План от 8 точки, ще приеме Управителния съвет на БНБ в петък. Той цели ликвидацията на Корпоративна търговска банка, разпродажба на голяма част от активите на банката, на структуроопределящи предприятия, а оттам сваляне на валутния борд и срив на икономиката. Това ще стане чрез даване на извънредни правомощия на квесторите на поставената под специален надзор КТБ.
Според дневния ред на заседанието на Управителния съвет на централната банка, планът ще бъде гласуван и ще влезе в сила веднага. От този момент квесторите на банки под специален надзор ще могат да продават на други банки вземанията на банката по балансова стойност, намалена с извършени след поставянето на банката под специален надзор обезценки. Това по същество са правомощия, които позволяват да бъдат разпродадени преприятия и активи струващи милиони за жълти стотинки.
Това право на продаване на активи не е предвидено изрично в Закона за кредитните институции в частта за банки под специален надзор. Там е описано единствено право на БНБ да определя „условия и допълнителни изисквания относно реда за разпореждане с имуществото на банката“. Основните задължения на квесторите в банка с режим „специален надзор“ са да изготвят в едномесечен срок доклад за състоянието на банката, което е стъпка към следващия етап – план за оздравяване или обявяване в несъстоятелност. Осребряването на масата на несъстоятелност е изрично предвидено едва ако банката влезе в несъстоятелност.
Освен че не е изрично предвидено в закона, с това право може да бъде злоупотребено, като изкуствено се превърнат обслужвани кредити в необслужвани и тяхнта обезценка може да достигне и до 90% според използаните от одитирските фирми критерии за оценка. Не е ясен и режимът на продажбата, нито формата на отчитане на тези действия пред регулатора. Не е ясно също кой ще определя и по какъв критерий тази обезценка. В неясният текст е заложена бомба, което ще взриви българската икономика, която и без това е в бедствено положение, коментираха за Фрог нюз финансисти.
Политическата цел на операцията е да се хвърли прах в очите на обществото, че става дума за събиране на средства за покриване на гарантираната част на депозитите в банката, което не може да стане дори и с цялата наличност във фонда за гарантиране на депозитите. Това изглежда на пръв поглед благородно, но зад пропагандните фрази са точките, които дават право на лица с користни цели да съсипят целия Военно-промишлен комплекс, големи и малки общини, университети, болници, държавни предприятия и пр.
Според направените до момента одити средният процент на обезценка на кредитния портфейл на банката е около 10%, но липсва документация за кредити за около 3.5 млрд лева, което прави тяхната оценка невъзможна засега. Документацията, според сигнали на лица, близки до разследването, е изнесена в следствието и прокурата под претекс, че се извършва проверка. Каква е съдбата им и кой има достъп до тях - никой не знае. Уверенията на държавото обвинение, че се прави всичко по законов ред, е твърде спорно, тъй като от началото на кризата досега прокуратурата действа в синхрон с политико-икономическите кръгове, които искат да унищожат работеща банкова институция и да сринат валутния борд, за да прикрият следите на многомилионните си кредити, които не желаят да изплащат.
Сред сканалните точки някои се отличават с особена арогантност. В текстовете е записано, че "С цел да се избегне заобикаляне размера на гаранцията по влогове, определен в чл. 4, ал. 1 от Закона за гарантиране на влоговете, изразява становище, че банка, поставена под специален назор, не може да приема погашения по кредити от трети лица, които имат сметка в същата банка, освен в случаите, които са описани по-горе".
Особено смущаващ и друг текст: „Квесторите на банката, поставена под специален надзор, могат да продават на други банки вземанията си по кредити срещу цена не по-ниска от балансовата стойност на вземането към 1 май 2014 г., към която се добавят обезценките, извършени след поставяне на банката под специален надзор".
Обществото и държаваа ще бъдат поставени пред свършен факт, тъй като планът влиза в сила незабавно след неговото глауване.
Междувременно стана ясно, че представители на Оманския фонд, които са мажоритарен собственик в КТБ, вече се намират в София. Определена им е среща с финансовия министър и представители на БНБ в петък след обяд. По това време планът за унищожаването на КТБ, а оттам и на голяма част от родната икономика, вече ще е в сила. Това по същество е драстино погазване на закона, който предвижда именно мажориерните обственици първи да посочат план за оздравяване на банката.
Странно е мълчанието и на повечето политически сили, които виждат какво се случва, но не реагират на очевидното национално предателство. Засега единствен Бойко Борисов заяви, че КТБ трябва да заработи час по-скоро и да бъде оздравена, за да се сложи край на всичко спекулации около нея. Ще отстоява ли обаче ГЕРБ това мнение докрай след евентуалното гласуване на УС на БНБ - не е ясно. Възможен е вариант след гласуването политици да заявят, че не могат да се месят в работата и решенията на БНБ.
Според експерти, замисленият сценарий надминава по подлост фалитите на банки през 1997 г. Последствията този път ще бъдат колосални за българската икономика и индустрия, а стотици хиляди българи ще останат на улицата.
Разрушителният сценария е плод на кръг около х-л "Берлин" в столичния кв. Бояна, категорични са наблюдатели на кризата, която бе стартирана на 12 юни с нелепите съчинения, че някакви хора, пратени от Цветан Василев щели да убиват тогавашния депутат от ДПС Делян Пеевски. Версията рухна, а прокуратурата бе принудена да се извинява, но процесът на дестабилизация на страната продължи с пълна сила. В него се включиха освен прокуратурата още МВР, ДАНС, следствието, както и хора от ръководството на ДПС.
Поредният епизод от организираното сриване на държавата предвижда масирана медийна манипулация на общественото мнение с обяснения, че става дума за спасителен план, който цели изплащане парите на вложителите. Всъщност идеята е съвсем друга и тя е в ущърб на цялата държава, защото означава пладнешки грабеж и хаос.
Все по-ясно става, че управителят на БНБ Иван Искров защитава не националните, а нечии други, частно-партийни интереси. Прокуратурата обаче се прави, че не забелязва това и дори подпомага разрушителните процеси. Което вкарва държавата в тежка институционална криза с непредвидими последици.
Експерти, синдикати, работодатели и вложители правят всичко възможно да реагират и да спрат плана, който трябва да бъде гласуван от УС на БНБ. Уведомени са повечето посолства в София, потърсена е помощ и от европейските институции.
