Експремиерът и лидер на италианската десница Силвио Берлускони плащал на сицилианската мафия в началото на 80-те години на миналия век по 500 милиона лирети на година. Чрез многото за онова време пари тогавашният строителен предприемач и телевизионен магнат осигурявал спокойствието и комфорта на семейството си.
Рекетът бил изплащан на два пъти или по 250 млн. лирети на всеки шест месеца, като парите били отнасяни от Милано в Палермо в брой и чрез специален куриер. Според италианските закони обаче подобно заиграване с Коза ностра е подсъдно, тъй като сигурността на жителите на страната е гарантирана от държавата и всеки неин гражданин, застрашен от някаква опасност, е длъжен да потърси закрила от органите на реда.
Това, че Берлускони се е ръсел яко на Коза ностра, за да не го закача, отдавна е обществена тайна между Алпите и Сицилия, но до вчера не се знаеше колко точно пари му е струвало спокойствието. Отговорът на въпроса вчера публикува в. „Република” благодарение на прихванат разговор на излежаващия доживотна присъда върховен бос на мафията през 70-те и 80-те години на миналия век – закопчания през януари 1993 г. Салваторе (Тото) Риина.
При една от обичайните едночасови разходки в строго охранявания затвор „Опера” край Милано той обяснил на събрата по съдба, с когото си правели компания, че Силвио бил изпратил сам емисар в Палермо, за да търси контакти с него. Имал бил усещането, че Коза ностра диша във врата му и може да отвлече с цел откуп него или член на семейството му, страхувал се също така да не бъдат вдигнати във въздуха инсталираните на о. Сицилия ретранслатори на неговите телевизии. Съответно гарантиращата личния и професионалния контрол сума била договорена чрез палермитанец, който бил едновременно добър приятел на Силвио и уважаван от мафията посредник.
После изплащането на парите потекло безпроблемно, но според „капо ди тути капи” Силвио все пак бил „ужилен” на острова, макар и леко. Някъде пак в началото на 80-те години кланът на мафията във втория град на острова Катания му поискал да си плаща „за охрана” на веригата от супермаркети „Станда”, той се ослушал и един голям магазин лумнал. Според прихванатите от „бръмбарите” думи на Риина нещата бързо се били оправили, тоест „охраната” осигурена, а съветът на „колегите” да драснат клечката на супермаркета бил дал самият той.
Интересното е, че в разговорите си с другарчето за разходка Алберто Лорусо бивш бос на мафията в областта Пуля, митичният Тото Риина нарича винаги Берлускони с пренебрежение „смешник”, „нещастник” и дори „загубеняк”. Но особено злъчен „капо ди тути капи” става, когато подхваща темата за сексоргиите на Силвио в края на последното му премиерстване. Риина не жали и дъщерята на Берлускони Барбара, която определя като девойка, разгонена също като баща си. И която била направо разсипала с креватните си щения иначе талантливия бразилски футболист Пато, изцеждайки до край силите му.
