Два месеца след като КТБ е поставена под особен надзор от БНБ, банката продължава да бъде затворена. Твърденията, че тя не разполага с достатъчно активи са откровено несъстоятелни, пише в своя статия влиятелното сп. "Форбс" в последния си брой.
Една от най-интересните характеристика на банковата система в България е разликата, която се постави при „лечението” на КТБ и ПИБ. И двете банки бяха обект на атаки, задвижени от съобщения в медиите и социалните мрежи. БНБ направи така, че да се отвори огромна дупка в баланса на КТБ. За разлика от това ПИБ спешно беше подпомогната. Дори председателят на ЕС даде успокоително съобщение за безопасността на депозитите. БНБ пък призова за преследване на хората, виновни за разпространението на зловредни слухове за банковата нестабилност. Защо двете банки се третират по различен начин?!
Още преди „лечението” на КТБ, БНБ не направи впечатление на регулатор, който знае какво прави. Николай Стайков от „Протестна мрежа” казва, че БНБ е имала различни цели по отношение на двете банки. КТБ е трябвало да бъде ликвидирана, за да се отстрани нейният собственик Цветан Василев. Но ПИБ, към която Делян Пеевски е прехвърлил парите си, е трябвало да бъде защитена. Не е трудно да се направи извода, че българските власти са пристрастни към конфликта Пеевски - Василев, като те действат в полза на първия. Известно е, че съдебната власт е корумпирана, офиса на главния прокурор се намира в политически плен, а призивите за неговото разследване са попаднали в задънена улица. Премахването на Цветан Василев дава възможност на Пеевски да упражнява пълен контрол не само върху българските медии и тайните служби, но и върху целия банков сектор, пише още "Форбс". Такава концентрация на власт е причина за огромно безпокойство за уж демократичната държава.
Вече няколко месеца хората не могат да използват спестяванията си . Служителите в банката не са сигурни за работните си места. Фирмите не могат да работят, защото са със замразени сметки. Те от своя страна блокират заплатите на работниците. Има много здравни заведения, които не могат да функционират. На 6 000 пенсинери е блокирано месечното възнаграждение, въпреки че болшинството са със здравословни проблеми. Има болно дете от рак, което се нуждае от лечение, а парите му са затворени в КТБ. В момента има някакави индикации, че банката ще отвори преди изборите, но реално вложителите няма да имат достъп до средствата си през следващите 4 месеца. Вложителите са се опитали да убедят българските власти да отворят вратите на КТБ. Досега обаче нищо не е предприето в тази посока нито от правителството, нито от Централната банка. Оттам отговарят с писмо, че законът не им позволява да се „освободят” парите на хората и предлагат засегнатите да си търсят други начини за решаване на проблема. Тук възниква въпросът: Какъв закон е този?
Бездействието на българските и европейски власти относно тежкото положение на вложителите в КТБ е позорно. Никоя друга банка в ЕС няма да бъде оставена в безтегловност и без каквото и да е решение за бъдещето на вложителите. Дори и в Кипър банките се затвариха само за две седмици. Поне застрахованите депозити в тях бяха покрити. Проблемът обаче е, че и застрахованите депозити в КТБ са под въпрос. Както обяснява Шон Ричърдс, в България средствата във фонда за гарантиране на влоговете са недостатъчни. Това обяснява защо банката е била отворена за погасяване на кредитите и защо са се водели преговори с Оманския фонд, който е акционер в КТБ.
Но има и един по-широк въпрос - за надеждността на българските власти. Възниква и въпросът за отговорността на България към членстовото й в ЕС. Има все повече доказателства, че БНБ и правителството хвърлят съмнение върху стабилността на банковата система. Зад срива на КТБ прозира истинската цел - да се дестабилизира банковата система, да се разпадне валутния борд, да се стигне до финансовия срив и хиперинфлацията от 1996 г. Професор Стив Ханке от Института Катон, който е проектирал валутния борд в България, също изрази загриженост, че борда може да бъде изложен на риск. Един финансов колабс в България би подействал пагубно за целия Балкански регион. Властите в ЕС трябва да се намесят, категорични са от "Форбс".
