„Тези, които са доволни от прогнозните резултати, никога не говорят срещу социологията. Когато пък са доволни от някоя агенция – казват, че тази е най-добрата. А онези, които са недоволни, нямат мъжеството и разума да вникнат в това, защо се получава така”, смята обаче социологът Кънчо Стойчев.
„Ние боравим с вероятностни процеси. Даваме една ориентация, моментна снимка на нагласите на хората с определена степен на точност”, обясни обясни той пред Нова телевизия.
Според него няма доказателства, че данните от сондажите предрешават избора на гласоподавателите.
„Трябва да си дадем сметка, какво предпочитаме. Когато се явяваме пред урните да сме ориентирани какво мислят нашите сънародници, или да се гласува съвсем на тъмно”, допълни Стойчев.
„Когато човек отива да гласува, той взима решението си на база на няколко фактора, но на един основен – каква е оценката му за управлението, което е било до момента и какви са очакванията му за бъдещото управление. Всичко останало са някакви щрихи от пейзажа – и социологическите изследвания, и други фактори”, смята социологът Боряна Димитрова.
По думите й във всички страни водещият фактор при избора на хората, коя бюлетина да вземат и кой кандидат да подкрепят, това е оценката за управлението.
