„1300 години България“ не е паметник, а поръчкова пропагандна скулптура. Паметник е нещо, което е свързано с паметта за дадено събитие, коментира за Фрогнюз журналистката Даниела Горчева, чийто баща в началото е ръководил строежа пред НДК.
Скулптурата бе пропагандна поръчка, която придворната на правешкия двор българска „интелигенция“ лакейски се втурна да изпълнява. Срещу съответното богато възнаграждение, разбира се. Впрочем, защо арх. Старчев свенливо не споменава поради каква причина неадекватната фигура най-горе, наречена от него с гръмкото име „Съзидателят“ се е сдобила с носа и профила на правешкия диктатор, пита журналистката.
Строежът беше истински кошмар. Аз бях ученичка и помня, че баща ми и всички строители бяха мобилизирани и буквално не се прибираха у дома да нощуват дори. Бяха им сложили военни, да ги командват. Помня като днес как веднъж, носейки обяд на баща ми, заварвам този иначе много добър, търпелив и спокоен човек да крещи на някакъв генерал или полковник. Отстрани, замръзнали от страх, стояха работниците. Трябва да призная, че ужасно се изплаших и мислех, че въпросният офицер ще извади пистолет и ще го застреля. Баща ми се бе разгневил очевидно в отговор на някакво неадекватно нареждане, че трябвало да се бърза и обясняваше, че има технологично време да стегне бетона и че не се работи така, както те си въобразяват - стахановски, спомня си Даниела Горчева.
повече очаквайте в интервю с журналистката - само във Фрогнюз
