ПОЛИТИКА

"Ние ще хвърлим всичкото злато на САЩ, цялата сила на САЩ за измамване и оглупяване на хората от социалистическия свят. Незабелязано ще подменим човешките ценности с фалшиви. КАК?

Това заявава през 1947 г. Алън Фостър Дълес, директор на ЦРУ.

През 1992 г. държавният секретар на САЩ Джеймс Бейкър прави следната аритметика: „Ние изразходвахме над 30 хиляди милиарда долара, за да победим в „студената война" срещу СССР и неговите сателити, за да предизвикаме материален и духовен срив".

Две изказвания, които нямат нужда от коментар.

Според Андре Фонтен за първи път терминът „студена война" е употребен в Испания през XIV в. По повод конфликтите между християни и мюсюлмани. Те започвали битки, без да си обявяват война, и ги приключвали, без да сключват мирен договор. В наше време за „студена война" първи говори в началото на 1947 г. Б. Барух, съветник на американските президенти Уилсън, Рузвелт и Труман. Терминът става популярен от статиите на американския журналист Уолтьр Липман. За предвестник на „студената война" се счита речта на Чърчил от 5 март 1946 г. в университета в американския град Фултън. Бившият премиер на Англия призовава Запада към единство срещу съветската заплаха: „От Щетин на Балтика до Триест на Адриатика върху континента падна желязна завеса. Зад тази линия се намират всички столици на старите държави в Централна и Източна Европа. Варшава, Берлин, Прага, Виена, Будапеща. Белград, Букурещ и София, всичките тези знаменити градове, се намират в съветската сфера, подложени са не само на съветско влияние, но и на все по-пълен контрол от Москва. Комунистическите партии, които бяха твърде слаби във всичките тези държави от Източна Европа, получиха превъзходство и власт, която много надминава тяхното значение, и те навсякъде се стремят да упражняват тоталитарен контрол. Почти навсякъде се инсталират полицейски режими и, с изключение на Чехословакия, там няма истинска демокрация."

В края на август 1948 г. доклад на ЦРУ за Източна Европа описва „вътрешните вълнения" срещу комунистическите режими. На свой ред КГБ (тогава още НКВД) сигнализира Сталин за нуждата от подпомагане на „братските правителства" и смазване на „контрареволюционните елементи". Двата лагера стартират „бойните действия" в „студената война".

За край на „студената война" обикновено се приема краят на войната в Корея (1950-1953 г.). Това обаче е далеч от истината. Тя обхваща реално периода от 1948 г. до падането на Берлинската стена през 1989 г.

„Студената война" се води с всички възможни средства: военен и индустриален шпионаж; подривна дейност; пропаганда на собствения начин на живот, превъзнасяне значението и на най-обикновени постижения в икономиката, техниката, културата, спорта; дезинформация за „врага" в пресата, филмите, театъра, музиката, книгите и радиопредаванията за чужбина; съблазняването на ръководители на изостанали в икономическо, политическо и културно отношение страни с идеи за най-светло бъдеще, с обещания за икономическа помощ и оръжие или дори подкупването им за привличането на тези страни в орбитата на един от двата световни „лагера".
Главното опасение на „воюващите" с оръжията на студената война е да не се достигне до използването на атомната бомба и до избухването на световна война.
Страхът от подобна война е взаимен. Ръководителите на САЩ и СССР са разбирали каква опасност за цялото човечество се крие в новите оръжия за масово унищожение на живи същества. Само няколко години след края на Втората световна война военновременната терминология, разделяща хората на антифашисти и фашисти, отново се използва, за да раздели симпатизантизиращите на комунизма от неговите опоненти. Към Запада и особено към САЩ се насажда омраза, като се използват проблеми от рода на положението на негрите и цветнокожите, престъпността, мафията и Ку-Клус-Клан, за да се „докаже" колко опасен за човечеството е империализмът. При „откриването" на новия враг Съветският съюз се изтъква като спасител от всевъзможните заплахи, идващи от „разложения" Запад. В соцстраните се ражда израза „Колкото по-загнива, толкова по-хубаво мирише", който иронизира социдеологията. Противопоставянето е изпъстрено с истински бисери и от двете страни. В кинопрегледите, които предшестват основния филм, се показват американски войници, които пият Кока-кола и пияни се влачат по тротоара. В САЩ пък ТКЗС-тата са показвани като трудови лагери.

На политиката на сьветизиране на Европа и Азия САЩ отговарят с отказ от политиката на „добрия съсед" и от опита да се „просвети" и „цивилизова" Сталин и приемат „доктрина на сдържане" на комунизма, на преграждането на пътя му с плътна верига от бази и от верни на западната идеология страни. САЩ избират две линии на поведение спрямо съветската заплаха: на твърдо противопоставяне и официално обявяване, че всеки опит за проникване със сила отвъд „желязната завеса" за завоюване на нови територии ще се приеме като причина за война; на подпомагане с материални и финансови средства на заплашените страни. Израз на първата линия е „доктрината Труман", приета на 12 март 1947 г. Труман се обръща към Конгреса с думите: „Трябва да се попречи това, което се случи на Полша, България и Румъния, да се случи и на други страни, да се осигури националната им независимост и участието им в свободния свят". „Доктрината Труман" е още една крачка към изграждането на проамерикански блок от държави в Европа. С нея САЩ запълват оставения с изтеглянето на Великобритания вакуум в този район с изключително стратегическо значение, контролиращ проливите и подстъпите към Близкия изток. В Гърция, Турция и Иран са изпратени американски военни мисии и една внушителна ескадра в гръцки води. Общото събрание на ООН осъжда България, Югославия и Албания за намеса във вътрешните работи на Гърция. Израз на втората линия е „планът Маршал". Генерал Джордж Маршал, секретар на Държавния департамент, обявява на 5 юни 1947 г. с реч в Харвардския университет началото на нова ера в отношенията на САЩ с Европа. Европа е в руини и САЩ предлагат помощ. Новият соцлагер я отхвърля. Великобритания, Франция, Италия, Португалия, Ирландия, Гърция, Холандия, Исландия, Белгия, Люксембург, Швейцария, Турция, Австрия, Дания, Швеция, Норвегия и Западна Германия обаче я приемат. Отпуснати са 13 млрд долара, 80 на сто от които безвъзмездно.

През 1951 г. подписалите „плана Маршал" страни надминават с 33% индустриалното си производство от 1938 г. и поставят основите на бъдеща обединена в стопанско и политическо отношение Европа. През това време социалистическия лагер „покорява" петилетните планове.

След края на Студената война през 90-те  геополитическият пейзаж на света се промени значително. Нови проблеми изплуваха на повърхността. Най-важните и непосредствени въпроси за Съединените щати са свързани с процеса на глобализация и свободната търговия, с наркотиците, имиграцията, енергията и околната среда. Извън американските граници списъкът с приоритетните проблеми пред Държавния и Отбранителния департаменти на САЩ, както и пред ЦРУ, се оглавява от етническите конфликти, тероризма (в това число и биотероризма), контрола върху ядрените оръжия и очаквания недостиг на вода.

Войните на Балканите от 90-те години са сред онези конфликти, които САЩ биха искали да избегнат. Съвсем ясно го казва държавният секретар Колин Пауъл, който е генерал, воювал е и знае какви са последиците от предизвиканите конфликти. Причините, вкоренени в дългогодишни етнически проблеми, не могат да бъдат премахнати лесно и всяка американска намеса в тях би била нееднозначна. Въпреки близостта и значението на Балканите за западноевропейската сигурност, неразрешимостта на Балканските войни от 90-те накара правителствата в Лондон, Париж и Берлин също да се колебаят дали да изпратят свои части в сърцето на тези конфликти. Всичко това доведе до войната в Косово и постави в центъра на вниманието цялостния въпрос за европейската сигурност.

През май 1998 г., точно когато кризата в Косово започна да ескалира, министрите на отбраната на страните от Западноевропейския съюз, се събраха в Гърция. Там те стигнаха до извода, че Косово е проблем на НАТО и с това тяхно решение Косово се превърна в проблем на САЩ. С други думи, за да се обуздаят апетитите на Слободан Милошевич, бяха необходими по-сериозни демонстрации на сила и западноевропейците връчиха инициативата на САЩ. Последвалите събития ясно показаха, че американските военни стратези все още носят синдрома „Виетнам" в сърцата си. Резултатът бе една набързо инсценирана война. В продължение на 78 дни Сърбия и Косово бяха подложени на жестоки бомбардировки, докато Милошевич рухна. Последиците бяха опустошителни и за косоварите, и за сърбите. На изток Румъния и България понесоха тежки загуби от прекъснатата търговия с държавите от бивша Югославия, както и дългосрочни икономически щети поради затварянето на река Дунав заради бомбите, които разрушиха няколко моста, блокирайки водния път в задния двор на Западна Европа. Особено ощетена се оказа България. В годишния доклад на ЦРУ за Балканите обаче това бе описано като „страничен фактор без особено значение". Понесохме щети 8 години след като „студената война" бе приключила!

Збигнев Бжежински казва: "Във военно отношение Америка има безпрецедентен глобален обсег; в икономиката страната си остава основният двигател на глобалния растеж; технологично тя съхранява цялостното си предимство в глобалните форми на иновация; в културната област, въпреки някои неблагополучия, нейната привлекателност особено сред младите хора, е неоспорима - всичко това дава на САЩ политическа власт, която няма аналог с никоя друга държава".

Дали така разбират нещата от останалия свят? Тероризмът създаде нова заплаха. Икономическите неблагополучия в бившите социалистически страни, а и в самата Америка изправят света пред нови изпитания. Към тях се прибавят невероятните цени на петрола, инфлацията, разочарованието в младите демокрации, разликите в жизнения стандарт в различните страни, глобалното затопляне, битката за енергийни ресурси, недостига на вода и пр. След реалната и последвалата я „студена война" човечеството едва ли ще стои със скръстени ръце и ще измисли нова. Каква - предстои да узнаем.

Мартин Калов - САЩ