Ако десните партии не следват чисто партийния си егоизъм, би могло да се стигне до стабилно дясно управление, което да извлече България от тинята, казва за Фрогнюз общественикът.
Интервю на Ана Кочева
- Как разчитате сигналите от процесите вдясно, г-н Сугарев?
- Първо трябва да кажа, че току-що се връщам от морето и не съм следил достатъчно внимателно онова, което става вдясно. Появата на новите десни, обаче, не е нещо, което трябва да ни учудва, а шансовете на тази формация да пробие 4%-товата бариера съответно са никакви. Това, което наблюдаваме впрочем, е естественият продукт от продължаващото роене на традиционната десница. Разбира се и с начина, по който се процедираше с Надежда Михайлова и със свързаните с нея хора.
- Люспенето не е ли вече твърде уморително за десните, да не кажа демоде?
- Разбира се, повече от ясно е, че трябва да има други процеси, трябва да спре с това люспене, но всъщност по-важното е, че трябва да има други хора.
А що се отнася до Реформаторския блок, там нещата са доста по-сложни и доста по-тревожни бих казал. Лично аз гледам на оставката на лидера на ДСБ Радан Кънев като на продължаващи усилия по някакъв начин да се отърват от ДБГ, от Меглена Кунева и по някакъв начин да се създаде възможност, да се стигне до по-плътна организация в тази структура, която още от самото начало, както е известно, е раздирана от доста скандали. Тоест, това е процес, подобен на онзи, който течеше навремето и в СДС, при превръщането му от коалиция в партия. И аз силно се опасявам да не се стигне до сродни процеси, каквито имаше тогава, т.е. от отлюспване на тези, които не искат да следват лидера до разчистване на лични сметки и охулване на хора.
- Кой всъщност дърпа конците на Реформаторите при така описаната от вас картина? Да не би отново да имате Иван Костов предвид?
- Струва ми се, че това е очевидно, тъй като основният патос на Радан Кънев отново е, че не искал Реформаторският блок да е брошка върху ревера на ГЕРБ, че не искал да го идентифицират с ГЕРБ. Очевидно става дума и за противопоставяне на идеята за търсене на единствено възможната дясна коалиция след изборите. А най-нормалната коалиция би била тъкмо тази – между ГЕРБ и Реформаторския Блок. Остава открит въпросът обаче кого обслужва всичко това да не се случи! Това е един много сериозен въпрос, защото вече се надига този стар, познат ни от началото на 2013 година вой, че ГЕРБ всъщност са най-голямото зло, че те са част от мафията на БСП и ДПС и прочие, и прочие. Естественият ефект от всичко това, ако ГЕРБ не получи пълно мнозинство, което е доста вероятно, ще бъде една нова коалиция, която в буквалния смисъл на думата ще довърши България. А кой ще понесе отговорността тогава?
- А вие лично имате ли отговор на въпроса кого обслужва това да няма коалиция между ГЕРБ и Реформаторите?
- Не, нямам отговор и не мога да си представя защо уж сериозни хора като Евгений Дайнов са се нагърбили с една задача, която или ги поставя в редиците на полезните идиоти, или ги прави просто секретни сътрудници на БСП. Затова просто не мога да намеря никакъв отговор. Сега трябва да се поставят картите на масата и да се каже много ясно – първата задача в момента е да се отстрани трайно БСП от властта плюс всичките й политически клонинги от типа на ДПС, на Атака и прочие кохорти. Освен това - да се отстоява политическата независимост на България, защото тъкмо за това става дума в настоящия момент. А след това вече ще търсим кой е прав, кой е крив в дясното пространство. Но явно няма такава воля, явно всеки дърпа чергата към себе си и това може да доведе до доста неприятни резултати.
- Това липса на оптимизъм за ситуацията след изборите ли трябва да означава?
- Напротив, аз смятам, че ситуацията в предизборното разположение на силите е най-благоприятната, която сме имали до този момент. И ако десните партии не следват чисто партийния си егоизъм, би могло да се стигне до стабилно дясно управление, което все пак да извлече България от тинята, в която е затънала. И да я върне отново в орбитата на ЕС, защото в момента страната е извън тази орбита.
