129 години се навършват от обединяването на Източна Румелия с Княжество България. Съединението обаче се е осъществило още на 4. 09. 1885 г., когато бунтовници, под ръководството на Чардафон установяват контрол над село Голямо Конаре (днешно Съединение). На следващия ден правителството начело с Иван Гешов провежда консултации с руското представителство в Пловдив с цел да получи подкрепа, но такава е отказана. На 5. 09. въоръжени бунтовници от Голямо Конаре се придвижват към Пловдив. През нощта срещу 6.09. частите, командвани от майор Данаил Николаев, установяват контрол над града.
От пролетта на 1885 сформираният в Пловдив под ръководството на Захари Стоянов БТЦРК се заема с активно пропагандиране на обединението чрез публикации в пресата и публични демонстрации. Комитетът установява връзки с висши офицери, като капитан Райчо Николов и капитан Сава Муткуров, както и с много офицери в местните гарнизони. Проведени са разговори и с майор Данаил Николаев. Планира се Съединението да се проведе в началото на септември.
На 29 август Сава Муткуров и членът на БТЦРК Димитър Ризов се срещат в Шумен с княз Александър I, провеждащ военни маневри в района на града. Той им дава уверения за подкрепата си, но не уведомява за това скептично настроения към Съединението министър-председател Петко Каравелов. Министър-председателят научава новината, когато файтонът му влиза в Търново. След като се осведомил от София за последните събития от Южна България, Каравелов, влиза във връзка с княза във Варна. Тогава и двамата решават да се пристъпи веднага към действие, като се обяви мобилизация на Българската войска и свика Народното събрание на извънредна сесия.
Първоначалното намерение на БТЦРК е Съединението да се обяви на 15 септември, но на 2 –ри в Панагюрище започва бунт, овладян още на същия ден от полицията. Пред опасността страната да бъде обхваната от разпокъсани спорадични бунтове, а ръководителите на заговора да бъдат арестувани, комитетът решава да ускори начинанието. Още същия ден представители на БТЦРК са изпратени в различни градове на областта, откъдето трябва да поведат бунтовнически групи към Пловдив, където да ги поставят под командването на майор Данаил Николаев.
Съединението получава дипломатическо и международно признание с българо-турската спогодба от 20 януари и Топханенския акт на Великите сили от 24 март 1886 година. В замяна на османското съгласие Княжество България и Източна Румелия отстъпват на Османската империя Кърджалийска околия и Тъмръшките села. Обединението е признато едва през 1908-1909 година.
