43% предпочитат КТБ да бъде оздравена от акционерите й и да продължи да работи и само 19% са за фалита й. Това сочи национално проучване на „Галъп интернешънъл” за доверието в банковата система.
Всеки втори анкетиран смята, че КТБ е жертва на политическа атака, като с тази позиция не са съгласни само 16% от интервюираните. От една страна, този факт е успокояващ, тъй като мнозинството от хората не виждат проблема като чисто финансово-икономически. От друга страна обаче тази доминираща в общественото съзнание нагласа говори за волунтаризъм на властите. Оттук следват и повишени опасения от риск за фалит на други банки – 37% споделят такъв риск, а на обратното становище е малцинство от 29%.
Агенцията отчита недоверие от 53% (при доверие от 27%). Тя коментира, че тези стойности се отчитат за първи път от началото на март 2013 г., когато имаше обща криза на доверието в институциите, свързана с февруарските протести.
След проблемите с банковата система през 1996-97 г. почти двадесет години финансовите институции като цяло бяха устойчив фактор на стабилност както в икономически план, така и на равнището на масовото съзнание, казват анализаторите на "Галъп". Кризата с КТБ и ПИБ обаче е преобърнала нагласите и тенденциите в момента са негативни.
Едва 5% от анкетираните смятат да местят парите си в друга банка у нас, а 7% биха предпочели да държат пари в чужбина. Според "Галъп" тези проценти могат и да изглеждат неголеми, но близо 40% от гражданите нямат спестявания и не работят с банки, така че тези резултатите не бива да се подценяват.
Мнозинството българи предпочитат българските банки – 33%, докато 18% изразяват предпочитания към клоновете на чуждестранните финансови институции у нас, показва изследването на агенцията.
