Все още никоя българска институция не се е заела да разбере чия собственост са 80% от цигарената компания. Защо ли? Годишен оборот от около 500 млн. лв. и печалба от близо 100 млн. лв. Цифрите, предполагам, не ви звучат лошо.
На тях биха могли да завидят поне половината банки у нас. И все пак тези цифри явно не са достатъчно атрактивни за държавата, защото все още няма институция, поинтересувала се кой стои зад тези цифри и кой притежава дружеството, което ги постига.
Става дума, разбира се, за “Булгартабак”. Компанията, за която всички знаят, че е на Делян Пеевски, но никой не иска да го каже. А не иска да го каже, защото държавните институции са впрегнати в това да бранят мъглата над собствеността в структуроопределящата компания. “Булгартабак” или по-скоро коалицията около нея е причината, която може да доведе до падането на четвъртата по активи банка у нас. “Булгартабак” е компанията, която може да доведе до неизпълнението на част от акцизните цели в бюджета.
Но КОЙ и КАКВО е “Булгартабак”
“Булгартабак” е банката на Делян Пеевски. Така най-просто може да се определи връзката между компанията и ДПС депутата. А че Пеевски е крайният собственик на цигарената фабрика, едва ли трябва да имаме съмнения. Каза го мажоритарният собственик на КТБ Цветан Василев, а той някак си “ги разбира тия неща”. Че собствеността на Пеевски над “Булгартабак” е ноторно известен факт, обяви и един от отстранените в момента изпълнителни директори на КТБ.
И след всичките тези признания у нас все още няма институция, която да се заеме и провери дали това е така. Защото официалната версия за цигарената компания е съвсем различна.
"Булгартабак" беше приватизиран през 2011 г. за сумата от 100 млн. евро от регистрираното в Австрия специално за целта дружество BT Invest. За него беше обявено, че е индиректна собственост на руската инвестиционна компания VTB Capital. Още тогава за избрания метод на приватизация имаше критика, че не осигурява прозрачност на купувача. Появиха се и индикации, че руското участие е портфейлно и ще приключи много бързо с продажба към български собственик.
По следите на замазания собственик
И продажбата не закъсня. През март 2014 г. Комисията за защита на конкуренцията одобри придобиването на контрол над BT Invest от страна на регистрираното в Лихтенщайн Livero Establishment. Само преди месец пък към Livero се приши още една лихтенщайнска офшорка - Woodford Establishment.
Скандалното в решението на КЗК беше, че тя не разгледа сделката на офшорките, тъй като не става въпрос за придобиване между предприятия и следователно няма концентрация на бизнес. В официалното си съобщение по случая антимонополната комисия обяви, че според проверката й макар купувачът да е компания, контролът върху нея е на физическо лице. Затова и КЗК свободно може да абдикира от отговорностите си. Самото име на физическото лице беше заличено от официалното решение на КЗК. Това не е нарушение на закона, но се приема, ако засегнатата страна го поиска категорично. Очевидно тази информация е била особено чувствителна за купувача.
Преди да се стигне до физическото лице обаче има цяла върволица от офшорки. Собственик на Livero Establishment e регистрираното в свободната зона на Дубай дружество TGI Middle East FZE. То пък е притежание на Prest trade Ltd., за което няма информация къде е регистрирано. В свое разследнане "Капитал" установи, че Prest trade също е регистрирано в безмитната зона в Дубай. Мястото най-вероятно е предпочетено, защото достъп до фирмените данни там имат само собственици и представляващите дружеството.
Така информацията за физическото лице, което без да има икономическа дейност е способно да придобие една от най-големите компании в България, се оказа заключена. От това обаче не се впечатли прокуратурата, която би трябвало да установи дали не става дума за пране на пари. Не се поинтересува и ДАНС, която също би трябвало да се грижи за предотвратяването на прането на пари и на подобни икономически престъпления. Не направи впечатление и на Националната агенция за приходите, че има физическо лице без доход, способно да купи предприятие от такъв мащаб.
Но може би всичко зависи от лицето. И фигурата му му. Корпулентната му фигура, както лицето само се описа наскоро.
Булгартабак банк
След като загуби основния си източник на финансиране през КТБ, или по-точно след като на Цветан Василев му писна да налива пари в кацата без дъно Пеевски, ДПС депутатът отчаяно се нуждае от “Булгартабак” като разменна монета. Пеевски може да търгува компанията както политически, така и икономически. Политически е ясно. Бизнесът по изкупуването и търговията с тютюн е точно в десетката за избирателите на ДПС. Избиратели, които носят гласове, а гласовете - влияние при политическите пазарлъци.
Икономическата роля на “Булгартабак” за Пеевски е още по-голяма. Използвайки приходите от компанията и активите й като средство за обезпечение, той може да намери ония така необходими му средства, след като Василев врътна кранчето.
Булгартабак банк можем да наречем и Пеевски банк. Пеевски се нуждае от парите на дружеството и прави всякакви еквилибристики, за да ги усвои. Доказателствата за това са текущото финансово състояние на дружеството и решенията от спорното общо събрание на акционерите от края на юни 2014 г. Решения, които до голяма степен и допринесоха за случая КТБ.
Цифрите
Отчетът на “Булгартабак” за полугодието на 2014 г. показа катострофален спад на резултатите. Холдингът има 28.84 млн. лв. приходи в края на юни 2014 г. спрямо 107.56 млн. лв. за същия период на миналата година. Печалбата му преди облагане с данъци е 10.24 млн. лв. при 84.89 млн. лв. към шестмесечието на 2013 г. Нетният резултат се понижава до 9.2 млн. лв. спрямо 82.4 млн. лв. година по-рано. Излиза, че “Булгартабак” катастрофира. Данните обаче в голямата си част се дължат на липсата на капитализация от холдинга спрямо дъщерните му дружества. Това, което се случва, е класички случай на “наказание” от мажоритарния акционер към миноритарните му партньори. А той се изразява в изкуствено или нетипично за компанията свиване на резултата в холдинговото дружество. Голяма част от натрупвания преди това в холдинговата компания резултат сега се “осребрява” през дъщерните дружества.
Едва ли е случайно, че докато собствеността в “Булгартабак” се контролираше от VTB Capital, резултатите на дружеството растяха, а веднага след промяната катастрофираха.
При това без видима пазарна причина. Е, има и една разлика. Ноторно известен факт е, че ноторно известният собственик на цигарения холдинг имаше почти безконтролна власт над предишното правителство. А това означава и контрол над митниците, данъчните и приходната агенция. Все институции, призвани да се бъркат във финансите на дружество като “Булгартабак”.
Но за митническите драми и сръбските проблеми на цигарения холдинг очаквайте скоро.
Мирослав Иванов
“Финансови смислици” (miroivanov.com)
