Сблъсък на мнения на военни капацитети предизвика проектът на визията за отбрана до 2020 г. на служебния екип на военния министър Велизар Шаламанов. От едната страна застанаха негови верни глашатаи от Съюза на офицерите от резерва "Атлантик" на генерал Съби Събев, а от другата - асоциацията на Сухопътни войски на България /АСВБ/ представена от ген. Кирил Цветков, един от най-уважаваните офицери през последните десетилетия.
"Русия създава заплаха за България". Такава констатация записа в проект на визия за отбраната на България до 2020 г. екипът на служебния министър на отбраната Велизар Шаламанов. Документът от 14 страници описва основните заплахи пред сигурността на страната, както и възможностите за увеличаване на военния бюджет и разходите за превъоръжаване преди срещата на върха на НАТО в Уелс.Подобно е мнението и на ген. Събев, който се опитва да защити съществуването на съюза си.
„Служебното правителство предлага да подреди по години как ще се харчат парите за отбрана и да се реши въпросът за модернизацията, защото армията е в тежко състояние. Една батальонна бойна група струва 500 милиона по оценката на по-предишното правителство на ГЕРБ. И тази цифра е реална. Затова ние апелираме да не се избързва с визия, защото не е работа на служебното правителство да прави визии, да има концепции и стратегии, а да изчака да дойде редовно избрано правителство и редовно избран парламент, които са отговорни именно за състоянието на отбраната и за сигурността”. Това пък е мнението на ген. Кирил Цветков, бивш началник на Сухопътните войски.Според него не е работа на служебното МО да казва кой ни е враг и да определя като такъв страна, с която поддържаме икономически и политически отношения..
Генерал от резерва Кирил Цветков определя проекта на визия за развитие на отбраната на България като нереалистична. Това Асоциацията на СВ аргументира със свое становище, което трябваше да бъде представено в пълен обем на пресконференция от заместник-председателят на АСВБ генерал Валентин Цанков. То бе предоставено в оригиналния си пълен вид на Фрог нюз.
Ето становището на АСВБ за Министерството на отбраната, визията на служебното военно ведомство за отбраната до 2020 г., Гюро Михайлов и НАТО:
"Няма да е честно, ако не признаем, че очакванията на Асоциацията на Сухопътните войски на България относно един диалог със служебното правителство във формата на Обществения съвет бяха, че ще водим разговори относно намеренията на служебния кабинет и в частност на министъра на отбраната, по отношение на намеренията в областта на отбранителната политика на България и позицията ни на предстоящата среща на върха в НАТО, и изпълнението на ангажиментите ни поети към НАТО с декларираните 53 цели на способности, приети за изпълнение от държавата. Очаквахме това, защото три поредни правителства, две редовни и едно служебно, без да отчитат възможностите на страната, се нагърбиха с неизпълними цели, признати за неизпълними дори от експертите на НАТО. Ние многократно апелирахме, че трябва да се преразгледат тези ангажименти, защото ние сме единствената страна, ако изключим САЩ, които безрезервно приеха всички предложени цели за изпълнение. Много други страни преразгледаха и се отказаха от някои ангажименти и то страни с многократно по-големи възможности от България. Но ние не, като Гюро Михайлов, до последно ще настояваме и поддържаме поетите ангажименти, за да не си помислят партньорите ни в НАТО, че сме слаби и неспособни да изпълним обещанията си. За сведение ще споменем, че не сме изпълнили дори приетите цели за оперативна съвместимост още от 1998 г., не сме изпълнили 39 цели на силите и никога няма да ги изпълним. И въпреки всичко продължаваме да упорстваме и да харчим пари в проекти, нямащи отношение към повишаване на способностите ни за отбрана.
Очаквахме разговор за това, че ние сме НАТО и как да се докажем, че сме такива днес и утре, или след 20-30 години, и да го заявим на срещата на върха, като поемем изпълними цели и докажем, че държим на думата си с последващи решения, дори най-минимални, но в правилната посока.
Очаквахме разговор относно приоритетите в политиката на МО, относно това, къде да се съсредоточат средствата за отбрана, как да се изпълнява плана за развитие на въоръжените сили в следващите месеци до идването на редовно правителство и то в условията на орязания бюджет за отбрана за 2014 г. Очаквахме разговор относно заявените намерения да се замразят обществено значими и приети проекти като развръщането на формированието във Враца, повишаване на способностите ни по осигуряване на въздушния и морския ни суверенитет в условията на променената военностратегическа среда в Югоизточна Европа и Черноморския басейн, за които бяха отпуснати целеви средства от парламента и правителството. И искате нашата подкрепа сега за замразяване и отказ от проекти, за които ние воюваме вече няколко години и които са част от това, което наричаме „Ние сме НАТО”, които са част от приетите ангажименти към алианса и съществена част от отбранителната ни способност като нация и държава.
Вместо това ни се предлага разговор по Визия-2020, което не е ангажимент и отговорност на служебното правителство, а на следващото правителство. Задаваме си въпроса за целта на тази дискусия. Дали не е за да се декларира обществена подкрепа на тази визия и да се отчете проформа, че е минала обществено обсъждане? Ако някой смята, че в рамките на отпуснатите 3 или 5 минути за становища може да се изрази отношение към Визия за развитие на отбраната и на въоръжените сили, горчиво се лъже. Асоциацията на сухопътните войски нееднократно е заявявала своето становище по редица въпроси и пред двете редовни правителства и пред първото служебно правителство в лицето на служебния министър г-н Тодор Тагарев. За съжаление всички наши предложения не се взеха под внимание, но се оказа, че са правилни и тази визия е ярко доказателство за това, че нещата излизат от контрол, от което ще страда армията и държавата. Налице е ново конфронтиране, отсъствие на приемственост в политиката по отношение на отбраната и Въоръжените сили, което е практика вече четвърт век, от което страдат хората в отбраната. Защото няма нищо по-страшно от една обезверена армия, която се лута в безизходица от непрекъснато променящите се условия и параметри и не вижда изход от тази безпътица.
Какво имаме предвид?
Само преди няколко дни служебният кабинет взе решение да отреже близо 100 млн. лева от бюджета за отбрана без никаква съпротива от МО, с което се обричат на неизпълнение всички започнати проекти и взети решения, стопира се за неопределен период от време бойната подготовка и всичко това на фона на изказвания на служебния министър на отбраната г-н Шаламанов, че ще се бори за увеличаване на бюджета и ще изпълнява приетите планове. На всички е ясно какво означават тези 100 млн. Това са парите за бойна подготовка, капиталови разходи и част от издръжката на войската. Останалото са само средства за заплати на личния състав и издръжката на контингентите в чужбина. Остава само цялата армия и МО да се пусне в безсрочен платен отпуск до следващия бюджет, за да не харчи пари за бойна подготовка. Може да се усмихват на това наше предложение, но това е единственият изход да се върже годината и да се налеят пари в други области, които оказват по съществено влияние на резултатите от изборите.
И ни се представя една футуристична програма, как до 2020 г. бюджетът ще достигне 2% от БВП, след като много добре се знае, че Европейската комисия иска намаляване на разходите за отбрана. И вече шест години това се случва. Откъде ще дойдат тези пари за отбрана, след като нито едно правителство досега не е заявило, че кризата е преодоляна, че ще има подем на икономиката и селското стопанство, че ще има значителен приход от средства в държавата и тя ще може да осигури грандиозните програми за модернизация и по-точно за превъоръжаване, начертани във Визията.
Само преди два месеца се дискутира първия етап от започналия преглед на сигурността и отбраната с прогнозата за развитие на света и България до 2035г. Анализ с участието на десетки институти, Военната академия, БАН като цяло, които вкупом работиха близо осем месеца, впрегнаха целия ресурс на университети, институти и академии и скалъпиха един първоначален що-годе пълен анализ на обстановката в света, региона и страната. Да си признаем пак честно, имаме свое становище относно анализа и изводите, но отдаваме заслуженото на големия екип от хора с достойнства, които са работили по него. Изведнъж идва служебен кабинет, който не приема нищо от това, направено с труда на известни учени и военни деятели, които и сега са на тези си места и само за десетина дни скалъпва тази Визия 2020, която ще я предлага за приемане от следващия парламент. Визия, вероятно написана от един или двама души, гении вероятно, както едно време се пишеха и приемаха доктрини, бели книги, концепции. Похвално наистина, но кой ще го изпълнява. Ако е само упражнение, защо ни събирате въобще да го обсъждаме. И един въпрос, който изисква да бъде зададен. Докога всяко следващо правителство ще демонстрира липса на приемственост в политиката в областта на отбраната и ще предлага нови визии и планове. Още повече за служебно правителство.
Но да се спрем на визията по-подробно. Двадесет години ни се втълпява, че всичко около нас е мирно и спокойно, и ние да си гледаме живота. Държавата милее за нас, правителството милее за нас. ЕС и НАТО са разпростряли над нас чадър на сигурност. Като следствие от това, съкратихме армията в личен състав четирикратно, а във въоръжения десетократно, т.е унищожихме армията и тя няма да може да се съвземе в близките 10-15 години. И идва служебното правителство и във Визията за отбрана черно на бяло е записано, че живеем в най-рисковата зона от всички страни в Европа, ЕС и НАТО днес. Къде остана колективната отбрана, гарантираната сигурност, защо е това дрънкане на оръжия не е ясно. И защо Русия, Украйна или страните от Близкия изток и Северна Африка например са виновни за цялото ни състояние, а не самите ни правителства или политиката за нов световен ред, на която сме верни последователи и която разбута цялата тази серия от локални и регионални пожари. Нито е право на МО и на неговите експерти да дават оценки за международната обстановка и то противоречаща на общата оценка на общността от държави, на които сме член, нито да е рупор на нова политика с ярко изразена насоченост срещу отделни страни, с които сме в дипломатически и икономически отношения, и дори зависими от тях в определени области. От такава позиция ще страда България и гражданите на тази страна. Ние би трябвало да заявим с по-сдържан тон, че следим с особено внимание обстановката в Русия и Украйна, Югоизточна Азия, Черноморския район, Близкия Изток и Северна Африка, която създава определени заплахи за националната ни сигурност, преди всичко като гранична страна на двата съюза и като страна подложена на пътя на бежанските потоци и енергийно зависима и подкрепяме политиката на ЕС и НАТО към тях с отчитане на националните ни интереси.Това е истинската, национално отговорна позиция като страна и като член на ЕС и на НАТО.
Между впрочем, преди две години, Общественият съвет по въпросите на отбраната излезе с анализ на военно политическата обстановка около България и достигна до тези изводи, които са в тази визия. Но тогава не ни обърнаха внимание, заявиха, че това си е наше мнение, което е различно от това на правителството. Вярно, че беше анализ на неправителствени организации, но е странно това съвпадение на изводи за опасностите пред националната ни сигурност, които ние заявихме преди две години. Ние предвидихме развитието на обстановката в Сирия и Ирак, изразихме своята позиция за мирно разрешаване на конфликта в Украйна, искахме провеждането на президентска среща за разрешаване на вътрешните противоречия между политическите сили, които са главния виновник за ситуацията в страната, искахме воденето на национално отговорна политика за запазване на националната ни идентичност и приемане на стратегия за устойчиво развитие на страната. Но никой нищо не направи по тези въпроси.
След като оценява обстановката като особено опасна за страната, каквато не е била от 25 години насам, визията не предлага нова политика по отношение на отбраната и въоръжените сили, а се съгласява с приетата Бяла книга през 2011 година. Но Бялата книга бе приета на базата на една оценка, че в близко бъдеще не се очаква усложняване на обстановката и увеличаване на заплахите за националната ни сигурност и с това довърши армията, лишавайки я от нейната сърцевина, резервните сили. Бяха премахнати военновременните части и се пристъпи към изграждане на единен комплект сили за мирно и военно време, способен да изпълни целия спектър от задачи. И наши и чужди експерти се удивиха на това решение, но беше факт, който ще тегне върху отбраната и върху ВС още дълго време, докато се преодолеят негативите от него. А те са равностойни на преждевременното пълно професионализиране на армията през 2008г. и премахването на наборната служба. Но нали изводите са, че обстановката е изострена, че е нужно привеждане на въоръжените сили към променената обстановка около страната. В края на своето управление правителството на ГЕРБ промени приоритетите, като се съгласи, че е необходимо да се работи по създаването на резервни сили и упора да не бъде добиване на нов многоцелеви изтребител, а формирането на батальонните бойни групи в Сухопътните войски.
Но какво наблюдаваме всъщност във визията? Нова промяна на приоритетите. Отново приоритет е придобиването на нов изтребител, в битката са и трите фрегати на ВМС, които са слепи, глухи , неуправляеми, безпомощни в море, лишени от надеждна навигация и въоръжение. Вероятно е жест към новия началник на отбраната, но е жест с огромни последици за цялата армия. И накрая милостиво са се обърнали към сухопътните войски, като им се обещават 2-3 бойни групи. Но господа, само преди седмица министър Шаламанов заяви, че се планира до 2020 г. да се похарчат около 1 милиард за модернизация и превъоръжаване. Но по наши изчисления всеки един от тези проекти струва около един милиард, ако не и повече. Тези 53 цели на способности, които са поети за изпълнение пред НАТО струват около 2.5 милиарда до 2020 година, които сме приели да изпълним. Кое от всичко това ще се прави с този милиард и защо точно служебното правителство заявява тези приоритети?
Няма нито дума във визията за хората в отбраната, за възстановяване на боеспособността на армията като първи етап от планираната реформа. Нима не е ясно на служебното правителство, че авиацията е на земята и с орязания бюджет тя ще си остане там, че няма своя система за опознаване на въздушната обстановка, че въздушният ни суверенитет е вече проблем сега и сега трябва да се решава с наличните сили и средства? Нима не е ясно, че флотът не е в състояние да изпълнява своите задачи, че не достига морската подготовка? Нима не е ясно, че техниката на СВ е без акумулатори, резервни части, гуми, че системите за управление и контрол са в безнадеждно състояние, че се събират части от всички формирования, за да се проведе едно учение? Нима не е ясно, че се нарушават уставите за носене на военната служба, че армията е лошо облечена и недостатъчно осигурена за ежедневния живот и дейност, че екипажите събират пари, за да изкарат поверената и техника на занятие и учение? И защо продължава това отношение към тях? Бойната подготовка е в основата на всяка армия, а качествена бойна подготовка се води с изправна техника и въоръжение.
Асоциацията на Сухопътните войски на България апелира да не се избързва с нови визии и концепции. И старите закони и стратегии и бели книги са си добри, стига да се изпълняват. Проблемът е в този нов отбранителен мениджмънт на отбраната, който вече се провали именно поради това, че няма приемственост в отбраната и никой не го прилага, а само го декларира. Ние подкрепяхме и ще подкрепяме всяка политика, която създава сигурност в отбраната и носи сигурност на хората в отбраната. И нашата позиция е непроменена от години."
Становището е подписано от председателя на Асоциацията на Сухопътните войски в България генерал-лейтенант от резерва Кирил Цветков.
