Обществеността има пълното основание да не вярва на коректността и на компетентността на институциите, в това число и на банковия регулатор – БНБ. Това се казва в позиция на Асоциацията на индустриалния капитал в България, разпространена по-рано днес до медиите.
Оттам изразяват съмнение, че изпратените в КТБ квестори надали могат да се справят по-добре с оценките за състоянието й „от цял комитет от неутрални и високо компетентни експерти". Неадекватно беше поведението и на БНБ. Там сякаш живеят още по времето, когато беше достатъчно появяването на проф. Тодор Вълчев по телевизията, за да се успокои публиката, коментират от АИКБ.
В БНБ, по думите им, опасно са надценили доверието на обществеността в институцията и особено в гуверньора на централната банка и смятаха, че е достатъчно да излязат с едно прессъобщение, за да укротят надигащата се вълна на паническо теглене на депозити.
Преди да бъде „санирана" проблемната Корпоративна търговска банка, трябва да бъде възстановено доверието в ангажираните с нейното оздравяване институции и най-вече БНБ., призовават експертите. Това според тях може да стане чрез идеята за обществен Надзорен комитет за банковата група КТБ. От АИКБ обясняват още, че по темата КТБ използват израза „банкова паника", тъй като е ясно, че банкова криза нямаше. Имаше фронтална атака срещу една от банките в страната - КТБ, която предизвика паника сред вложителите. Тази паника заплашваше да се разпространи като степен пожар, но намесата на Европейската комисия я пресече по категоричен начин.
Добре е да се запомни, че „банковата паника" беше овладяна именно поради намесата на ЕК, а не поради действията на българските институции. Паниката беше преодоляна въпреки действията на родните институции, а не поради тях, коментират от АИКБ. В позицията им се подчертава, че политиците гасили с бензин „банковия пожар" с неадекватно говорене на всевъзможни политически лидери и функционери, които направиха и невъзможното, за да бъде паниката по-опустошителна. Някои политици продължиха с тези си действия дори и след като публично обещаха, че спират да говорят в интерес на успокояването на обстановката.
Става дума за изявления, които наистина имаха взривоопасен ефект. Говореше се за намеса на МВФ и за банкова ваканция, припомнят от АИКБ. Дали подобни политически послания се правеха с користна политиканска цел или бяха резултат от желанието за самоизтъкване на изреклите ги е важен, но не основен въпрос. Важното е, че водещи политици в страната, от позицията на заеманите от тях постове и място в обществения живот „гасяха с бензин" пожара на „банковата паника", заключават индустриалците.
От АИКБ задават и няколко въпроса към БНБ - Сигурен ли е гуверньорът на БНБ, че действията на централната банка в момента обслужват обществения интерес, Знае ли той колко хора чакат да си получат заплатите, които не са получили, въпреки друго заклинание на банката, че КТБ ще отвори на 21 юли 2014 г., Знае ли гуверньорът на БНБ, че цял един отрасъл - отбранителната промишленост, в момента е в повече от затруднено положение, поради спирането на всякаква работа в КТБ, която е на практика единствената банка, която кредитира и обслужва сделки на военно-промишления комплекс? Изобщо, продължават питанията на АИКБ, дава ли си някой в БНБ сметка каква е цената на действията и бездействията на централната банка за хора с изряден бизнес, които са обслужвани от КТБ и от „Креди Агрикол"? Каква е цената на тези действия и бездействия за физически лица - вложители, за акционери на банката, които просто са закупили акции на българската фондова борса, за облигационерите и така нататък?
От АИКБ настояват УС на БНБ и Иван Искров да се възползват от реално съществуващите законови възможности и да се опрат на експертната подкрепа на такъв комитет, който да не допусне злоупотреба с активите и разграбване на КТБ, са категорични от АИКБ.
