Големите партии умишлено отреждат водещо място в листите си на представители от ромската общност. Това се прави, тъй като ромското население в България е изключително активно по отношение на гласуването, коментира пред Фрог политологът Страхил Делийски. Само за европейските избори активността на тази група гонеше 100 % - 3 пъти по-голяма от средната, допълва политологът.
В България живеят доста роми и е добре да имат политическо представителство – колкото по-политически разпръснато е то, толкова по-добре е за самата общност. През последните 10 години се наблюдава забележима тенденция ДПС да се опитва да се представи като защитник на интересите на ромите и затова голяма част от тях са техни гласоподаватели, обръща внимание Делийски.
Голяма част от ромите гласуват в гетата. Това е много сериозен проблем, който при една ниска избирателна активност, каквато беше на европейските избори, този спорно мотивиран ромски вот влияе върху политическите процеси в страната. Трябва да си дадем сметка в колко важен политически субект се превръщат българските роми, апелира политологът.
Основните проблеми около ромската общност основно се артикулират от радикалните политически партии („Атака”, „Национален фронт”, ВМРО), които не просто не спомагат за решаването на проблемите, а дори ги задълбочават.
Основните партии – ГЕРБ, БСП - са длъжници на българското общество, защото представят на радикалните партии инициативата по отношение на ромския въпрос. Големите партии, бягайки от този проблем, го задълбочават. Така те дават допълнителен ресурс на ДПС.
Големите партии разчитат сериозно на ромския вот. Понякога се изисква определен тип непопулярно политическо действие или решение, което те не смеят да осъществят, за да не си развалят отношенията.
Трябва да се ограмоти това население. Ние сме в десетилетието на ромското включване все още. Какво се случва?! За това големите партии трябва да помислят, апелира Делийски.
Сега всяка партия ще си окичи по една брошка: „Вижте, ние имаме трима –четирима депутати роми”. От това обаче нищо не следва. Все още на това население се мисли като на електорален резервоар. Ромът не гласува като човек, който взема някакво разумно информирано решение, а като част от една група. Не гласува като гражданина Х, а като гражданин, който принадлежи към ромския клан Х, посочва политологът.
