ГЛАСЪТ

„Комунизмът е един много красив идеал, за който са загинали много честни и светли личности, но не мисля, че това е централната тема“. Това каза преди десетина дни без свян и притеснение назначеният от президента Росен Плевнелиев за служебен премиер Георги Близнашки.

Нека кажа веднага – очаквах подобна изцепка от този човек. Бивш комунист, бивш афроамериканец и бивша проститутка няма. И докато при чернокожия това е въпрос на раса, при жената с леко поведение е въпрос на лично решение, то при комунистите всичко е въпрос на гигантски престъпления. В нормална държава, населена с нормални граждани, изцепка като тази на Близнашки щеше да доведе до незабавната му оставка. Давам пример за нормална държава – Германия. Там депутатът Мартин Хоман се изказа неласкаво за евреите и неговите колеги незабавно му поискаха оставката. Емил Чоран беше казал, че паметта е основанието за морален живот. Явно тук сме дълбоко неморална нация, след като четвърт век след падането на престъпния комунистически режим се намират хора като Близнашки, които с лекота и безгрижна усмивка казват публично горното. Казват го и то остава безнаказано. Даже ги повишават – помнете ми думата, че след време Плевнелиев ще предложи Близнашки за конституционен съдия. Също както преди Плевнелиев номинира комунистическото отроче Борис Велчев за конституционен съдия и той стана. И при първото си гласуване в КС гласува в полза на позицията ан БСП. Кой? Кой? Кой? Няма кой днес да задава този сакрален въпрос по отношение на назначенията Плевнелиеви. А изцепката на служебния премиер настоява за този въпрос и за последващи действия. Заменете в това изречение думата „комунизъм“ с „национал-социализъм“, сменете комуниста  Близнашки с национал-социалист и си представете /колкото и да е трудно/, че такъв човек е назначен за премиер в Германия. Не се получава, нали? Ами няма как да се получи. Там президентите им не са естествени идиоти, нацията не се е разложила до нивото на лишени от елементарен морал и гражданска доблест сбирщина от видиотени типове, а законодателството сече жестоко за подобни опити да се възхвалява една диктатура, довела до безброй жертви. Затова в Германия се живее прекрасно, всичко е уредено, хората са щастливи, а стопанството и просперитетът като че ли завинаги предопределени. Тук ли? Тук е обратното. И така трябва да бъде, справедливо е да бъде, защото щастливият и проспериращ живот и среда са следствие от морала, ценностите, поведението и решенията на конкретните хора, които населяват дадената страна. Затова там живеят така, а тук – както много добре си знаем. Жалко, че поредното служебно правителство на президента Росен Плевнелиев оставя същия горчив вкус в устата. Усещане за лъжа, двуличие, липса на отговорност към избирателите и откровен цинизъм. Как така се получава, че на мястото на партийния член в първичната партийна организация на Балканския отдел на Външно министерство и секретен сътрудник на РУМНО Марин Райков беше назначен партийния секретар на Юридическия факултет и съветник на Тодор Живков Георги Близнашки? Нека уточня нещо – информацията, че Близнашки е бил партиен секретар и е съветвал диктатора Тодор Живков знам от него самия, при една от няколкото срещи, които случайно съм имал с него в Софийския университет. Освен това, самият Близнашки при участието си в предаването „Полиграф“ на 2 август, в телевизия България он еър, каза дословно следното: „Давал съм съвети по кризисни въпроси. Не съм бил съветник на Тодор Живков в „онзи институционален смисъл“, но съм участвал в работни групи. Имал съм 1-2 срещи с бившия Първи в кризисни ситуации, когато е трябвало да се чуе мнението на юрист…” Нека се разберем – когато даваш съвети по кризисни въпроси на диктатора, то ти си негов съветник. Без значение дали си „институционализиран“ или не. По дяволите, бил си в най-близкото обкръжение на този диктатор! Колко българи можеха да влязат в кабинета му и с часове „неинституционализирано“ да го съветват? Освен това, забележете как е определен същият диктатор от служебния премиер Близнашки. Нарича го „Първия“. Бас ловя, че неформално нарича днешния си благодетел Росенчо Плевнелиев „Шефе“. Ето така се ерозира морала в нещастното ни отечество. Бавно и полека, та за няколко века. Иначе, най-задаваният въпрос сред българчетата е „Кога ще се оправим?“ Никога. Това е отговора. Никога няма да се оправите, след като избирате подобни плужеци. А когато те проявят себе си като плужеци /един плужек не може да проявява себе си другояче освен като плужек/, нямате нито морални жалони, нито воля, нито ценности, които да доведат чрез натиск до разкарването на тези плужеци от политическата карта на отечеството. Баба ми имаше приказка: „Тръгни след бръмбара и той ще те заведе до гьобрето“. Винаги те завежда там. Тази приказка е подходяща днес със следната перифраза: „Тръгни след комуниста и той ще те завлече до комунисти“. От няколко дни Близнашки си е назначил началник на кабинета. Казва се Георги Матеев Георгиев. За масовата публика това име не говори нищо. За наша милост, още щом го чекнахме в личния си архив и видяхме, че става дума за ортодоксален комунист. Георги Матеев Георгиев през периода 1980-1990 г. е бил щатен, платен комсомолски и партиен функционер в ръководни органи на ДКМС и БКП. След това става е лансиран от БСП в Националния студентски съвет, последователно е зам.-кмет на Белица от БСП, зам.-министър от БСП в МРРБ по времето на Сакскобурготски, когато вицепремиер беше Костадин Паскалев. През 2006 г. Георги Матеев става член на първия състав на Комисията по досиетата, лично предложен за тази позиция от тогавашния вътрешен министър Румен Петков. Бащата на днешния началник кабинет на Близнашки е също от ортодоксалните комунисти, казва се Матей Георгиев Матеев, кмет на Белица, бил е номенклатура на Градския комитет на БКП-Белица, учител и познат на  Асен Плевнелиев, бащата на президента Росен Плевнелиев, който пък е бил висша номенклатура в Окръжния комитет на БКП в Благоевград и то не каква да е, а отговорник за идеологическата работа в основните и средните училища. Асен Спасов Плевнелиев  е бил шеф на Комисия по партийно-организационната работа на ППО и идейно-политическата дейност в училищата. Това означава, че без подписа на Асен Плевнелиев не е минавало назначението на нито един учител в някогашния Благоевградски окръг. Министърът на отбраната Велизар Шаламанов също е бивш партиен секретар - става партиен член още в началото на 80-те години като курсант във Висшето военно-въздушно училище „Г.Бенковски“. По-късно през 1983 г. става секретар на първичната партийна организация. Образователната министърка Румяна Коларова е от кървавочервена бекапейска фамилия – роднина е на най-младата комунистическа терористка Кунка Апостолова, която е осъдена на смърт за участието си в кръвожадния атентат през април 1925 г. в църквата „Св. Неделя“.  Кунка Апостолова е завеждаща женската комисия при ОК на БКП-София през периода 1939-1941 г. След това въдворена в режимно учреждение заради подривна прокомунистическа дейност. Веднага след 9 септември 1944 г. Кунка Апостолова става член на контролната комисия към ЦК на БКП, където е рамо до рамо с бъдещия диктатор Тодор Живков. В това си качество тя участва в заседанията на Политбуро на ЦК на БКП в края на 1944-1945 г., когато се вземат най-свирепите решения за терор над българите от просъветската диктатура, окупирала страната ни.
Това е положението, скъпи сънародници. Бекапейската второ- и третоешалонна номенклатура е нападнала отечеството като скакалци и умиране има, но оттърване няма. Освен ако не ги разгоним – безмилостно, без пощада и до крак. Всеки може да реши сам как да направи това. Аз знам, че повече глас няма да дам за никой от досегашните и бъдещите кандидати за слава. Понякога е нужно да се направи това, което трябва да се направи. Лустрация, декомунизиране на образованието и публичния ни живот, премахване на гигантските пенсии на всички служители в небългарските тайни служби и армия по онова време, пълна ревизия на всички приватизационни сделки през тези двадесет и пет години, както и одит на едрия и средния бизнес, където са се инсталирали безброй от гавазите на комунистическия режим. Според изследвания на стопанския историк Димитър Луджев, над 80 % от българския бизнес е в ръцете на такива. Вижте решенията на Комисията по досиетата през последните две години – във всички банкови афери, източвания и раздаване на невъзвращаеми кредити са набъркани основно оперативни работници и агенти на комунистическите служби и номенклатура. Както казва Самюъл Бътлър „Бог не може да измени миналото, но историците могат“. Нека бъдем повече историци.