драматурзи от цяла Европа. Запознах се с невероятни хора, имах възможността да обсъждам пиесата си “Извънземното” в компанията на един много поставян немски драматург Кристо Шагор, а в моята работна група беше обещаващият млад драматур Алис Бърч, която е била поставяна в британски театри. Мога само да мечтая за тях. Разговарях за пиесата си с Клер Слейтър, която работи като драматург в “Гейт Тиътър” (Лондон).
Потопих се за няколко незабравими дни сред толкова много хора, чието настояще и бъдеще е в театъра. Научих ценни неща за театралната ситуация в Европа. С румънския и сръбския драматург имахме възможност да помърморим за Балканите. Видях най-голямата театрална сцена, разположена на вода (на езерото Констанц), където всяка продукция трае по две години, а бюджетът е 12 милиона евро. Но най-хубавото беше усещането да си сред себеподобни и за секунди да се изтръскаш от българския негативизъм, който полепва по душата ти” - споделя Иван Димитров след завръщането си от Австрия.
